DISCLAIMER: Всяко съвпадение с реални лица и събития е напълно нарочно.
DISCLAIMER: Всяко съвпадение с реални лица и събития е напълно нарочно.
Не смятах, че ден в майската жега може да бъде изпълнен с щастие, а то какво стана….
Събудих се на 24.05 някъде малко преди обяд. Жегата беше повече, отколкото аз някога мога да понеса. Целият й ефект беше повишен от леко притеснение и вълнение, че ще чета този ден. Добре, това звучи малко скучно. Нека опитам пак – вълнение от това, че ще чета на глас, пред хора и пред утвърдени автори. Абе, аз къде съм тръгнала? Я да си остана в кревата под хладния чаршаф. Могат да минат и без мен. Но аз мога ли да мина без тях? Нека задаваме точните въпроси в точно време.
Жегата беше със статус ПРЕОДОЛЯНА около два часа по-късно, когато с мои приятели пристъпихме на територията на “Тротоара 2020”. Казвам територия, защото това място има повече пространства, кътчета, местенца за научаване на нови неща, отколкото можете да си помислите, а сега вече беше успяло да набута и една библиотека там. Защото библиотеката не е просто място, където четем. Там сега десетки, стотици, даже хиляди деца и не-деца ще намерят себе си. Там – между две етажерки с куп книги.
След това те канят да се научиш на нещо ново – калиграфия
Ти с цялото старание се опитваш да изобразиш йероглифа, символизиращ щастието, но приключваш с мастило в носа и на челото без основателна причина. Важното е, че си опитал. Грижат се отново за теб – дават ти напълно перфектен йероглиф, отдолу с думата “щастие”, който да си вземеш за спомен.
Помещенията, дворът и улицата отпред, са изпълнени с шум, хора и едно усещане за спокойствие, празничност и щастие. Спираш се за секунда, оглеждаш се и виждаш, че няма човек, който не се усмихва, който не говори разпалено за нещо или който не яде. Ядящите бяха на друго ниво щастливи. …След това осъзнаваш, че зяпаш хората прекалено дълго време и трябва да продължиш по пътя си.
Обявява се началото на литературното четене с встъпителни думи от Дидо, Ева и Марк. Разказват историята на “Тротоара 2020” и очите им светят. Тези трима души, виновни за всичко това! Адски виновни! Разказват, кискат се помежду си и се гордеят с читалището, един с друг, с нас, със самите себе си, а сега и с библиотеката. Давам си сметка, че аз нямаше да бъда там, ако те не се бяха появили няколко години по-рано на това място. Благодаря, на тях, на живота, на обстоятелствата, че съм там и съм част от всичко това.
Четене. Калин Терзийски се представя сам и чете свое стихотворение. Прекрасно е. Не само стихотворението, а всичко. Тихо е, само гласът на четящия се чува. Освен него муха да бръмне, ще я чуем. Впечатляващо е. Има и “големи” , и “малки” поети. Големите, тези с техните книги в ръце, споделят опита си сред нас. Скромни, сякаш спомнящи си как неотдавна и те са били малки поети, четящи сред други големи такива.
Марин Бодаков, Георги Гаврилов, Наталия Иванова, Габриела Манова и Петър Чухов – всеки с три-четири стихотворения. Представят свои стихосбирки. Някои пресни, топли, току-що излезли от печатницата, още парят, а други успели да видят бял свят през пълната с предизвикателства 2020 година. След всяко стихотворение Калин споделя мислите си, общува с четящите, поддържа настроението и разсъждава къде философски, къде – не.
След четенето авторите оставят свои книги с посвещение. Тези книги завинаги ще бъдат част от нашата библиотека, а този ден ще остане скъп спомен за всички ни. Закриваме събитието отново с Дидо, Ева и Марк, които с голямо вълнение ни казват какво още ни чака от читалището. Ще бъде вълнуващо лято!
Тишината и аплодисментите след всяко стихотворение, смехът, шегите и пеперудите в стомаха са само част от невероятното преживяване, което беше откриването на тази библиотека. Откриването е със статус ПЪЛЕН УСПЕХ .
Автор: Ливия Чернева
