С идването на новата учебна година и сред целия хаос и объкване покрай ремонта в ТРАП се случи нещо като за черешката на тортата – на едни чужденци от една интернационална доброволческа програма им скимна да се нанесат в центъра на София на едни 600 лева на месец, за да могат да идват в ТРАП и да помагат. Объркването не е единствено сред хората в ТРАП – 4-мата са пълна шарения – Еету идва от Финландия и е на 30, с черно минало на зависимост, което сега му помага във финландската фондация за превенция на зависимост сред младите (YAD – Youth Against Drugs), Ирис от Италия, на 22, която се чуди какво да следва за магистратура, вече има бакълавърска степен за Превод и Интерпретиране за португалски, италиански и английски, Сара от Швеция, на 19, току-що завършила гимназията, с все учебниците за университета дошла в България, и Изабела от Полша, на 26, вече се омъжила, вече се развела, пада си по това да се разбива на метъл музика също толкова, колкото обича да повтаря мантрата “Хари Кришна Хари Рама”. Схващате идеята – поне ни е забавно.

Решихме да им вземем интервюта, за да опознаете по-добре тях, техните мотивации, вълнения, разбирания.

Като за първо интервю, това на Ирис, от Италия, не е толкова впечатляващо, но все пак – ето го:

K: Защо избра България?

I: Избрах България, понеже Деян ми прати съобщение през портала на ESC и ми предложи проекта, като ме покани да участвам в него като доброволец. Приех поканата… Така че може да се каже, че не съм избрала България толкова, колкото да съм избрала проекта.

K: Как минават нещата засега?

I: Засега е малко изнервящо, като има толкова много неща за вършене. Отначало всичко беше мръсно и неподредено, така че ни се наложи да организираме всичко, а това беше трудно, траеше дълго и беше изтощително, но сега съм много горда с това, което сме свършили. Получаваш удоволствие, когато погледнеш резултатите от работата си. Така че сега всичко е наред. А и съм малко изненадана колко бързо свикнах с различния начин на живот, което отчасти се дължи и на другите доброволци. Чувствам се добре и очаквам да видя какво ще се случи завбъдеще.

K: Как стоят нещата, когато си извън ТРАП-а? Какво правиш в свободното си време?

I: Попринцип ходя по кафенета и пия кафе- Не, чакай, също обикалям и гледам за приятни ресторанти, прекарвам време с другите доброволци, присъединих се към Free Sofia Walking Tour, което беше много приятно, нали, малко да опозная града.

K: От какво се интересуваш? Разказжи им за това какво си учила.

I: Ми, имам бакълавърска степен за интерпретиране и превод за Немски, Английски и Португалски… Обичам езици, надявам се да мога да се науча и на български някой ден. Харесвам да чета, Netflix… and chill и дрехи.

K: Добре, какво си направила за ТРАП-а досега? Участвала ли си в някакви проекти, събития?

S: Да, освен най-основните неща, реших да проведа събитие за Италия, културата, езика и традициите ѝ, както ще направят и другите 3-ма от нас за своите държави. Имам чувството, че това да споделяме за нас и това откъде сме дошли е добър начин, по който можем да се опознаем с трападжиите и  да им помогнем с това да ни разберат.

K: А какво планираш тогава за вбъдеще?

I: Бих искала да посетя Букурещ и Истанбул, може би и Тесальоники, като София е в центъра на Балканския полуостров. Също бих се радвала да изкача няколко планини, въпреки че не държа чак толкова. Приятелите ми искат да къмпингуват и да си правят излети, но лично аз не съм толкова ентусиазирана за идеята… Стига си ме гледала така, бе, Сара.

И така преминаваме на Сара Ескелинен, на 19, от Швеция, момичето, което предложи да се отиде на планина:

K: Защо България?

S: Ами, бях в Румъния и щях да остана там, ако имах възможността. Но нямах възможността, така че когато получих предложение от България, реших да дойда тук.

K: Да, вече не знам дали има някакъв смисъл да те питам какво ти харесва в България, като току-що на практика каза – “Е, нямах избор, Деян ме накара, той беше в Румъния и ме натъпка в колата си и сега съм тук, хааа.”

S: Да, точно така се получи, но сериозно – харесвам хората, културата и планините.

K: Какво им харесваш на хората?

S: Харесва ми, че са по-мили и приятелски настроени. Хората тук като цяло са по-разговорливи, топли или по-скоро по-отворени към това да разговарят. Изглежда сякаш са малко по-близки до теб.

