Лятна вечер на Трап фест — 27 юни 2026 г.

На 14 юни подготовката в Борисовата започна по обяд. Бусът не се изпразва сам, дори да го гледаш много настойчиво. Техниката постепенно се пренесе към сцената — колони, кабели, стойки, микрофони. Доброволците започнаха да се събират, а по-късно щяха да дойдат и хората за концерта.

Това беше първата от шестте дати за десетото издание на TRAP fest. Пет концерта в Борисовата градина и един в Младост, всеки с различни групи и със свободен вход. За някои от хората това беше поредното лято заедно. За други тепърва предстоеше да се запознаят.

Бусът до Лятната естрада.

Преди първата песен

Някои от доброволците бяха част от екипа отдавна, други се включваха за първи път. Предстоеше цяло лято, но засега трябваше да се подготви сцената и да се намери място за всичко, което беше дошло с буса.

След това усилвателят се повреди, новият микрофон също създаде проблеми и концертът закъсня. Групите помогнаха да наваксаме. Накрая все пак чухме Innervate, Omraz, Erebus, Junkëbox и Poetsky. От последните дойдоха и свещичките, които изненадаха Дидо. Разказва, че точно тогава за първи път наистина е осъзнал, че правим това от десет години.

Първата дата — 14 юни.

Свещичките за десетото издание.

Фестивалът има един девиз — „Няма какво да се обърка“. Първата дата отново му даде повод да бъде споменат.

Откъде дойде всичко това

Първите събития на TRAP fest са през 2017 г. Имало е клубни концерти и „Приключението започва в T.R.A.P.“ в УАСГ, с музика, игри, работилници и младежки инициативи. После фестивалът пораства и през 2018 и 2019 г. стига до София Тех Парк.

2018 г. — сцена и публика в София Тех Парк.

2018 г. — и място за игри между концертите.

През 2020 г. пандемията обърква плановете и хората от Трапа решават да излязат навън. Така идват на Лятната естрада в Борисовата градина. През 2021 г. вече има седем летни дати, а през следващите години фестивалът развива различни вечери, стига до кварталите и през 2025 г. се среща с MOGA Fest в Панчарево.

Зад всичко това стои общността около „Тротоара“. Началото е с Фондация „Тротоара“, регистрирана през 2014 г. През 2020 г. е учредено Народно читалище „Тротоара 2020“, което днес организира фестивала. Около него се събират хора с различни интереси, които помагат през цялата година.

27 юни: Beyond Borders

За втората дата се получи една хубава среща. Чуждестранни ученици в България искали да направят събитие и потърсили помощ с озвучаването и организацията. Оказало се, че са си избрали същия ден, за който Трап вече има планиран концерт. Така двете идеи се събрали.

Така се появи Beyond Borders с FS Bulgaria и AIESEC Bulgaria. На сцената бяха Sunblinds, Rosette, Сапфир, Ekstaz и U Died Yesterday. Около музиката имаше покана за срещи между хора от различни държави, с култури, езици, танци и игри. Можеш да отидеш на концерт и да си тръгнеш с нова любима група. Можеш и да си тръгнеш с приятел, който говори различен език. Двете неща спокойно се събират в един ден.

Beyond Borders — среща между хора от различни държави.

Разговорите продължават и около щандовете.

18 юли: концерт под прозорците

В Младост сцената е в парк между блоковете. На нея свириха Катран, Lunastra, Groowind и СМОГ. Това беше третата поредна година, в която Трап прави концерт в района, с подкрепата на район „Младост“.

Тук хората могат просто да чуят музиката от вкъщи и да слязат да видят какво става. Така Маги попада на фестивала през 2025 г. Година по-късно вече иска да се учи да озвучава и работи около сцената. Дидо и Ясен от Lunastra ѝ показват какво се случва, въпреки че покрай концерта все нещо трябва да се направи.

През седмицата преди концерта в сградата на Трапа се подреждаше техника и се учеха нови доброволци. Пишеха се публикации, навиваха се кабели и се подготвяше следващата дата. Около всяка вечер с музика има доста работа преди и след нея.

Младост, 18 юли — крокодилът отново е във въздуха.

Хората, които не само гледат

В Трапа доброволците вършат различни неща: помагат на сцената и на групите, снимат, пишат, посрещат хора, разпъват шатри и прибират техниката. Някой идва за един концерт, после се връща и вече знае къде му е мястото. Друг започва с носене на нещо и открива, че всъщност му е интересно озвучаването или организацията.

Мария Павлова — Сев за хората в Трапа — започва още в девети клас чрез доброволческия клуб в училище. Днес е студентка и покрай събитията е открила, че логистиката ѝ е интересна. Първия път човек може да се чуди с какво да помогне, а след няколко събития вече започва да се оправя сам.

Понякога се озовавам над публиката, а после пак между хората. Оттам се вижда и сцената, и как малко по малко се пълни поляната.

През лятото около фестивала се включиха над сто различни ученици доброволци. Имаше хора, които бяха там и преди концертите, и след тях. Когато публиката си тръгне, още има какво да се прибира. Точно тогава много помагат и онези, които питат дали има още нещо за носене.

Част от доброволците, които правят фестивала.

8 август: МИМА!

Плакатът за МИМА! тази година се правеше с ръце. Печатане, рязане, местене на картинки, работа на земята и на стената. Няколко дни. И много „Уиски с фъстъци“. Маги и Дидо помнят тази работа от различни страни, но и двамата знаят колко енергия е останала в плаката.

Плакатът за МИМА! 2026 — след рязането, местенето и всички промени.

МИМА! е в памет на доброволката Мима. В този ден си имаме различни чорапи, възглавници, вода, музика и хора, които искат да си спомнят за нея по свой начин. Водата, разбира се, стои далеч от сцената и техниката.

В памет на Мима.

