Какво по-чудесно от това – две благотворителни граждански организации да си помагат в своите каузи, да намират общо вдъхновение, да сбъдват мечти.
Тринадесет доброволеца от Тротоара взеха участие в тазгодишното издание на Kaufland Sofia Half Marathon + RUN4EU. От всяка една входна такса, спортен клуб Бегач отделиха суамта от 5 лв., която дариха за провеждането на TRAP fest 2022 – Приключението 6 на НЧ Тротоара. Те бяха разположени на гардероба, по цялото трасе както и на финала.
Вижте как премина събитието, през очите на нашите петима от тях – Деян, Мария, Кати, Мила и Марк.
Ставането рано сутринта беше много трудно за мен, полузаспал се явих на сборния пункт. Искам да кажа, че организацията беше страхотна и на всеки пет доброволеца имаше по един координатор. Бяха приготвили неща, от които имаме нужда, като ядки, зърнени барчета, шоколадчета и вода, за всеки имаше тениска, а всичко това беше готино подредено в доброволчески пакет.
Моята позиция се падна на 500 метра преди финала, в Борисовата градина, като смея да твърдя, че това беше едно от най-вдъхновяващите места, защото освен, че всички участници минават покрай теб, имаш възможността да подкрепиш всеки, който е уморен, и който няма вече сили, да го надъхаш и да му кажеш “Хайде, още малко само 500 метра остават до финала, почти си там!”. Имаше всякакви хора българи, чужденци, млади, възрастни, слепи, имаше хора в инвалидни колички, много деца, които бяха със специални нужди, като цяло за мен участието в това събитие като доброволец беше много вдъхновяващо. Огромно благодаря на “Спортен клуб Бегач” за това, че бях част от цялото нещо!
И само да добавя, че тъй като събитието съвпадна с финала на купата по футбол на България, агитките бяха много добронамерени и не сме имали никакви проблеми с тях.
Още в 6 часа стартира моят неделен ден, в 7 вече бях на сборен пункт Мусагеница, който също така беше петият километър от състезанието. Там разположихме шатрата на освежителния пунк, в който предлагахме на участниците вода и тонизиращи напитки, за да се подкрепят по време на тичането. Още в 8 и 10, бяхме вече готови с разположението на шатрата, наредбата на масите, зареждането на напитките и чашите за тях. В останалото време до пристигането на първия маратонец успяхме да си поговорим с останалите хора от екипа, като цяло всеки сподели с какво се занимава, защо е решил да се включи в събитието като доброволец и разбира се какъв тип спортна натура е. В 9 и 15 в далечината зърнахме и първият участник, който достигна до нас. Докато двама наливахме напитки в чашите останалите трима подаваха на състезателите чашите, за да не се налага да спират и да губят време. С набирането на скорост от участниците, се наложи да преместим две от масите по средата на трасето. За отрицателно време, вече всичко наоколо беше в чаши, а ние почти не смогвахме да пълним чашите с вода, затова в подкрепа ни се включиха и момчетата, които разтовариха необходимите ни неща за пункта, те редом с нас наливаха и подаваха чашите на състезателите.
Пред очите ми минаха десетки деца, едно много сладко куче, което беше в подкрепа на стопанина си, които участваше в маратона, родители с детски колички, състезатели, които се бяха включили с кауза за децата в неравностойно положение и тичаха бутайки количките с децата, многобройни млади хора, а също така и възрастни, които по нищо не отстъпваха на младежта.
След като мина и последният състезател, всички набързо събрахме и почистихме пункта, и се насочихме към финалната права, която се намираше на Национален стадион “Васил Левски”. Там заварихме пълен стадион, който беше обагрен от усмивките на вече завършилите трасето си състезатели. Там помогнахме с координиране на хората, тъй като едновременно с финиша на маратона се провеждаше и състезание по лека атлетика, а пък запалянковците от футболните отбори подреждаха своята хореография по трибуните на стадиона. В последствие се озовах на самата финална права, където успях да бъда свидетел на последния финиширал състезанието маратонец.
