Здравей! Аз съм Тео, на 26 години и идвам от Лион, Франция. Учил съм и съм работил в сферата на дърводелството и по-специално в изработката на шкафове и в изделия за корабната индустрия.
Имах проект да изработя кемпер, в който всичко да е направено ръчно от дърво, с който да обиколя Европа, а след това и целия свят. Отне ми две години да го завърша, тъй като през цялото време ходех на работа.
Защо избрах да направя точно това?
Исках да обиколя света, да се запозная с нови култури, нови хора, да науча нови езици – английският ми все още не е перфектен, и най-много – да постигна целта в живота си да намеря място, където да остана завинаги.
Първа спирка: България!
Избрах това място случайно – моят най-добър приятел е доброволец там с приятелката си. Затова реших и аз да се включа в програмата на ЕКС в помощ на Фондация Тротоара. Беше перфектният начин да започна моето приключение.
Заради епидемиологичната ситуация пътуването ми се отложи, но в края на юни реших да тръгна и бях по-мотивиран от всякога.
Пътуване от Лион до София с каравана
Първо пресякох италианската граница, след това словенската, хърватската, сръбската и най-накрая българската!
Имах и няколко изненади по пътя. Първата беше в Италия. След цял ден шофиране, спрях да поспя и много рано сутринта тръгнах отново. Не след дълго трябваше да платя 400 евро за този мой сън, тъй като нямах никаква идея, че престоят на магистралата не е позволен.
Втората беше между Хърватия и Словения. Претеглиха караваната ми и се оказа, че е 800 кг над позволеното! И отново се разделих с 400 евро. 50 метра по-късно ме догониха полицаи, поискаха документите ми, а аз им показах, че вече съм платил таксата. Тогава те казаха: “Изглеждаш много приятен човек, колко ще дадеш за да те пуснем през границата?”. Отговорих, че вече съм дал всичко, което имам на колегата им на другата граница.И тогава чух: “Обръщай, няма да те пуснем да минеш!”. Натъжих се, спрях да поспя и да помисля. На следващия ден реших да пробвам пак, но минах по друг път.
Третата случка беше на сръбската граница – най-забавната от всички приключения досега! Полицията намери в кемпера ми буркан, в който имаше чай – решиха, че пренасям наркотици. Предложих им да го помиришат. След това намериха етеричните ми масла, обясних им какво е това, но не съм сигурен, че разбраха. Най-смешната част беше, когато отвориха кутията, която носех за гаджето на приятеля ми – вътре имаше обувки на висок ток и много противозачатъчни таблетки. Беше много неловка ситуация, но накрая им обясних всичко. Смяхме се и си тръгнах в страхотно настроение!
Прекарах нощта на красив сръбски къмпинг с прекрасна гледка към Белград. На следващия ден се събудих спокоен и поех по пътя към последната ми спирка – София.
Всички тези приключения споделих с кучето ми Люлют, и котката ми Малиа, които бяха страхотна компания през цялото време и се справиха с пътуването много добре.
Пристигането в София мина добре. Срещнах се с приятелите ми в апартамента им. А докато разтоварвахме багажа – изненада! Бяха минали само 5 минути на българска земя, а вече имах скоба – мисля, че това означава – “Добре дошъл в България!” 😉
Нямам търпение да разбера повече за българската култура, храна, традиционните танци, историята, езика, азбуката, която е толкова различна от моята, и още много други интересни неща!