На сцената бяха Sublimation, Zadek, СЕМЕ, Уикеда и Ревю. За Дидо последните две групи имат още една история — слушал ги е още в гимназията и е учил част от песните им на първата си китара. Този път успя и да остави част от задачите, за да ги чуе. Може да ви се струва нормално на концерт да слушаш музика, но питайте някой от хората зад пулта кога за последно е чул цял сет, без да тича нанякъде.

Ревю на МИМА! — 8 август.

Уикеда и хората пред сцената.

Тони и RioTone се включиха с озвучаване d&b audiotechnik, планирано за мястото. Работихме и с Behringer X32 и Midas DL32 на читалището, придобити с подкрепата на Столична община по „Активни читалища“. Маги, Кари и Мия бяха около сцената и учеха покрай работата с Тони. Благодарим му за търпението и за помощта към младия екип.

Зад пулта на МИМА!

22 август: Mind Melt и бисквитките

На Mind Melt се събраха Darkgeist, Zig Zag, Tickle the Sage, Dishonored и Maltworm. Имаше различни стилове — от тежка музика до психеделика, стоунър и рок.

По това време сценичният екип вече си имаше име — „Силните бисквитки“. Маги, Кари, Мия и Иво знаеха все повече неща и поемаха задачи по-самостоятелно. За името Маги казва, че е дълга история.

Mind Melt — 22 август.

Между задачите има време и за обща снимка.

Одеяла, томбола и свободен вход

През лятото имаше пикник зона — носиш храна или напитки, сядаш, споделяш и се запознаваш с хора. Имаше и доброволческа томбола, свързана със записване в тефтера, споделяне на събитието и дарение по избор.

Партньорите дадоха награди: тениски и мърч, входове за концерти от Shiny Events и Клуб „При Черепите“, чорапи от Спортен клуб „Бегач“, аптечка от Аварийно спасяване и ваучери от skara.fun за МИМА! Тефтерът имаше практична цел: ако искаш да помагаш и друг път, хората от Трапа могат да се свържат с теб.

Пикник зоната — близо до музиката.

Мърч, дарения и томбола в шатрата на Тротоара.

Всички концерти бяха с вход свободен. Фестивалът е организиран от Народно читалище „Тротоара 2020“ с финансовата подкрепа на Столична община — Дирекция „Култура“, като част от Лятна програма и културния календар на София. Читалището участва със своя техника, организация, транспорт, озвучаване и труд, а партньорите и дарителите помагат по различни начини. Преди първата дата общността помогна да се покрият пътните на гостуващи групи, когато нямаше налични средства.

Техниката и хората обаче не изчезват, когато последната публика си тръгне. Има сметки, ремонти и работа през цялата година. Затова на Трапа му трябва и устойчива подкрепа, за да може да планира какво следва.

Къде отиват хората след лятото

На ул. „Луи Айер“ 34 Трап си има нова сграда. Получена е с подкрепата на район „Триадица“ и Столичния общински съвет и още се ремонтира с помощта на доброволци. Там има достатъчно работа и за онези, които искат да подреждат, боядисват, строят студио или просто да разберат какво могат да правят.

Помага и танцовата общност „Българска китка“, която репетира там и се включва в общите дейности и ремонтите. След фестивала нещата продължават: Маги вече се справя с малки озвучавания, ходи на събития на „Бегач“ и помага на новите.

Есента донесе и една неочаквана среща. Жоро от Дупница дошъл с желание да помага с барабани. Разгледал сградата и казал на Дидо, че му напомня за „Рок академия“, в която бил участвал на петнайсет. Оказало се, че точно този проект е вдъхновил идеята за „Тротоара“ през 2011 г. Понякога някой просто влиза през вратата и ви свързва обратно с началото.

Новите помещения се правят с помощта на доброволци.

Залата в сградата на „Луи Айер“ 34.

12 септември: последната дата

Последната вечер беше Bloody Autumn с Reveries, Grunt, Axez, Engineer of Death и LSD. Engineer of Death и LSD са били на фестивала и през 2020 г. За озвучаването на 12 септември специално благодарим на Sound Mind и Йоан — помощта им за финалния концерт беше много важна.

После заваля. За Дидо това върна спомен за дъжда на един от първите концерти в Борисовата и за хората, които тогава свирели, докато вали. Голяма част от тях отново бяха там — пораснали, заедно и все още свирещи. Маги и останалите знаеха, че скоро започва училище и няма да се виждат толкова често. След цяло лято на сцената и около нея това не беше съвсем лесно.

2020 г. — под козирката на Лятната естрада.

2026 г. — публиката остава и в дъжда.

След края остават и хората, които прибират кабелите, стойките и техниката. Те са част от всяка фестивална дата, макар често да не се виждат на снимките.

След концерта техниката още чака да бъде прибрана.

Благодарим ви

TRAP fest 2026 е организиран от Народно читалище „Тротоара 2020“ с финансовата подкрепа на Столична община — Дирекция „Култура“, като част от Лятна програма и културния календар на София. Благодарим за подкрепата и съдействието, с които направихме шестте концерта със свободен вход.

Благодарим на СО — район „Средец“ и СО — район „Младост“; на Спортен клуб „Бегач“, Сдружение „Лагера“, Аварийно спасяване — Пловдив, Shiny Events и Клуб „При Черепите“. На Тони и RioTone за звука на МИМА! и работата с младия екип; на Sound Mind и Йоан за озвучаването на 12 септември; на FS Bulgaria / Beyond Borders и AIESEC Bulgaria за 27 юни; на skara.fun за ваучерите за томболата на МИМА!

Благодарим на екипа на НЧ „Тротоара 2020“, TRAP и Trotoara Records, на всички доброволци, групи, техници, фотографи, дарители, родители, приятели и хора от публиката. И на всички, които идваха още преди началото и оставаха след края, за да приберем заедно.

Екипът след последния концерт за лятото.

Групите по дати — TRAP fest 2026 VOL.10

Китарата още е в металния шкаф в офиса.

Къде е днес онази първа китара и какво ти се връща в главата, когато се сетиш за нея?