За мен това събитие беше много стимулиращо и освежаващо, бях забравила какво е да ставаш рано и да бъдеш наравно с други спортисти. Със сигурност ще се включа отново в такова събитие. Специално искам да благодаря на Радо и Еленко от Спортен клуб “Бегач”, които бяха едни от главните организатори на това грандиозно събитие. Също така искрено благодаря на всички останали доброволци и участници, защото без тях нямаше да имаме възможността да осъществим това събитие. Разбира се, да не забравяме и компанията, която беше както лицето, така и стабилния гръб, на който да се облегнем, а именно Кауфланд – България, тези хора направиха това събитие възможно, Благодаря Ви!
Моят ден започна сутринта много рано, в 7 и 30 трябваше да съм на Паметника на Съветската армия, защото там беше “Гардероба”, на който аз бях разпределена. Бях много развълнувана, че пак имам възможността да участвам като доброволец в такава кампания, да видя страшно много хора, да се запозная с голяма част от тях, всички те бяха много дружелюбни. По някое време се бяхме събрали около десетина доброволеца, но за всеки си имаше задача, която да свърши. При “Гардероба” процесът беше следният – на всяка стена се позиционираха нещата на различните по дисциплини участници, едната беше за петте километра, другата за десетте, третата за двадесет и един километра и сто метра, имаше и четвърта позиция в гардероба, която беше за състезанието RUN4EU, което беше за деца и тийнейджъри, които вземаха безплатно участие в маратона и подготвените състезания.
Отговорничката беше супер мила и веднага ми показа какво и как да правя, разказа ми подробно как ще протече денят. Имаше много хора, които оставиха багажа си при нас, всеки с по едно яке и с по една раница. Но по-интересно беше после, когато идваха, за да получат своя багаж, ние питахме “Горе долу, как изглежда вашият багаж?” и почти всеки отговаря: “Черна чанта” или “Декатлонска чанта”, но успяхме да се справим и в резултат всеки получи обратно своя багаж, без инциденти. С удоволствие, бих се включила отново, като доброволец в такова спортно събитие.
Отидохме там сравнително рано, бяхме трима доброволеца, един отговорник и още двама, които бяха нещо като отговорници, но те бяха по трасето. Към осем часа ни докараха една палатка, която разгърнахме, в нея наредихме маси, върху които поставихме чаши с вода, кола и хидратиращи напитки. Оправихме всичко, мина известно време, стана 9 часа и започна маратона, и ние чакахме, бяха спрели движението, аз бях на булевард Вапцаров, пред училище Св. Георги, на петнадесети километър. И предполагах, че няма да има много хора, но учудващо за мен имаше доста маратонци, за дистанцията двадесет и един километра.
Първият човек дойде в 9 и 40, някъде там, което много ни учуди, започнаха да идват един по един, мислехме си, че ще се справим сами, без отговорника. Подкрепяхме както с напитки, така и морално участниците, максимално се опитвахме да ги надъхаме. Аз дори тичах с тях, докато им подавам напитките, с някои дори се заговорихме, като цяло хората бяха много дружелюбни и усмихнати.
По едно време на хоризонта се зададе една голямо група от хора, добре че тогава дойде и отговорника, за да ни помогне с всичко, защото без него нямаше да успеем да се справим. Стана доста натоварено и в един момент започвах да се чудя: “Добре, на кого да дам сега вода, на тези, които идват, или на тези, които си отиват?”. Защото, малко по-нагоре имаше завой и хората се връщат от там, и ние трябваше да събираме чашките, да им ги подаваме, да подскачаме, за да ги насърчаваме, и да тичаме с тях, а с голяма група идвайки на веднъж, става малко трудно.
