Откакто се помня, се срещам с реплики от този тип. Като малък ми се казваше не – не може да ядеш захарен памук, не може да имаш Лего, не може да излизаш, не може като цяло да правиш каквото и да е, освен да четеш и да учиш.
После станах тийнейджър – не може да ходиш с черни дрехи и кубинки през лятото, не може да се прибираш след 20.00 ч., не може да ходиш на уроци по китара.
Естествено, за всяко едно НЕ правех други забранени неща х 3. Откъде на къде ще ми казвате не? Вие побъркахте ли се?
За всички е ясно, колко повече се увеличават НЕ-тата когато човек порасне.
Както знаете, в Тротоара развиваме един младежки център и разни други дейности. Целта е да има хубава среда за тийнейджърите в София, където да получат известна доза вдъхновение и база за провокиране и развитие на това вдъхновение.
Не броя колко пъти са ми казали – това няма как да стане, абсурд, не.
T.R.A.P. има месечни разходи – всеки месец плащаме наем, сметки, купуваме материали за ремонт, и от време на време, когато се видим с много десетки левове, и разни допълнителни неща като храна.
И така, ние сме си решили, ей така, че за да има истинска солидна основа нашият проект, то парите за него трябва да идват от обществото. В крайна сметка, това, което правим е насочено към обществото, и обществото би трябвало да го е грижа и да помага. Логично. Обществото решихме, че са гражданите и бизнеса. Отново логично. Решихме да насочим усилията си в тази посока.
Корпоративни спонсори и така наречената социална отговорност.
За миналата година сме написали безброй имейли с предложения за спонсорство, срещи, презентации, разговори с ключови служители и мениджъри. Организираме събития, опитваме се да даваме гласност на нашите проекти, да правим маркетинг, видеа, съдържание и всякаква друга дейност, с която да станем интересни, привлекателни и готини за тези корпоративни евентуални дарители.
Ако човек получава заплата от 1000 лв. на месец и дарява от тези 1000 лв. цели 10 лева за някоя кауза, за някой уличен музикант, за изкуство или каквото си реши – ей така, ДАРЯВА ги за нещо добро според неговата преценка, като в замяна на тези 10 лв. получава удовлетворение и съзнанието, че помага на някой друг. Та тези 10 лв. се явяват 1% от приходите му. Това прави около 6-7-8% от печалбата му (след приспадане на данъци и разходи).
Ровейки из търговския регистър за потенциални спонсори и донори, намерихме фирма с декларирана годишна печалба в размер на 100 000 лв. (и приходи 1 000 000). Това според всички стандарти се води един малък бизнес. Решаваме, че ако тази фирма, сравнено с нашият обикновеният човек, дарява 1% от тази печалба (дори не смеем да помислим за 1% от приходите) за нещо добро – за благотворителност, за някоя кауза – това си е една сума от 1000 лв. на година, и решаваме да се свържем с нея. Разбира се, биваме отрязани категорично с репликите – абсурд, не се занимаваме с такива неща.
Не се отказваме естествено, и преминаваме към следващата фирма. Call center с 1000+ служителя и собствена сграда на няколко етажа. Декларирана печалба 2 100 000 лв. за 2013 г. (и съответно доста по-голяма в момента на нашия контакт – увеличили са служителите си 3 пъти). Всеки може да сметне сам 1 %. Решаваме да им изпратим имейл с предложение, да се свържем, срещнем и изобщо там както се прави. Получаваме следното “неустоимо” предложение – да, с удоволствие ще ви помогнем, може да продаваме ваши картички на нашия Коледен базар, на който нашите служители могат да си ги купят. След кратко недоумение от наша страна…..ъъъъ ама ние не искаме да продаваме картички на вашите служители, а ви питаме, дали ФИРМАТА ви иска да прояви КОРПОРАТИВНА социална отговорност и да направи ДАРЕНИЕ в подкрепа на обществото, младите хора и там нещата, които правим за тях – получаваме отговор, че бюджетът им за съответната година е свършил, защото са посадили 50 дървета някъде си и това е. Можело да говорим отново за следващата година. Но виж, ако искаме да организираме безплатен тиймбилдинг за служителите им под формата на доброволчество, на който те да се забавляват, подкрепяйки социална кауза … а бе хора спрете се, не сме парти център! Наемът на ТРАП-а се плаща с пари! Не си измивайте ръцете със служителите си, за да се потупате по рамото, че сте ГОЛЕМИ ДАРИТЕЛИ. Достатъчно е, че дават от времето си за повишаване на вашата печалба, не искаме да им продаваме и картичките ни!