Първата ми китара в момента се намира в един метален шкаф в офиса ми, в новата сграда на читалището. Грифът ѝ е много крив от времето. Била е направена за пластмасови струни, а сега е с метални, които, мисля, са на поне петнайсет години. Още като малък, като свирех на нея, бяха супер твърди и ми разказваха играта на ръцете.

Счупена е, изпускана е. Давал съм я на няколко човека да седи у тях, после се е връщала при мен. Даже е плувала по едно време в езерото в Панчарево, докато успея да си я извадя. Малко като в клипа на Pink Floyd. Може би ще дойде момент, в който ще я закача някъде на някоя стена. Засега седи заключена в металния шкаф в офиса ми.

От време на време се сещам за девети клас и какво ми правеше на ръцете. Особено от пето прагче нагоре беше просто несвиряема и никога не можеше да се настрои като хората. Но се сещам и как се размотавам с нея из коридорите на училището и по спирките и се правя на голям музикант.

Пред НПМГ, 10-и клас.

Коя песен би пуснал на онзи деветокласник след десетото издание на TRAP fest?

Ако трябва да посоча песен за тази година, това е „Another Thing Coming“ на Judas Priest. Откакто прочетох биографията на Роб Халфорд, мисля, че това ми е химнът на годината.

Какво се случи със свещичките на 14 юни?

На 14 юни свириха Poetsky. Свещичките тогава въобще не ги очаквах. Аз съм много зле с празнуването на празници, рождени дни и така нататък и никога не знам как да реагирам. Обаче това беше първият момент, в който наистина осъзнах, че е десетата годишнина на TRAP fest.

Направо не ми се вярваше. Не можах да повярвам. Хората нямаше как да разберат какво ми се случва, но аз точно тогава осъзнах: десет години го правим това нещо.

Как направихте плаката за МИМА! и защо беше толкова важно за теб да се получи?

Плакатът за МИМА! го правихме много дълго. В началото беше пълен хаос, защото дадох задачата, както обикновено — без да обяснявам всичко докрай — и оставих хората да се борят.

Това е поредното нещо, за което поне двайсет човека ми казаха: „Това няма да стане. Това не може да стане.“ И държа това да се знае. Аз доста ги натиснах. Правихме плаката няколко дни — и на земята, и на стената. Няколко човека са работили по него много време и енергията, която е в този плакат, е огромна.

Усетих, че е много важно да се случи точно така. Заради десетата годишнина. Защото това беше най-силната дата от фестивала — може би най-великото събитие, което лично съм организирал в живота си. И заради Мимата, за която просто… какво да кажа.

Какво беше за теб да чуеш Ревю и Уикеда на вашата сцена? Имаше ли момент, в който усети докъде сте стигнали?

Ревю съм слушал още в гимназията. Уикеда съм слушал още в гимназията. Това са песни, с които съм израснал и които наистина са ме направили човек. Голяма част от тях мога да свиря на китара. Голяма част съм учил точно на онази първа китара, която сега е в шкафа.

И сега ги чувам изпълнени на живо за младежите и децата, с които работим. Имаше страшно много моменти, в които наистина не правех нищо. Бях оставил задачите. Това беше възможно благодарение на Тони, който озвучаваше, и на над четирийсет доброволци — толкова имаше официално. А колко още хора помагаха, просто не мога да изброя. Не съм имал толкова доброволци от големите фестове в Тех парка през 2018 и 2019 г.

Просто гледах групата и слушах музиката. Знаех, че този момент трябва да си го преживея. Да осъзная какво точно се е случило през всичките тези десет години назад, за да се стигне дотук. Снимката, която направих на Ревю на сцената с последната им песен от сета, за мен е нещо много специално.

Това е и причината да нямаме много снимки от МИМА! Обикновено аз съм фотографът, но този път бях дал фотоапарата. Исках наистина да усетя и да видя цялото събитие от всички страни. Да поговоря с максимално много хора. Да го видя отвсякъде, така че да ми остане максимално пълно в главата.

Обикновено озвучавам, фотографствам, занимавам се с доброволците и още хиляда неща. Не успявам да чуя нито една песен от това, което групите свирят. Много често въобще не знам как е минал самият концерт, защото се занимавам с всичко останало.

От сцената към публиката.

Можеш ли да избереш един доброволец от това лято, който те е изненадал?

Не искам да избирам един доброволец. Няма да е честно спрямо другите. Маги тази година направо избухна в сравнение с това, с което е помагала досега — от работа, от занимания. Много съм щастлив, че имам възможност да направя нещо за нея.

Но в никакъв случай не искам да пренебрегвам всички останали. Имаше хора, които не изпуснаха нито една дата. И не само датите — дните преди тях и след тях, всичките неща с техниката. Направо трябва съвсем отделно интервю да направим за доброволците.

Хората около сцената.

Какво от собствения си живот отложи или остави през това лято заради фестивала?

От собствения си живот тази година бях оставил абсолютно всичко останало. Колата ми е счупена във Варна вече втори месец и не мога да отида да си я взема. Вкъщи няма кой да ми оправи, да ми боядиса стените и тавана. Личните неща, които оставих за сметка на работата в Тротоара, бяха поне два пъти повече от преди.

Обаче ми е по-спокойно. След тези десет години имам чувството, че най-накрая намерих някакъв правилен път и начин да организирам нещата и да се справям със себе си. Да ставам все по-спокоен в това, което правя, и тази сигурност и спокойствие да се предават и на другите, поне до някаква степен.

Не знам доколко го усещат. Но толкова сигурен и спокоен в това, което правя и в това, което се случва, досега не съм се чувствал.

Откъде изобщо тръгна идеята за Тротоара?

Идеята се роди още през 2011 г. Покрай един проект в Дупница, който се казва „Рок академия“, се запознах с хората, които го правят, и започнах да разпитвам как се е случило всичко. Беше място, в което младежите получават подкрепа през музиката, но и възможност да се срещат, да растат и да намерят свои хора.

