“Проблемът за истината е наследен, защото много неща не бяха реформирани след 1989 г. Културните институти в България, като във всеки един тоталитарен строй трябва да обслужват определена идеология. И това означаваше, че през 90-те тази история трябваше да бъде развенчана, преразгледана и това на много места не се случи”, каза Доровска и поясни, че музейният разказ не е просто дело на един куратор или уредник, а изисква определена среда от факти и интерпретации, която липсва.
Деян Янков каза, че като ходи в чужбина много обича да посещава музеи и подчерта:
“Мен лично въобще не ме интересува истината. Това, което е в музеите влияе на хората като личности и като общество. То ги вдъхновява, то ги мотивира, то ги кара да искат да правят някакви неща. Няма значение дали е истина или не”. Освен това посочи “Война и мир” и каза, че тя е 70% истина, но това не означава, че не е най-великата книга.
“Музеите са една много важна част от всички държави, в които съм бил, от обществената дейност, от образователната дейност и изобщо образованието е част от развитието на обществото. От възпитанието на всички и на младите, и на възрастните. Защото, като се сменят музейните експозиции и възрастните научават нови неща”, поясни Янков.
Доровска даде за пример музея в който работи “Дом на хумора и сатирата” в Габрово и, че в него има нестабилен баланс между постоянни и временни изложби, което изисква човешки и финансов ресурс. Тя коментира, че има програма, която е насочена за срещата на ученици с музеи, но по думите й, има какво да се желае от нея.
“Когато парите отиват в училищата и училищата са тези, които решават как да ги използват и къде, малко трудно се получава диалог”, каза Доровска и добави, че училищата и музеите трябва да могат да работят заедно.
Янков сподели, че ние искаме младите хора да ходят в музеите, но ги правим за възрастните хора, а Доровска допълни, че във възрастовата група, която е от 5 до 12 години има едно ключово изискване да бъдат извадени от образователния стереотип. По думите й, голямото предизвикателство е, в следващата възрастова група – тийнейджърите, където трябва да се формулира идеята за младежки борд:
“Ние не очакваме от тях да дойдат и да гледат, а очакваме от тях да дойдат и да правят”, каза тя.
“Това, върху което за момента сме се консолидирали с министър Атанасов е много естествена управленска логика. Да се подсигури един базов минимум от изисквания, които музеите трябва да спазват, защото те работят с публично финансиране, удовлетворяват публична потребност и в този смисъл трябва да отговарят на някакви много базови изисквания и под това да не може да се падне. От друга страна е там, където има енергия, желание, да се даде повече възможност за развитие”, сподели Доровска.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Източник: Посещават ли младите хора музеите?– БНР
