Rock`n`Roll-ът скоро няма да умре!

Или поне докато си имаме група като Dreg Starz със сигурност ще имаме тази свежа глътка нова музика, дошла сякаш от миналото, но с едно различно и съвременно звучене! Те бяха част от първото издание на T.R.A.P. fest Open Air, чували сте ги и по много други поводи и места, а сега ще научите повече за тях в това интервю с Nick D’Monicus (Никола Стоянов), основни вокали и ритъм китари в Dreg Starz.

Т: Здравейте, момчета! Как сте в този слънчев ден, с какво запълвате свободното си време?

Н: Здравей, супер! Последно време с все повече рок ‘н рол, писане на нови парчета, както и с пиенето на много бира 🙂

Т: Последното ви участие в София беше на TRAP фест-а, с какво ви впечатли инициативата и защо взехте участие?

Н: Включихме се по покана на Дани, организатора на феста. Аз живея от няколко години в Германия и се прибрах специално за феста, както и за участието ни на Wacken Metal Battle-a на 2-ри юни, там стигнахме до финалният кръг. T.R.A.P. фест, за нас е едно прекрасно събитие, с перфектна организация, добър подбор на бандите, които свириха, както и много интересни уъркшопи. Изобщо имаше за всекиго по нещо и е наистина похвално, че се случват такива неща в България, та дори и безплатни като събития. Много е важно идните поколения да се образоват културно във всякаква насока, а подобни събития като този фест са един страхотен и непринуден начин това да се случи.

Т: В момента на какъв етап сте с групата, какви са най-близките ви планове?

Н: Подготвяме изцяло нов материал за първия ни дългосвирещ албум, който ще съдържа 10-12 парчета. В момента ни предстои да го запишем до края на годината и да го издадем през 2018 г. Като концертни планове за лятото чакаме потвърждение от 1-2 фестивала в България, а за есента замисляме няколко клубни участия. Имаме и предложения от немски банди за съвместни концерти, които още са в процес на обсъждане. 

Т: Като опитни музиканти, през какви трудности преминахте когато тепърва навлизахте в тази сфера?

Н: Много са спънките, през които всеки прохождащ музикант минава. В началото винаги човек стои пред избора, дали да свири кавъри или собствена музика. Прави впечатление, че все още в България да свириш в трибют и кавър групи е по-лесния начин за бързо спечелена фен база и много платени участия. Свирейки единствено собствени песни, осъзнаваш, че си избрал по-сложния път към успеха, но и по-правилния за мен. Ние с DREG STARZ съзнателно направихме този избор и се надяваме с него да допринесем към стиловото разнообразие в България.

Преди да създадем Dreg Starz, всеки от нас е бил член на банди, свирещи предимно и само авторска музика. Иван (соло китара), Благо (барабани) и Стеф (бас) и в момента са част от добре познатата дет метъл машина, Eufobia.

Независимо дали ще останем в ъндърграунд сцената, музиката ни винаги е била с ясна идея и цел. Мисля, че музиката винаги трябва да има ясно послание към публиката. Това за нас е изкуство! Без да обвинявам или обиждам някои от колегите с това си изказване, но просто нещата седят по този начин. Просто като свириш чужда музика, винаги заставаш зад чужди идеи, а за да се изгради една истински добра музикална сцена в България, в момента има голяма нужда от банди, свирещи собствени парчета. Хубавото е, че напоследък има все повече ентусиасти като нас, много нови банди, мислещи като нас. Това е показателно, че има развитие и нещата не са съвсем в застой.

Т: Според вас инициативи като T.R.A.P. каква роля биха изиграли, ако имаше такава когато вие тепърва сте стъпвали на сцената и сте реализирали своите цели?

Н: Когато прохождахме като музиканти концертите основно се случваха в читалищата. В моите тийнейджърски години, когато живеех във Варна, например, в началото на милениума имаше само един клуб за тежка авторска музика, Зона 51, където да се добереш да свириш не беше никак лесно. Същото е било и в София, до колкото знам, за О! Шипка. Има прекалено много клубове според мен в момента, специално в София. Това до някъде е в минус. Няма толкова голям брой публика, която да ходи по всичките клубове на качествени родни банди в силните дни, ъндърграунд сме, малко сме, все пак, това е изцяло мое лично мнение. Не помня по времето, когато бях тийнейджър, да e имало много подобни инициативи като T.R.A.P. фест, но със сигурност щеше да ни е от полза, да свирим на такава сцена. Предимството на събития като това е, че публиката, пред която свириш е млада и разнообразна. Според мен младата част от публиката е най-искрената и такива събития имат огромен принос за популяризирането на нови банди.