Много ми хареса и това беше една от причините през 2014 г. да учредя Фондация „Тротоара“. През 2020 г., вече с хората, които се бяха събрали около нас, учредихме Народно читалище „Тротоара 2020“. Искахме да имаме място, което наистина се прави заедно с хората, които го използват.

Защо точно „Тротоара“?

Тротоарът е мястото, през което всички минаваме и на което се срещаме — млади, стари, всякакви хора. Но в моята глава има и една съвсем лична картинка: аз съм в девети клас, стоя на тротоара, слушам музика и чакам трамвая за училище. Като кажа „Тротоара“, винаги си представям това.

Мястото ни се казва TRAP — Trotoara Room for Angry People. За мен angry тук е онова тийнейджърско чувство, че искаш да промениш нещо, да пробваш, да намериш своя начин. Не непременно гняв в лошия смисъл.

Сред фестивалния реквизит има и надуваема крава.

А какво стана с мечтата за музиката след онази китара?

След китарата много се запалих по звукозаписа. Тогава излизаха първите програми за цифров запис и ми беше много интересно как работят, как се прави музика с тях. В един момент мечтаех да бъда Енио Мориконе и да пиша музика за филми.

Сега съм доста далеч от това да пиша филмова музика, но имаше моменти в старото ни студио, в които просто заставах и гледах техниката. Това, което бяхме направили, беше едно към едно с неща, които съм си представял в девети клас. В новата сграда искаме да направим още по-хубаво студио. Като ме питат откъде намирам сили, това е един от отговорите.

Как се промени фестивалът от първите големи издания досега?

Минахме през много формати. Започнахме през 2017 г., после през 2018 и 2019 г. правихме големите фестивали в София Тех Парк. Тогава за мен напрежението беше огромно. След изданието през 2018 г. един месец не можех да спя нормално и не знаех къде се намирам.

През 2020 г. пандемията обърка плановете и започнахме да правим концерти на открито на Лятната естрада в Борисовата градина. Сега вече организацията се случва по-спокойно и по-ефективно. Има хора, които знаят задачите, имаме опит, а и аз постепенно се научих да не държа всичко в ръцете си.

Как избирате групите и защо за тях е важна тази сцена?

Част от групите сами ни пишат, други ги следим и каним. През пролетта правим Freedom Fest, на който групите заявяват участие, и оттам също откриваме нови имена за лятната програма. Тази година интересът беше толкова голям, че според мен можехме да напълним още три дати.

Старая се да има млади и дебютни групи, познати ни хора и музиканти от други градове. Така публиките се срещат. Случвало ми се е тийнейджъри да ми казват, че мечтаят някой ден да свирят на тази сцена. Тази година имахме хора, които преди са били публика, а сега излизат със собствените си групи.

Не винаги можем да предложим хонорари и понякога дори пътните са проблем. Преди първата дата банковата ни сметка беше празна, а трябваше да помогнем на групи, които пътуват от други градове. Благодарение на хората и партньорствата, които сме създали, успяхме да покрием разходите.

Какво ти показват хората, които остават в Трапа през годините?

Има деца, които са идвали на първите ни събития на по дванайсет години, а сега са студенти; някои вече са завършили. Сев и Добри например помагат за TRAP fest от 2022 г. Тогава бяха ученици, а сега са студенти. Много е готино да видиш това израстване.

Помогнали сме на хора да си намерят приятели, работа, посока или просто среда, в която се чувстват добре. Когато си тийнейджър и около теб има проблеми вкъщи или в училище, понякога дори малката подкрепа може да значи страшно много. И аз виждам такива примери. Това е една от причините да продължаваме.

Как се появи Beyond Borders на 27 юни?

Свързаха се с нас чуждестранни ученици в България, които искаха да направят свое събитие. Имаха нужда от помощ с озвучаване, организация и документите. Попитах ги за коя дата мислят — оказа се, че е 27 юни, когато ние вече имахме концерт в Борисовата.

Казах им да се включат при нас и да съберем двете неща. Така те нямаше да трябва да изграждат всичко отначало, а можеха да добавят своите дейности и да помогнат за разпространението. Много ми харесва да подкрепям такива младежки инициативи, когато хората имат идеи и им трябва малко помощ, за да ги направят.

Разкажи за срещата с Жоро от Дупница.

Един ден с мен се свърза Жоро. Беше видял концертите ни и искаше да помага, включително с барабани. Дойде в новата сграда, запознахме се и докато си говорехме, той каза, че мястото много му прилича на едно място в Дупница — проекта „Рок академия“.

Аз го гледам и го питам откъде знае за него. Оказа се, че е бил част от проекта, когато е бил на петнайсет. А той не знаеше, че точно оттам е тръгнала идеята ми за Тротоара през 2011 г. Това, че човек, когото не познавам, влиза и сам разпознава нещо от онова място в нещата, които сме създали, за мен наистина значеше много.

Какво се случва в Трапа, когато фестивалното лято приключи?

Продължаваме с работата в новата сграда на ул. „Луи Айер“ 34. Има още ремонт, подреждане и работа по студиото. Сградата ни е предоставена с подкрепата на район „Триадица“ и Столичния общински съвет, а много неща по нея се случват с дарения и доброволци.

Работим заедно и с танцовата общност „Българска китка“. Хората използват залата, но също идват да помагат за ремонтите и се включват в общите дейности. За мен точно така се изгражда общност — правиш нещо заедно и после имаш време да поговориш с хората.

Най-трудното е устойчивостта. Проектите и даренията помагат, но днес ги има, утре може да ги няма. Имаме нужда да знаем, че можем да си платим сметките и да имаме хора, които да работят постоянно. Когато не се чудиш непрекъснато как ще платиш тока, можеш да си свършиш и останалата работа по-добре.

Какво ти остана от последния концерт на 12 септември?

От последния концерт на 12 септември запомних дъжда. През сезона дотогава успявахме да се разминем, да не ни вали. На 12 септември заваля.