K: Имаш ли точен пример за ситуация, която те накара да мислиш по този начин?

S: Например, когато излезеш да ядеш някъде или просто се разхождаш в парка, хората всъщност говорят с теб, готови са да влязат в контакт с теб. И ми е удобно да отида до напълно непознат човек и да го помоля за помощ или просто да говоря с него. Като цяло хората са по-отворени.

Следва един много вълнуващ сегмент за това как Сара обича кучета.

K: Да. Кое е преживяването, което ти е направило най-голямо впечатление досега, в България?

S: Еми, не съм била тук чак толкова… Беше ми приятно в парка, и КУЧЕТАТА! Кучетата в парка! Позволено ти е да галиш което куче си искаш! Срещнала съм се с толкова много мили кучета!

K: Не срещаш такива в Швеция?

S: Не, не ни е много позволено да пипаме хорските кучета, но тук – тук кучетата идват при теб и ти отиваш при тях.

K: Готови са да влязат в контакт с теб.

S: И можеш да ги галиш!

K: Те са български кучета.

S: Да, и е пълно с голдън ритрийвъри. Това ми е една от любимите породи. Много се радвам за кучетата.

Край на сегмента.

K: Добре, от какво се интересуваш, какво се готвиш да следваш, да учиш в университета?

S: Бих учила малко повече Геонауки, но… Това не върви чак толкова добре, така че да кажем, че просто харесвам туризъм. Така че това е нещо, което искам да правя и в България, готвя се да ходя по планините на по-късен етап.

K: Какво мислиш, че можеш да ни кажеш, за да те опознаем по-добре? Малко по-добре. Що за човек си? Доколкото знам, доста те е грижа за околната среда, така че може да кажеш нещо и за това.

S: Oh! Преди това искам да ти кажа, че любимите ми цветове са жълто и зелено. Харесва ми и да ям гъби. Но да, попринцип когато ходя до супермаркети винаги се опитвам да си нося съд, в който може да се сложи това, което искам да си купя, вместо да ме снабдяват с нов и да хабят пластмаса или каквото и да е. В Швеция рециклирам отдавна, всъщност откакто съм на 15. По това време бях започнала и да си готвя сама, така че тогава се зачена този навик да пазарувам отговорно. Фондацията има за една от каузите и рециклиране, което аз намирам за наистина добре. Вече ходих един път до НПМГ, за да съберем отпадъците и имаше толкова много…

K: Кажи още малко за това какво те е привлякло към доброволчеството поначало. Не само в Българя, ами като цяло.

S: Реших да доброволствам за едно лято, като на практика сертификатите ми бяха невалидни и трябва да науча всичко наново. Отидох в Румъния за почивка от ученето и за това да изпробвам някои доброволчески програми в чужбина. Тогава получих и предложението от България и си казах – защо да не съм в България, докато се занимавам с това. Така че съм в България и уча в същото време. Значи отчасти беше да избягам от системата в Швеция. Но винаги съм искала да се занимавам с доброволческа дейност, затова и се записах за европейския корпус на солидарността преди няколко години, но така и не побучих някакво предложение, докато не ми писаха от Румъния. Донякъде беше и съвпадение.

Ще има случаи, в които хората търсят някакво преживяване, което просто да им разнообрази ежедневието, докато се занимават с по-важни за тях неща, ще има и такива, които случайно са попаднали в България, защото вятърът натам ги е отнесъл – и това е напълно приемливо и нормално.

Оказа се обаче, че има човек, който застава зад ТРАП и идеите в него от самото начало, когато вижда обявата в сайта на ESC(European Solidarity Corpse). Това е Изабела – на 26, от Полша.

K: Та, сега можеш да кажеш каквото си искаш.

I: Хах, каквото си искам?

K: Няма да сложа всичко в сайта (долна лъжа), така че е окей. Айде… добре, знам, че вече се занимаваш с някакви неща като онзи лагер за бежанци, ще ми разкажеш ли малко повече за това, какво става там?

I: Не знам много за това точно. Боян ми каза, че е музикант, поговорихме си и по едно време изскочи това за лагера. За бежанците ще организира нещо като уъркшопове, ще създават музикални инструменти от различни неща, от отпадъци, т.н., така че наистина искам да присъствам – харесвам музика, харесвам да създавам, затова и харесвам събития като тези, и ако е възможност да срещна нови хора и да правя нови за мен неща, съм напълно “за”.

K: Можеш ли да видиш този тип дейност в ТРАП? Намираш ли ТРАП-а за място на креативност, място на нещата, които току-що каза, че харесваш.

