И така преминаваме на Сара Ескелинен, на 19, от Швеция, момичето, което предложи да се отиде на планина:
K: Защо България?
S: Ами, бях в Румъния и щях да остана там, ако имах възможността. Но нямах възможността, така че когато получих предложение от България, реших да дойда тук.
K: Да, вече не знам дали има някакъв смисъл да те питам какво ти харесва в България, като току-що на практика каза – “Е, нямах избор, Деян ме накара, той беше в Румъния и ме натъпка в колата си и сега съм тук, хааа.”
S: Да, точно така се получи, но сериозно – харесвам хората, културата и планините.
K: Какво им харесваш на хората?
S: Харесва ми, че са по-мили и приятелски настроени. Хората тук като цяло са по-разговорливи, топли или по-скоро по-отворени към това да разговарят. Изглежда сякаш са малко по-близки до теб.
K: Имаш ли точен пример за ситуация, която те накара да мислиш по този начин?
S: Например, когато излезеш да ядеш някъде или просто се разхождаш в парка, хората всъщност говорят с теб, готови са да влязат в контакт с теб. И ми е удобно да отида до напълно непознат човек и да го помоля за помощ или просто да говоря с него. Като цяло хората са по-отворени.
Следва един много вълнуващ сегмент за това как Сара обича кучета.
K: Да. Кое е преживяването, което ти е направило най-голямо впечатление досега, в България?
S: Еми, не съм била тук чак толкова… Беше ми приятно в парка, и КУЧЕТАТА! Кучетата в парка! Позволено ти е да галиш което куче си искаш! Срещнала съм се с толкова много мили кучета!
K: Не срещаш такива в Швеция?
S: Не, не ни е много позволено да пипаме хорските кучета, но тук – тук кучетата идват при теб и ти отиваш при тях.
K: Готови са да влязат в контакт с теб.
S: И можеш да ги галиш!
K: Те са български кучета.
S: Да, и е пълно с голдън ритрийвъри. Това ми е една от любимите породи. Много се радвам за кучетата.
Край на сегмента.
K: Добре, от какво се интересуваш, какво се готвиш да следваш, да учиш в университета?
S: Бих учила малко повече Геонауки, но… Това не върви чак толкова добре, така че да кажем, че просто харесвам туризъм. Така че това е нещо, което искам да правя и в България, готвя се да ходя по планините на по-късен етап.
K: Какво мислиш, че можеш да ни кажеш, за да те опознаем по-добре? Малко по-добре. Що за човек си? Доколкото знам, доста те е грижа за околната среда, така че може да кажеш нещо и за това.
S: Oh! Преди това искам да ти кажа, че любимите ми цветове са жълто и зелено. Харесва ми и да ям гъби. Но да, попринцип когато ходя до супермаркети винаги се опитвам да си нося съд, в който може да се сложи това, което искам да си купя, вместо да ме снабдяват с нов и да хабят пластмаса или каквото и да е. В Швеция рециклирам отдавна, всъщност откакто съм на 15. По това време бях започнала и да си готвя сама, така че тогава се зачена този навик да пазарувам отговорно. Фондацията има за една от каузите и рециклиране, което аз намирам за наистина добре. Вече ходих един път до НПМГ, за да съберем отпадъците и имаше толкова много…
K: Кажи още малко за това какво те е привлякло към доброволчеството поначало. Не само в Българя, ами като цяло.
S: Реших да доброволствам за едно лято, като на практика сертификатите ми бяха невалидни и трябва да науча всичко наново. Отидох в Румъния за почивка от ученето и за това да изпробвам някои доброволчески програми в чужбина. Тогава получих и предложението от България и си казах – защо да не съм в България, докато се занимавам с това. Така че съм в България и уча в същото време. Значи отчасти беше да избягам от системата в Швеция. Но винаги съм искала да се занимавам с доброволческа дейност, затова и се записах за европейския корпус на солидарността преди няколко години, но така и не побучих някакво предложение, докато не ми писаха от Румъния. Донякъде беше и съвпадение.
Ще има случаи, в които хората търсят някакво преживяване, което просто да им разнообрази ежедневието, докато се занимават с по-важни за тях неща, ще има и такива, които случайно са попаднали в България, защото вятърът натам ги е отнесъл – и това е напълно приемливо и нормално.
Оказа се обаче, че има човек, който застава зад ТРАП и идеите в него от самото начало, когато вижда обявата в сайта на ESC(European Solidarity Corpse). Това е Изабела – на 26, от Полша.