Това, което ме разрева — и което дори сега ме кара да се разчувствам — е споменът за най-първия ни концерт в Борисовата градина през 2020 г. Свириха LSD и още няколко групи. Няма значение кои бяха другите групи. Още през деня, по време на саундчека, заваля страхотен дъжд. Всички се бяха събрали под козирката зад барабаните. И още докато валеше, излязоха, джемваха и свиреха на барабаните.

2020 г. — под козирката зад барабаните.

Сега едно седемдесет процента от същите хора, които го направиха тогава, бяха пак на сцената в Борисовата. И когато заваля, бяха застанали по същия начин.

Гледам ги сега и си мисля: шест години за възрастен човек не са чак толкова много. Но шест години за някого, който тогава е бил на шестнайсет-седемнайсет, а сега е на двайсет и две, двайсет и три, двайсет и четири, са много.

2020 г. — първото лято на Лятната естрада.

2026 г. — същата сцена, шест години по-късно.

Видях тези хора пораснали. Все още там, да правят метъл. Дъждът вали. Те свирят на барабаните, заедно са и си помагат.

2026 г. — отново около барабаните.

Ето това ме разрева. И в момента, като говоря за него, се разчувствам. Не мога да говоря повече.

Хората на Трап фест — пред сцената и зад нея. ТРАП фест 2025 МИМА!

Всичко започна на Трап фест в Младост. Знаех какво е Трапа – бях репетирала там веднъж, но не направих връзката, че постът за концерта в Младост е техен. На всичкото отгоре бях забравила за концерта, но се чуваше през прозореца и реших да отида да видя.

Пак казвам – изобщо не се усетих. Въпреки всички знамена и постери, не разбрах, че това е Трапа, където бях репетирала.

По едно време между групите излезе някакво момиче със зелена коса и започна да обяснява за кутия с дарения. Казваше, че в публиката има човек с малко по-малко зелена коса от нея, който ще обикаля с кутията.

„Тъй и тъй ще съм там, дай да помогна.“

И така, отивам си аз на първото ми събитие – МИМА! 2025. Отивам съвсем на шега, защото нямам какво да правя през лятото и защото тъй или иначе смятах да ходя на концерта заради МЗП. Викам си: „Тъй и тъй ще съм там, дай да помогна.“

Не знаех дали въобще мога да съм доброволец преди това – мислех, че може да има ограничения, защото бях на 15. Обадих се, вдигна ми Дидо и каза, че всички са на по 15. Само дето, като отидох там, видях само него и Пешо.

Попълвам си анкетата, отговаря ми Сев по имейл. Говорим си на „Вие“. Викам си: „Това пък нещо много официално – с анкета, с имейли и т.н.“ (Грешка!)

Та отивам в Борисовата градина в 12 ч., абсолютно сама и леко (или по-скоро доста) притеснена. Виждам Дидо и друго момиче на моите години. Аз нямам НИКАКВА идея кой е Дидо – мислех го за още един доброволец.

Казват ми да си взема тениска, а моят акъл решава, че е абсолютно задължително да съм смърф. Така де, почваме работа и Дидо казва на мен и другото момиче (до ден днешен не ѝ знам името) да направим знамената (лоша идея). През това време идват още хора, един от тях – Пешо. Гледам го и по някаква причина решавам, че той е най-страшното нещо там в този момент. Запознахме се и си казах, че ще стоя далеч от него, защото е много страшен, аз съм сама и не познавам никого другиго.

Синята тениска вече е избрана. Има и храна.

Първите десет минути

Продължаваме със знамената. Минали са сигурно 10 минути, откакто съм дошла… БАМ! Отиде краят на едната част от знамето право в ръката ми. Нищо де, мислех си, че като го полея с вода, ще мине и продължаваме напред… Не познах.

Излях си половината шише с вода, а то продължаваше да шурти. Питах дали някой има лепенка и Дидо ми даде, само дето раната беше колкото половината лепенка :). Проверих къде има аптека и казах на останалите, че отивам да се превържа. НО Пешо ме вижда и започва да ме пита дали съм ок, че трябва да го промия, дали ми е лошо и т.н. Нормални неща като цяло, ама за мен тогава беше ужас. Как на този странен човек му пука, че аз съм се пребила? Че пак ми говори и на „миличка“.

Промих раната, превързах се, върнах се и Пешо пак ме пита как съм и дали искам почивка, а аз пак се паникьосвам.

Първият ми ден като доброволец. И първата превръзка.

Загубих правото си да вдигам тежко и съответно почнах с украсата и най-вече с закачането на снимките на Мимата.

Почнаха да идват и групите, а Юли от МЗП ме подмина поне 3 пъти, преди да ме разпознае и да ми се скара, че не внимавам и съм си наранила ръката.

Аз все още не знаех какъв е Дидо за Трапа. Дидо си е Дидо. И все още много ме беше страх от Пешо.

Все още не знаех и коя е Сев. Не се бях запознала с всички, но нито веднъж не бях чула някой да се обръща така към друг.

Чак късно вечерта се обяви, че някой е загубил карта за градски транспорт. Този някой се оказа моя приятелка, а картата беше у Сев, но пак не свързах мозъчните клетки и не разбрах, че тя е мистериозният човек. И все още ме беше страх от Пешо.

Кутията за дарения също си има екип.

С кутията за дарения сред публиката.

Кой кой е в Трапа

Минава и Панчарево, където вече разбрах коя е Сев и че е била в един клас с брат ми. За Панчарево все още бях с бинтована ръка и Сев не ми даваше да вдигам абсолютно нищо от частите на сцената. Почнах да осъзнавам, че хората са по-яки и по-нестрашни от очакваното. Осъзнах и че Пешо не е гаден и страшен. Този път не се пребих толкова много, но за сметка на това успях да си скъсам тениската.