Изчакахме всички да минат, събрахме шатрата, изчистихме, пуснаха движението, след което се насочихме към Стадиона, защото ни беше интересно какво се случва там.
Комбинирането на ранно ставане с шофиране ми е едно от най-неприятните неща за начало на деня! Ставането в 5 сутринта въобще не е моето нещо. Отидох на Национален стадион Васил Левски, където беше финала на състезанието, там бях разпределен и аз, моето участие като доброволец, беше да пускам тонизираща и надъхваща музика на състезателите, за да ги стимулирам да завършат с усмивка. Успяхме да се организираме много бързо с хората, които бяха на финала и деляхме една шатра. Тези хора се занимаваха с преброяването на финалистите и следенето им по трасето чрез вграден в номера на всеки един състезател микрочип, който, разположени на различни места по трасето машини, засичаха и така се осъществяваше проследяването на участниците. Към 9 и 20 забелязах първия финалист по трасето от 5км. Междувременно на стадиона се провеждаха състезания по лека атлетика за деца, които бяха в непосредствена близост до нас и успях да усвоя умения за комуникация с малчуганите, което беше нещо ново за мен. Едно от предизвикателствата беше как да отреагираме на скандирането на малките, с цел да подразнят агитките на футболните отбори, които в същото време се намират на няколко метра от нас, подреждайки хореографията си за вечерния мач.
Вече мога да се похваля и да включа към CV-то си и диджействане на Националният стадион. Нямаше оплаквания от музиката, всички много се забавляваха, танцуваха и наслаждаваха. Като цяло организацията на събитието беше на високо ниво, за което искрено желая да благодаря на Спортен клуб “Бегач”, в ролята си на главни организатори, а също и на Кауфланд – България, че направиха това събитие възможно. Последното нещо, което искам да добавя, е че голямо впечатление ми направиха самите участници, които бяха от всякакви възрастови групи, имаше и включени деца със специални нужди, и радостта от това че преминаха финалната линия.
Kaufland София полумаратон е едно от най-масовите спортни събития в столицата, което цели да насърчи активния и здравословен начин на живот. Той включва няколко дисциплини с различни дистанции и условия, сред които – класически полумаратон (21,1 км) и бягания на 10 и 5 км. За поредна година инициативата се реализира под наслов „0 пластмаса за еднократна употреба“, като част от 360-градусовата стратегия на Kaufland за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба и цялостната политика на компанията за устойчиво развитие. В рамките на софийския полумаратон отново ще се проведе и инициативата “RUN4EU”, която дава възможност на учениците да се включат безплатно в редица лекоатлетически игри, отборни и индивидуални състезания.
Част от средствата, събрани от записалите се за различните дисциплини участници, ще бъдат дарени за подпомагане на пострадалите от войната в Украйна чрез Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“. Останалата сума ще бъде разпределена поравно между Народно читалище „Тротоара 2020“ и Фондация „Герои на времето“ (TimeHeroes).
Kaufland София полумаратон и състезанието за ученици се организират от Спортен клуб „Бегач“, Kaufland България и Представителството на Европейската комисия в България в партньорство със Столична община, Бюрото за връзка на Европейския парламент в България и клуб „Приорити Спорт“.
Народно читалище “Тротоара 2020” иска да изкаже огромната си благодарност на Спортен клуб “Бегач”, който за втори път ни подкрепя.
Радваме се, че работим заедно с тях!
Всички средства събрани за НЧ “Тротоара 2020” ще бъдат вложени в летния ни фестивал – TRAP fest 2022 – Приключението 6, който ще бъде разгърнат в 6 съботни летни дни, за които набираме доброволци, така че ако имате желание да се включите може да ни потърсите на https://www.facebook.com/trotoaracom (Facebook) и https://www.instagram.com/trap.trotoara / (Instagram)
И не забравяйте, че Ноември месец също сме част от каузите на “Бегач” със събитието TECH RUN 2022 – https://www.begach.com/events/the-big-tech-run/!
