Ковид-19 ни хвана в България, където сме доброволци във Фондация Тротоара. След два месеца изолация, без какъвто и да било социален контакт, потеглихме към Южното черноморие с приятна група българи.

Не знаем, дали е специфично за местните, но на път към морето правихме много и дълги почивки на магистралата. В крайна сметка пристигнахме в Бургас в ранния следобед.

Деян, който е създател на Тротоара, ни заведе в малко рибарско селце, където открихме едно прекрасно местенце на брега и хапнахме прясна риба.

Щом пристигнахме в къмпинга в Ахтопол, се събрахме около масата и пяхме песни на английски, френски и български. Беше наистина хубаво да споделим тези чудесни моменти заедно.

Групата ни беше много разноцветна – до един изглеждащи различно, но на една честота. Всички бяха изключително мили с нас и правеха усилие да говорят на английски. Разбира се, оценяваме и онези моменти, в които всички говореха само на български. Не разбирахме и дума, но това ни накара да бъдем по-наблюдателни към техните реакции и жестове, което направи преживяването още по-истинско. Дори успяхме да научим някои изрази на български.

Всеки от нас имаше своите сутрешни ритуали. Докато едни спят, за да се възстановят от забавните вечери, други се събуждахме по-рано. Още първия ден си направихме разходка по плажа…, но без да се отдалечаваме.

На втория ден с Марк отидохме до центъра на града, а на последния се осмелихме да стихнем и до фара. Фарът – разкошно място сред скалите, заобиколен отвсякъде с море. Там срещнахме няколко души от групата ни и заедно плувахме до скалите, след което се гмуркахме. Длъжна съм да спомена най-безразсъдния от нас – Тео, който се скачаше от самия фар!

На къмпинга атмосферата беше спокойна и релаксираща. Всеки имаше своя ритъм, а от тонколоните се чуваше музика по цял ден. Всеки изкарваше престоя си по свой собствен начин.

Що се отнася до времето – извадихме голям късмет. Когато тръгнахме от София, валеше дъжд, но на морето се насладихме на четири дни с хубаво време и много малко валежи.

Забелязахме няколко различия в сравнение с Франция и по-конкретно, свързани с храненето. В България всеки се храни, когато си иска и когато е гладен, няма точно определено време за това. Не е като във Франция, където всички се събираме около масата в точно определено време. Първият ден дори бяхме малко срамежливи и не посмяхме да се възползваме от това, но накрая събрахме смелост и вкусихме от този начин на живот. Открихме някои много добри специалитети на българската кухня като таратор, лютеница и месо на скара.

След като опаковахме багажа в неделя и се погмуркахме за около час, по пътя за София спряхме в Бургас. Там хапнахме и си направихме групови снимки, запечатвайки края на престоя ни. След още няколко спирки по пътя, пристигнахме в София в ранния следобед. Бяхме много изморени, но с хубави спомени и с прекрасни снимки от красивото българско крайбрежие.

Нямаме търпение за следващото ни пътуване!

Превод от английски: Ливия Чернева