Театралната зона на третия пореден TRAP Fest спокойно може да се нарече артистична. Идейният й ръководител – прекрасната ни доброволка от Полша Izabela Nitka, се бе постарала да има разнообразни и интересни работилници с участието на още по-интересни артисти, които направиха фестивала динамичен и вълнуващ.
Поставена на нетрадиционно място във фоайето на зала Джон Атанасов, зоната предложи множество театрални работилници, разиграване на пиеси с фондация “Театър Нокс” и какви ли още не актьорски предизвикателства.
Trap Theatre Workshop предостави възможност за изиграване на опростена версия на пиесата „Тримата мускетари“ с помощта на опитни ръководители, разбира се.
За разлика от танците на главната сцена, тези в театралната зона носеха духа и традициите на различни етноси.
Минутите за Balfolk dances бяха изпълнени с интимност и красота. Тези танци обединяват различни ъгълчета от културата на Европа. Изабела и музикантът и танцьор Марио водеха танците, мотивирани от идеята да приповдигнат настроението и да подтикнат младите хора да се забавляват.
Имахме и Contemporary Dance – когато танцът се превърне в истинско усещане. Не само се научихме, как да падаме на земята безопасно, но и предадохме енергията си от танца на всички участници.
Адреналинът в зоната бе вдигнат високо от огнената Мария Косса, която запозна посетителите с екзотичното изкуство на афро танците, като направи незабравима работилница.
И в тази зона доброволците ни се раздадоха с пълна сила, като не само декорираха пространството, но и участваха в самите активности. Елизабет, Стаси, Тереза, Емили, Абигейл, Константин и Алдин са само част от хората, които помагаха и през двата дена на фестивала.
Тази година залата на TRAP Fest-а изглеждаше различно. Не само защото изпратихме геймърите на долното ниво, но и защото локациите на някои от основните зони бяха разположени около главната сцена. Именно там беше и мястото за танци.
Признаваме, че през по-голямата част от времето имаше Freestyle танци или просто използвахме пространството за място, където да избягаме от погото или да погледаме нещата отстрани.
Нашите хедлайнери тук бяха The Center. Те направиха едночасова интензивна работилница, водена от хореографа Виктор Ангелов.
The Center е най-голямото училище за съвременни хип–хоп танци в България. Представлява мрежа от танцови зали и хореографи, разположена на територията на най-големите градове в страната. Преподаватели в танцовото училище са едни от най-добрите и опитни специалисти на танцовата хип-хоп карта, доказали себе си и уменията си на сцената на безброй състезания, танцови форуми и телевизионни предавания.
И в тази зона не липсваха ентусиазирани доброволци в лицето на Косара, Ида и Яна.
Не си спомняме защо кръстихме тази зона така, но айлякът в нея определено не беше основното нещо в програмата… В добрия смисъл! 😉
Основни герои тук бяха настолните игри, предоставени от Абордаж. Интересът към тях беше огромен във всеки един момент от фестивала. Имаше Avalon, Squirrel attack, Цар на историята, Маскарад, Катан и Spyfall, като вниманието на повечето хора беше насочено най-вече към “парти” игрите и новите допълнения към колекцията – Цар на историята и Squirrel attack.
Част от програмата в зоната беше и един специален workshop по модерна електрическа бас китара, воден от Данаил Стефанов. Беше изключително удоволствие да чуем изпълнения на солови пиеси в различни стилове, изразяващи техническите и звуковите качества на инструмента.
В chill зоната се занимахме и със сериозни теми, като например тази за последствията от употребата на наркотици. Нашият доброволец от Финландия Eetu Pakkanen разказа личната си история, с цел да провокира младите хора и да покаже деструктивното влияние на наркотични вещества върху живота ни.
Имаше фотоконкурс и изложба с фотографии както на професионалисти, така и на любители на фотографското и уличното изкуство.
И накрая, но не на последно място, в зоната можехме да надникнем в бъдещето с Таро картите на две прекрасни феи, които ни даваха глътка надежда за вътрешните ни перипетии, като най-точно предсказваха колко късно ще се приберем след фестивалния ден. Опашката там беше голяма!
Street Art зона на закрито – това е възможно само по време на TRAP Fest-а! Имаше каквото би могло да ни хрумне – флакони, аромат на боя, надъхани тийнейджъри, които си оцветяват обувките уж без да искат, и, разбира се, графити. Гърбовете на няколко винила на Тротоара мигновено се превърнаха в платна, върху които професионални графити артисти демонстрираха техника и изкуство. Естествено, всеки желаещ, имаше възможността да грабне спрей и сам да се изяви като артист.
В случай че си мислиш, че фотобудка е онова малко пространство, в което влизаш и си правиш нелепи снимки с гаджето или приятелите си, нашата съвсем не беше такава. Нашата беше на пръв поглед типична TRAP-ърска самоделка, но… Ммм, апаратът… Ммм, софтуерът… Ммм, страшна работа! Снимаш се и оставаш във Facebook завинаги! Дори Zuckerberg би ти завидял, но той за съжаление не дойде на феста, така че спомените си останаха за нас и ще ги гледаме с кеф дълги години.
Всички, които дойдоха на фестивала, се снимаха. Даже по няколко пъти. Получиха и снимки на момента. Подарихме много страхотни моменти, емоции и приятелства.
И тази зона имаше своите готини и щастливи герои, които запечатаха спомените ви с усмивка – Iris – доброволката ни от Италия, Софи и нашият ангел и приятел Иван..
В тази зона се срещнахме със Стаси Алекова, която успя да преобрази всички желаещи в духа на TRAP-a – цветни, нетрадиционни и интересни. Някои момичета сложиха бради, момчетата се пробваха да украсят лицата си с цветя – не им се получи, но пък беше забавно.
Стаси и Елизабет Дамяновa помогнаха да направим обстановката на фестивала още по-артистична и вълнуваща.
Ако си мислиш, че си видял всичко на TRAP Fest-а, значи със сигурно си пропуснал VR симулаторът, който съвсем не случайно беше до зоната за танци.
Всеки, седнал на специалния стол, полетя далеч или пък изпадна в безтегловност. Беше яко! И не ни беше страх, но стискахме очи и викахме “уауу”!
Виновникът за тази сладка истерия беше Христо Шомов от Intuit, а нашият доброволец Росен му помагаше неотлъчно и при нужда държеше ръцете на “жертвите” 😉
Ако сме пропуснали нещо, вината е на създателите на тази статия, които нямат нищо общо с това! Затова просто устискай до следващия TRAP Fest 2020.
Coming soon…