I: Да, затова съм тук. Ако нямаше креативност на това място, нямаше да съм тук. Това беше главното за мен – да търся мотивация и да търся начини, по които мога да мотивирам. Също така да разбия правилата, основните правила – Училищните правила например, понеже мразя идеята за това, да намеря начин, по който да създавам връзки, правейки нещо в екип и просто да съм активна с другите. Така че… това е причината.

K: Звучи много добре.

I: Търся такъв проект от отдавна и този изглежда е най-добър, заради Деян най-вече. Той създава това място и неговата идея е много близка до моята.

K: Последен въпрос. Как би се определила, като какъв човек? Какво е най-важното за теб?

I: Не съм толкова сигурна, но понякога, когато хората ме питат да се представя с една дума, аз казвам импровизация. Имаше още една, за която не мога да се сетя сега… Абе да, импровизация. Харесвам да съм гъвкава, не харесвам графици, като “това трябва да се свърши по това време, след това нещо друго и трето…”. Животът продължава и всеки момент някой може да дойде с изненадваща информация, която да ти съсипе плановете, но също така и да ти отвори нови и интересни пътища, които могат да променят всичко, а аз съм готова за това.

И това беше Изабела.

Като за последно слагам Еету – Финландия, като далеч не се водя от значението, което има за ТРАП, или това що за характер е. Той, като възрастен и човек преминал през много и знаещ за много неща, от които се интересувам, сега намери възможността да възпроизведе това, което е засягало кариерата и живота му във Финландия.

K: Кажи нещо за живота и кариерата си.

E: Историята е дълга. Задълго търсих себе си, не знаех какво можех да направя с живота си и  какво може да излезе от мен като човек.

Започнах да взимам дрога на много ранна възраст, така че от самото начало бях тръгнал по грешния път. Учил съм много в продължение на годините, имах хубави оценки в гимназията, преди да започна да сменям училища заради проблема си. Работил съм на 10 различни места, понеже взимах толкова много субстанции, заради което не можех да се задържа на едно място за много дълго време.

Спрях дрогата окончателно преди около 4 години и алкохола преди около 3. След като бях успял да реша проблемите за себе си, исках да мога да помогна и на други със същото или поне да не тръгват по този път изобщо, исках да направя промяна. Най-вече ме привличаше идеята да предам опита си на хора в младежка възраст. Получих възможността да започна работа в гимназия, където да се занимавам с DrugEd. Така че вече в продължение на години разказвам исторята си на деца.

K: Какво представляваха социалните помощи за студенти там? Доколкото знам, е имало моменти, в които тези схеми са ти помагали доста за това да оцелееш там.

E: О, ами, всеки може да влезе във Финландия и да получи някакви пари от правителството, затова и доста хора се възползват от тази солидарност. Дори няма нужда да си гражданин, за да получаваш тези пари, затова и като бежанец трупаш средства. Има множество закони във Финланзия и ако знаеш как да се възползваш от тях, може спокойно да си живееш там.

K: Тогава защо България? Защо ТРАП?

E: Занимавал съм се с доброволческа дейност в YAD в продължение на години и един човек оттам ми изпрати информация относно проект, който ми звучеше добре, в Хърватия. Отворих портала на сайта, в който трябваше да видя обявата, и забелязах вместо нея поканата от Деян да участвам като доброволец в неговата младежка организация. След един видеочат с него веднага бях сигурен, че искам да се запиша и да дойда тук. Вярвам, че ако срещнеш една подобна възможност по пътя си, трябва да се възползваш от нея и да я грабнеш. Освен това ситуацията в живота ми позволяваше да отделя една година в друга държава, понеже не съм обвързан, не уча и мога да прекъсна работата си, за да продължа на по-късен етап, по което време си искам. Също така скоро навършвам 30, така че това е последният ми шанс за подобен по-дълъг проект.

Това са нашите доброволци. Досега тези хора са се запознали и са говорили с много деца и по-възрастни, които посещават ТРАП-а ежедневно, обиколили са центъра и са започнали да търсят културни преживявания в столицата и отвъд под път и над път. Те прекарват времето си в работа с документи, оправяне на сайта и страници за фейсбук и инста, метат на входа и вътрешните помещения, но и споделят, разговарят, опознават, като организират събития на напълно битово ниво в централата на Тротоара и се готвят за такива, които предстоят. Ние сме доволни от тяхното присъствие и помощта, която ни оказват. Остана и вие да се запознаете с тях.