Дойде и серията концерти през септември. Там вече знаех кой кой е и че никой няма да ме убива. Интересното обаче е, че чак тогава свързах концерта в Младост с Трапа. И тогава осъзнах, че двамата със зелена коса са Сев и Пешо. Тогава и Дидо ме снима със Сев. Пазя тази снимка цяла, но и изрязана. На нея се харесвам най-много и когато си писах CV-то, реших да се изрежа и да ползвам точно нея.

На Траповете през септември влязох и в първото си пого и, съответно, се пребих. Няма да е Трап, ако Маги не се пребие. Някак си обаче раната и белегът след това бяха във формата на „Т“ – като Трапа.

Хората постепенно спряха да ми изглеждат страшни.

След концертите остават и тези снимки.

От преместването до първия пулт

Fast forward до март месец, когато Трапа се местеше и трябваше помощ. За пръв път видях новата сграда – тъмна, но и доста голяма. Не очаквах да е толкова голяма и въпреки че я виждах с очите си, не смятах, че всичко това е наше.

В стария Трап, преди преместването.

Част от украсата на стария Трап.

В Трапа има работа и извън концертите.

Между училище и задачки не мислех толкова за Трапа, докато не дойдоха Трап фестовете отново. За жалост изпуснах първата дата, защото бях в чужбина, но бях разбрала отнякъде, че има стажове. Междувременно покрай най-добрата ми приятелка бях почнала да се интересувам повече от обработване на музика и тонрежисура в студио. Реших да пиша на Сев за стаж по тонрежисура, тя ме препрати към Дидо, а той каза да отида на следващия ден в Трапа и че там ще обясни на всички.

Отидох, запознах се с нови хора, разбрах за стажовете, помолих Дидо за стаж по тонрежисура и започна интересното…

Нова техника и още много неща за научаване.

Един ден Дидо ни показа как да вържем пулт с колони и компютър и оттогава почнах все повече и повече да се интересувам от звук.

Идва отново Трап фест Младост – точно до нас. Знаех, че ще участвам повече в подготовката на сцената, но въобще не очаквах да ми бъде обяснявано случващото се, защото все пак е концерт и нямаме време да учим новите. Въпреки това Дидо и Ясен от „Lunastra“ обясняваха и показваха всичко.

Кое къде се връзва — първо на дъската.

Подготовката за концерт включва и чинелите.

Много хартия и „Уиски с фъстъци“

След концерта започнахме да правим постера за Мимата. Правехме го една седмица – много хора, много хартия, много промени в идеите… В крайна сметка стана.

Естествено, слушахме мноооооого „Уиски с фъстъци“, докато го правехме, и това малко или много стана нашата песен.

Една седмица работа по плаката за МИМА! 2026.

МИМА! 2026 и „Силните бисквитки“

Идва и дългоочакваният концерт – МИМА! 2026. Вече бях научила доста повече за сцената и имах екип: аз, Кари и Мия. Озвучител беше Тони от RioTone, който изглеждаше доста скептичен към момиченцата на сцената, но впоследствие разбра, че разбираме поне малко, и също беше търпелив с нас (БЛАГОДАРЯ, ТОНИ!!). От стрес, умора, радост, вълнение и купища други емоции не помня абсолютно нищо от този ден с изключение на малки моменти – като например как се стреснах, когато видях Ерол от Уикеда. Да, ревах на концерта 🙂

Както традицията повелява – Маги се преби, този път по-сериозно, и трябваше да ходя на рентген в деня, в който имахме киновечер за чужденци по „Еразъм“. Така де, нищо ми нямаше, само дето едва не си счупих крака 🙂

На 22-ри… пак се пребих, нищо особено. Важното е, че вече можех горе-долу сама да се оправям със сцената. Вече знаех доста повече и се чувствах доста по-сигурна в това, което правя. Сценичният екип се утвърди: Шеф Маги, Кари, Мия и Иво. Кръстихме се „Силните бисквитки“ – дълга история защо…

Калъфи, техника и сценичен екип.

Между куфарите и курсовете с буса.

Този път и ние сме пред микрофона.

Когато най-после има време да седнем.

Последният Трап за годината

И накрая идва последният Трап фест за годината – доста емоционално и носталгично за мен. Осъзнах колко много научих това лято и с какви хора се запознах. Осъзнах как всичко това свършва и че никога няма да го изживея пак по същия начин. Валеше дъжд, беше студено, но си струваше. Накрая бисквитките бяха прекалено изморени, за да са тъжни. За сметка на това бяхме тъжни на 15.09 – разбрахме, че няма как да се виждаме толкова често и да работим заедно, затова прекарахме около час в рев в офиса на Дидо – като за последно 🙂

Обща снимка на екипа в дъжда.

Моето вкъщи

Днес е 03.11.2026 г. Мога да озвучавам малки събития сама (макар и да умирам от страх), Дидо ме праща сама на събития на „Бегач“, оправям се сама със сцена и помагам на новите, които искат да се научат. Никога не съм смятала, че Трапа ще ме бутне в тази сфера, никога не ми е минавало през ума да се занимавам с озвучаване, но ето ме днес 🙂

Изключително съм благодарна, че такова място съществува. За много хора може да е нещо тъпо, но тук аз намерих моята среда и моите хора – моето вкъщи. Всички си мислят, че съм просто трудолюбива – истината е, че това са мястото и хората, сред които се чувствам най-добре. И всичко това се случи, без дори да го осъзная.

Благодаря на Дидо, че е създал това място и че продължава да ме учи на всевъзможни неща (дори и да се караме понякога). Благодаря на всички доброволци, които създават настроението по време на работа, дори и да са дошли само веднъж.

Най-вече благодаря на Сев, Добри, Пешо, Вени, Кари, Иво и Мия – хората, отговорни за моето съществуване в Трапа, и най-най-близките ми приятели.

Маги Кари Иво Чао!

Десетото издание на TRAP fest — 2026 г.

