Индустриализацията и урбанизацията на все по-обширни територии са едни от най-обективните показатели за развитието на един град или държава. Наред с позитивите обаче, разрастването им води със себе си и негативи, срещу които уж няма как да се борим или е по-добре друг да го стори вместо нас. Показателно е отношението ни към отпадъците, които изхвърляме всеки ден, без да се замисляме, че част от тях могат да бъдат рециклирани. Оправдаваме подобно поведение с факта, че живеем в консуматорско общество, в което желанието да притежаваме повече и по-нови неща взема връх, а в резултат – оставяме след себе си все повече отпадъци, унищожаващи природните ресурси.
С ясното съзнание, че свръх консумацията няма как да бъде спряна, скулпторът Любомир Мишонов насочва вниманието към по-рационалното използване на закупените от нас продукти. Прави го по един нетрадиционен начин като създава копие на световноизвестната Статуя на свободата, изградено от всевъзможни пластмасови опаковки. За разлика от оригинала в Ню Йорк, чийто скъсани окови символизират премахването на робството, тези на статуята в София, са знак за скъсаната връзка с реалността. Разликите между двете не свършват дотук, защото вместо факел, символизиращ напредъка на обществото, статуята на Мишонов държи мобилен телефон, а на мястото на американската конституция виждаме плочка с надпис „Черен петък“.