Т: Има ли нещо, което според вас, липсва на младите хора днес?

Н: Да. Без да прозвуча поучително, не е за пренебрегване фактът, че преди да навлезе масово свалянето на музика, тя се ценеше повече. Не че тогава не сме си записвали касети или дискове един от друг, но самата музика имаше повече стойност, имаше жажда за нова музка, а и нямаше такава презадоволеност, каквато се получава от свободното сваляне от интернет, в последните години и стриймването.

Т: Колко време ви отнема творческият процес около записване на нова песен или измислянето на нов видеоклип?

Н: Чисто времево, композирането на едно парче / писането на текста може да стане дори и в рамките на 2-3 часа, но от там нататък започва и изпипването на детайлите, което може да отнеме месеци. Ние работим на принципа, че аз пращам готови пистови дема с цялостен аранжимент на останалите от бандата с основната идея на песента. Като от там нататък, като се съберем да репетираме всеки доизмисля и променя своята партия. Понякога накрая песните придобиват съвсем друг вид от първоначалната идея. Самият запис, не мисля, че е чак толкова мъчителен процес. Благо например записа за по-малко от един ден барабаните за трите парчета от дебютното ни ИП, към което са и двата ни видео клипа. По-дълъг е процесът на смесването и мастерирането на песните, до 2-3 месеца за албум, дори и повече. Сумарно можем да кажем, че за около 8-10 месеца в нашия случай ще бъдем готови с писането на новите песни и записа им и още примерно минимум два-три за смесването им. Така можем да кажем, че при нас творческият процес към записването на албум трае около година. Първото ни видео „Children of the night“ заснехме в рамките на два дни, за второто „Swinging Bottles” ни отне един снимачен ден. Както при аудиозаписите, и тук монтажът изисква повече време, от 2-3 месеца до половин година в някои случаи.

Т: Какво стои зад успеха, има ли лишения и компромиси когато искаш да направиш своя проект достъпен за повече хора?

Н: В изтърканата фраза „Изкуството иска жертви“ неслучайно има не малка доза истина. „Жертвите“ и „лишенията“ са най-вече от свободното време, но аз лично никога не съм възприемал правенето на музика като задължение, а като забавление, начин да се откъснеш от ежедневието. Всеки от нас работи нещо друго и музиката ни помага да разпуснем и е нещото, което ни прави щастливи. Рок ‘н ролът наистина е интернационален език, на който можеш да общуваш. Казвам го от позицията на човек, живеещ в чужбина и смея да твърдя, че чувството да намираш общи неща с любителите на тази музика от различни държави, е страхотно. Рок музиката, за мен е един от най-добрите начини да се запознаеш с най-различни интересни хора, с които може да преживееш много яки моменти, които никога не биха ти се случили и на най-скъпо платения тийм билдинг.

Т: Според вас, нужни ли са помощни колела на младите хора, които се опитват да прохождат в новите сфери за тях? До каква степен това е плюс и какъв би бил минусът?

Н: Да, със сигурност инициативите, които провежда Фондация “Тротоара”, са в огромен плюс. На такъв тип събития младите творци могат да бъдат себе си, без да им се дава наклон на това, как трябва да звучат, изглеждат и т.н. Напоследък започнаха да се организират и множество телевизионни музикални формати. Но минусът в такъв тип конкурси е че, се опитват да те оформят, да ти налеят акъл, как трябва да се случват нещата, свръхпродуцират те, като накрая те правят фалшив телевизионен герой, тъжно, но факт. За това, подкрепяме напълно независими събития като T.R.A.P. фест и да се надяваме, че подобни неща ще се случват по-често в България, защото много креативни български групи и родната сцена, като цяло, имат нужда от това.

Т: Финално, от какво никога няма да се откажете?

Н: От това да се забавляваме като правим музика!

Интервюто взе Ива Викторова (Alice)