TRAP fest 2026: шест концерта със свободен вход

Десетото издание се проведе между 14 юни и 12 септември 2026 г. — пет концерта на Лятната естрада в Борисовата градина и един в парк „Младост 3“. В окончателната програма участваха 29 групи, а през лятото около фестивала се включиха над сто различни ученици доброволци.

Концертите събраха млади и дебютни формации, независими изпълнители и познати български групи. Всички шест дати бяха с вход свободен.

Плакатът за първата дата — 14 юни 2026 г.

На МИМА! — 8 август на сцената бяха Sublimation, Zadek, СЕМЕ, Уикеда и Ревю. На Mind Melt — 22 август свириха Darkgeist, Zig Zag, Tickle the Sage, Dishonored и Maltworm. Лятото завърши с Bloody Autumn — 12 септември и Reveries, Grunt, Axez, Engineer of Death и LSD.

За работата преди и след концертите, крокодила над публиката, плаката за МИМА! и последната вечер в дъжда разказваме в „TRAP fest 2026: едно лято сред хората“.

2017: „Приключението започва в T.R.A.P.“

Първите събития на TRAP fest са през 2017 г. около идеята за T.R.A.P. — Trotoara Room for Angry People. Зад началото стои Фондация „Тротоара“, регистрирана през 2014 г. През 2020 г. е учредено Народно читалище „Тротоара 2020“, което днес организира фестивала.

В началото има клубно издание за Earth Hour, концерт на открито в Маймунарника и „Приключението започва в T.R.A.P.“ в УАСГ. Дневната фестивална част събира работилници, ИТ срещи, гейминг, графити и ученически инициативи, а вечерта продължава с благотворителен концерт.

Учениците и младите доброволци се включват в разпространението, комуникацията, дизайна, програмата и посрещането на участници. Така още първите издания дават възможност да се учиш как се прави събитие, докато участваш в него.

Earth Hour 2017 — едно от първите събития.

Билетите са част от архива на първите издания.

Програмата за 9 декември 2017 г. в УАСГ.

„Приключението започва в T.R.A.P.“ — 9 декември 2017 г.

На сцената през 2017 г.

Хората пред сцената в началото на историята.

Репортаж на bTV: две математически гимназии се съюзяват за благородна кауза

24 май 2017 г. — T.R.A.P. Fest Open Air в Маймунарника.

Клубните концерти продължават и през следващата година. Earth Hour Special през 2018 г. е в Mixtape 5 и събира музиканти и публика около каузата за младежкото пространство.

Earth Hour Special — 24 март 2018 г., Mixtape 5.

Клубната сцена през 2018 г.

2018 и 2019: годините в София Тех Парк

През 2018 и 2019 г. фестивалът влиза в София Тех Парк, в зала „Джон Атанасов“. Форматът събира под един покрив концерти, младежки инициативи, игри, технологии и работилници.

В програмата през 2018 г. има български групи и млади изпълнители, ученически състави, гейминг турнири, VR, роботика, 3D принтиране, cosplay, street art, настолни игри, танци и презентации. За едни посетители това е концерт, за други — първа среща с нова технология или възможност да се включат в работилница.

TRAP fest 2018 — София Тех Парк.

Технологичните демонстрации през 2018 г.

Музикалната програма през 2018 г.

Място за срещи и разговори през 2018 г.

През 2019 г. моделът продължава да се развива: множество зони, музика, стендъп, игри, млади автори и общностна кауза. Доброволците участват в подготовката и работата на отделните зони, а посетителите могат да преминават между различни занимания през целия ден.

Тези две години остават важна част от историята на фестивала. Те показват колко различни интереси могат да се срещнат на едно място — и колко организация е нужна, за да се получи тази среща.

TRAP fest 2019 — отново в София Тех Парк.

Гейминг зоната през 2019 г.

Сцена, екран и публика през 2019 г.

Работилниците също имат своя публика.

2020: фестивалът излиза навън

През 2020 г. пандемията променя плановете за събитията в зала. TRAP fest се премества на Лятната естрада в Борисовата градина и започва периодът на летните концерти на открито.

Вместо една голяма зала и множество зони под един покрив, идват различни тематични дни — рок, рап, метъл, танци, млади изпълнители и общностни концерти. Програмата се разпределя във времето, а входът остава свободен.

2020 г. — фестивалът вече е на открито.

Bloody Summer — 1 август 2020 г.

Пред сцената през лятото на 2020 г.

Лятната естрада през 2020 г.

Младите групи получават сцена и на открито.

Вечерен концерт в Борисовата градина през 2020 г.

Отворената сцена променя и начина, по който хората попадат на фестивала. Част от публиката идва за конкретна група. Други минават през парка, чуват музиката и остават. Около сцената се срещат тийнейджъри, родители с деца, приятелски компании и хора от различни музикални общности.

Повече за този преход има в репортажа за TRAP Fest Open Air 2020.

Снимането и излъчването също са част от работата.

Борисовата градина: сцена сред хората

От 2020 г. Лятната естрада става основно място за летните издания. Можеш да дойдеш за цялата програма или да спреш за няколко песни. Можеш да седнеш на пейка, да останеш на поляната или да се включиш пред сцената.

Свободният вход дава възможност на хора с различни интереси и възможности да бъдат част от събитията. За младите групи това е среща и с публика, която предварително не ги познава. За доброволците е място, на което да се учат и да поемат все повече задачи.

Между концертите има време и просто да поседнеш.

Фестивалът е част от живота на парка.

Познатите лица постепенно стават част от общността.

2021–2025: повече дати, квартали и срещи

През следващите години TRAP fest се утвърждава като летен цикъл от събития. Развиват се тематични вечери като МИМА!, Bloody Summer, Bloody Autumn и Riders on the Storm, както и танцови, латино и фолклорни формати.

Публиката започва да разпознава отделните дати, а участниците и доброволците се връщат всяко лято. Хора, които първо са били пред сцената, по-късно идват със своя група или стават част от екипа.

TRAP fest 2021.

TRAP fest 2022.