Сумата, която им поискахме беше 100 лв./месец, с които да си плащаме тока. И не, не ни отказаха, защото ги дават на друга организация. Просто нямат бе!
И така отново, и отново, говорим си с мениджъри, служители, собственици, търговски представители, HR-и, чистачки, фирмени рибки, понякога и с охраната на сградата на съответната фирма (охранителите са строги, но справедливи), и отговорът е същият, като когато бяхме малки.
Всъщност, дали фирмите са длъжни да даряват от печалбата си обратно в обществото? Разбира се, че не. Особено, ако не ги интересува какво се случва в това общество. Има държава нали? Странно, как непрекъснато говорим, че държавата нищо не прави, знаем го, осъзнаваме го и в един момент, въпреки това знание и осъзнаване, се оправдаваме с нея и си измиваме ръцете.
Каква е нашата отговорност в случая? Да плащаме данъци? Колко от вас са имали собствен бизнес? Колко от вас са провели следния разговор със счетоводителя си – “Дай да видим как да намалим данъка печалба за миналата година”. Това във връзка с нашето ровене из Търговския регистър, не за друго.
И защо, при положение, че непрекъснато говорим, как държавата нищо не прави, не правим нищо и ние? Да – нейно задължение е! Ама наистина е нейно! Но, когато тя нищо не прави, то всъщност това не трябва много много да ни събаря – и без това не плащаме кой-знае какви данъци там. То обществото сме ние, не е някой министър с апартаменти или друг такъв образ, дето си живее чудесно и е щастлив и по принцип нямаме какво да си кажем с него. Ма те нека да си се оправят, защо трябва да се занимаваме с тях? Те не са обществото, ние сме обществото – ако искаме да ни е хубаво вкъщи, да вземем да я боядисаме тази кухня? Той корумпираният човечец вече е боядисал една, няма да се занимава и с нашата. И трябва да сме луди, че да чакаме такива като него да направят нещо за обществото.
Изобщо няма да започвам темата за дарителството, доброволчеството и корпоративната социална отговорност в другите държави. И защо са развити. Може би има нещо общо с грижата на хората с пари за обществото? А бе като цяло да се говори за другите държави е страшна тъпотия. Тук ни е мизерна кухнята щото не сме се хванали да си я боядисаме – това е.
Няма да говоря и за Софийския университет и Христо и Евлоги Георгиеви, както и за стотиците подобни на тях възрожденци наши сънародници. Това е едно отминало време, нали? Вече не живеем в този свят? Бе май е било хубаво тогава – поне напоследък така се говори.
Може би младите хора не са важни за нас? Децата със специални нужди, възрастните хора, безработните, хората, които нямат какво да ядат, бездомните животни, природата, просяците по улицата? Образованието, здравеопазването, щастието? Хиляди други каузи, за които е явно и видно, че нямат необходимата подкрепа от държавата, поради невъзможност, нежелание или липсата на Емо Чолаков по bTV?
Явно не са толкова важни, че да споделим 1% от декларираната си фирмена печалба за тях. Не са толкова важни, че дори да прочетем имейла им, един от 10 000 имейла, които всяка една организация изпраща със зов за помощ, опитвайки се да направи нещо по тези въпроси и проблеми, да помогне на обществото около тях, което всъщност странно защо, но не се интересува от това, че някой иска да помага и да върши нещо добро?
Дали е грешно, това, което всички ние с позорното наименование сдружение или фондация правим? Давайки от времето си, емоциите си, труда, уменията си и знанията си?
Има и такива, които помагат. Малко са, но ги има. Нека заедно да направим така, че тези, които помагат да стават все повече и повече. Нека да сме активни, нека да разказваме, да се включваме, да доброволстваме, нека да сме общество и да вървим заедно напред.
Помогнете ни да намерим тези социално отговорни фирми, на които им ПУКА за обществото!
Фондация Тротоара вярва в бъдещето, вярва в младите хора, и ще се бори докрай!
Благодаря за вниманието!
Списък с нашите партньори (непълен, но се обновява непрекъснато).
==================================
