Снимка: МОГА фест

Т: Здрасти, Ленкиш, първо искам да ти пожелая “Честит рожден ден” и после да те помоля да се представиш. Кой е Ленкиша?

Е: Здравей и благодаря! Казвам се Еленко Петров. На 34 години съм. Завърших 9-та Френска Езикова Гимназия в София, след това Ударни инструменти в Нов Български Университет при Цветан Георгиев. Той е и директор на Център за Музикални Изкуства, където в момента преподавам барабани. Вече 18 години се занимавам с музика. Участвал съм в редица проекти с изпълнители от страната и чужбина.

Т: Как се появи названието Ленкиша?

Е: Брат ми го измисли. Той е по-голям и навремето, когато е бил тийнейджър, явно е било модерно да се слага сричката “иш” след името. И така от Ленко – Ленкиш.

Т: Разкажи ни малко повече за групите, в които свириш?

E: В момента свиря активно с групите МЛЪК! и Corecom. Също така е добре да се спомене и първата ми формация КПД-0, с които станах познат на ъндърграунд публиката преди 15 години. МЛЪК! е група с 13-годишна история. Нейни са хитовете “Всеки Мрази Красивите и Умните”, “Супа” и “Мързи Ме”. Музиката е еклектична с елементи на пънк, прогресив, ска и даже метъл. Текстовете са сатирични и социално ангажирани. Аз се присъединих преди 5 години, за които направихме емблематични концерти в страната, а през 2015 година записахме и издадохме последния ни албум “Балканозавър”. Corecom е по-млада, но спокойно може да се нарече супер-група. Тя е съставена от музиканти, които имат дългогодишен опит като участници в други небезизвестни музикални проекти. Стилът е метъл. Китарните рифове са тежки и често неравноделни. Имаме записани EP “Corecom” и LP “Crawling Under The Heavy Foot Of Addiction”.

Т: А какво е най-новото, което се случва около вас?

Е: Новото е, че работим по създаването на нови албуми. Те най-вероятно ще бъдат завършени и записани есента.

Т: Наскоро участва с много яка работилница по ритъм на T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение в Маймунарика. Поводът беше еднодневният фестивал, организиран от фондация Тротоара. Разкажи ни малко повече за тази инициатива?

Е: Работилницата има за цел да направи ритъма достъпен за всички. Тя предоставя възможност на участниците да открият своята ритмична природа. Те сформират група и участват като малка, но значима частица в създаването на единен пулс. Използването на самоделни ударни инструменти ясно показва, че не са нужни истински барабани, за да свириш. Изработването им също е интересна част от заниманията.

Т: Как се роди идеята за ритъм работилницата?

Е: В началото на април получих предложение от Тротоара да направя открит урок на техния T.R.A.P. Fest Open Air. Това беше чудесна възможност да обединя знанията, уменията и опита, които съм натрупал през годините. При работата ми с бразилския перкусионист Клаудио Крон се запознах с многогласното аранжиране на ударни инструменти. Доразвих тази способност в Street Percussion Band, където свирих с някои прекрасни музиканти. Оттам идва и концепцията за свирене на кофи, кашони и консервни кутии.

Т: Знаеш ли какво означава T.R.A.P.?

Е: Trotoara Room for Angry People

Т: Защо подкрепяш този проект?

Е: Всяка идея, която има за цел да просвети младите, да им даде стимул да са активни и креативни, трябва да се подкрепя. T.R.A.P. ги запознава със свят, който не е ограничен в рамките на един тъч-скрийн!

Т: Как започна да се занимаваш с музика?

Е: Когато бях малък, брат ми свиреше на барабани в една група. Събираха се да репетират в детската ни стая. Тогава се запалих. След време, когато станах тийнейджър, бях твърдо убеден, че ако започна да свиря, ще успея да си намеря приятелка. Разбира се, това не стана, но направих училищна група и тръгнах на уроци по барабани!

Т: Имаш ли някаква твоя тийнейджърска история, когато си бил в голяма дупка? Какво те измъкна от нея?

Е: Всеки изпада в дупки, не само като тийнейджър. Причините най-често са твърде банални. Безспорно активното занимание с каквото и да е помага за излизане от тези неприятни моменти. Музиката също. Трикът е да ангажираш съзнанието си с нещо, което изисква висока концентрация и не ти дава възможност да мислиш за проблеми. Другите сигурни помощници са приятелите и времето.

Т: Какви са наблюденията ти за днешните ученици? По-различни ли са откакто ти беше в училище?

Е: Не мога да кажа, че са по-различни. Сега имат повече забавления, повече информация. Всички деца са добри и любознателни. На някои им слагат етикети като проблемни или хиперактивни, но това е дефект на възрастните. Малките просто искат внимание и ако не го получат – търсят начин да го привлекат.

T: Какво липсва на младежите в България?

Е: Може би спокойствие и сигурност.

T: От какво черпиш вдъхновение?

Е: Напоследък черпя най-много вдъхновение от учениците ми. Те непрекъснато ме карат да мисля, задавайки всевъзможни въпроси, както и да търся най-лесния и достъпен начин да им предам знанията и уменията си. Добрите човешки отношения, майсторски изпълнената музика, природата също са стимулиращи.

T: Ако имаше магическа пръчка и право на едно желание, каквото и да е – какво щеше да е то? (нямаш право само да си пожелаваш още желания към магическата пръчка :))

Е: Ще си пожелая хората да се обичат повече, за да няма войни! 🙂

T: Какво би искал да пожелаеш на младите хора днес?

Е: Да държат духа си буден. Да развиват интелекта си. Да се грижат за себе си и за здравето си. И да вярват, че от тях зависи всичко. Те могат да поведат света към по-добро и светло бъдеще.