TRAP fest 2023.

През 2024 и 2025 г. фестивалът разширява присъствието си и в кварталите. Районните партньорства и концертите на различни места в София позволяват на повече хора да стигнат до програмата близо до дома си. През 2026 г. концертът в Младост вече е част от шестте дати на юбилейното издание.

TRAP fest 2024.

TRAP fest 2025.

TRAP × MOGA Fest: Панчарево през 2025 г.

На 21–23 август 2025 г. TRAP fest и MOGA Fest се срещат в Панчарево. Това партньорство свързва две фестивални общности и разширява географията на събитията извън обичайните сцени в града.

Историята, програмата и снимките от това издание са в репортажа за TRAP FEST × MOGA FEST — Панчарево Open Air 2025.

TRAP x MOGA Fest — Панчарево, 21–23 август 2025 г.

Хората, които правят фестивала

В основата на TRAP fest са младите и независимите изпълнители. Сцената дава възможност на групи с различен опит да свирят пред публика, да се срещнат с други музиканти и да минат през реалната подготовка на концерт — от разговорите за техника до саундчека и прибирането след края.

Публиката също пораства и се променя. Бивши ученици се връщат като студенти, музиканти или организатори. Родители водят деца, приятели довеждат нови приятели, а хора, дошли за един концерт, постепенно намират своето място в общността.

Доброволците: учене чрез участие

Доброволците помагат на сцената и на групите, снимат, пишат публикации, посрещат хора, разпъват шатри, пренасят и прибират техника. Задачите са различни, а по-опитните показват на новите как се правят.

През 2026 г. се включиха над сто различни ученици доброволци. Част от тях се насочиха към сценична работа, озвучаване, фотография или организация. Този опит се натрупва концерт след концерт — с въпроси, грешки, помощ от другите и все по-самостоятелна работа.

В разказа на Маги се вижда как едно първо доброволчество може да доведе до интерес към звука и до работа със сценичния екип „Силните бисквитки“. За тази страна на фестивала говорим и в материала Доброволчеството е основна ценност в НЧ „Тротоара 2020“.

Доброволците са и от тази страна на сцената.

Beyond Borders: срещата на 27 юни 2026 г.

На 27 юни 2026 г. концертът се проведе във формата Beyond Borders, съвместно с FS Bulgaria и AIESEC Bulgaria. На сцената свириха Sunblinds, Rosette, Сапфир, Ekstaz и U Died Yesterday.

Около музиката имаше срещи между хора от различни държави, културни щандове, езици, танци и игри. Посланието беше Share your culture. Make new friends.

Това е още един начин фестивалът да събира хора, които иначе може би не биха се запознали. За да участваш, можеш да донесеш музика, история, идея или просто желание за разговор.

Beyond Borders — Share your culture. Make new friends.

Дидо за първия шанс

„TRAP fest никога не е бил просто концерт. Ако беше само концерт, вероятно отдавна щеше да е изчезнал. Това, което го държи жив, са хората — доброволците, младите групи, екипът, приятелите, партньорите, всички, които в един момент са решили, че тази сцена има смисъл. Десет години по-късно най-важното за мен е, че TRAP fest продължава да дава първи шанс. На някого това му е първи концерт. На друг — първа работа зад сцена. На трети — първи път, в който се чувства част от общност. Това не се вижда винаги на плаката, но е истинският резултат.“

Деян Янков — Дидо
Председател на Народно читалище „Тротоара 2020“

Дидо в радиостудиото.

Партньорите на изданието през 2026 г.

Организатор е Народно читалище „Тротоара 2020“. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Столична община — Дирекция „Култура“, като част от Лятна програма и културния календар на София.

За провеждането на шестте концерта помогнаха районите „Средец“ и „Младост“, Спортен клуб „Бегач“, Сдружение „Лагера“, Аварийно спасяване — Пловдив, Shiny Events и Клуб „При Черепите“.

Част от партньорите на фестивала.

Благодарим на Тони и RioTone за звука на МИМА! и работата с младия сценичен екип; на Sound Mind и Йоан за озвучаването на 12 септември; на FS Bulgaria / Beyond Borders и AIESEC Bulgaria за срещата на 27 юни; на skara.fun за ваучерите за томболата на МИМА!.

Читалището участва със своя техника, организация, транспорт, озвучаване и труд. Благодарим и на екипа на TRAP и Trotoara Records, на всички групи, техници, фотографи, дарители, родители и хора от публиката, които се включиха.

Партньорствата около Тротоара продължават и извън фестивала — с районни администрации като Сердика, Младост, Връбница, Люлин, Средец, Оборище и Триадица. Те дават възможност младежките инициативи да стигат до различни квартали и общности.

Подкрепа за сцената през цялата година

Свободният вход е важна част от фестивала. Подготовката на всяка дата обаче включва разходи за техника, транспорт, материали, поддръжка и организация, както и много работа преди и след концерта.

Проектната подкрепа, партньорствата и даренията помагат тези събития да се случват. За да може екипът да планира следващите издания и да поддържа младежкото пространство през цялата година, е нужна и устойчива подкрепа.

Можете да помогнете с дарение, спонсорство, техника, услуга, транспорт, медийна подкрепа или доброволен труд. Актуалните начини са на страницата „Подкрепи Тротоара“.

Как да се включиш като доброволец

Работата в Трапа продължава и след лятото. В сградата на ул. „Луи Айер“ 34 има място за хора с интерес към сцена, звук, снимане, писане, организация, ремонти и работа по общите пространства.

Предишният опит не е условие. По-важни са желанието да се учиш, отговорността към задачите и готовността да работиш с другите. Пиши ни, за да разбереш с какво можеш да се включиш.

Instagram: @trap.trotoara
Имейл: info@trotoara.com
Телефон: +359 893 77 40 10

Десет издания: кратка хронология

• 2017 — Клубни концерти за Earth Hour, T.R.A.P. Fest Open Air в Маймунарника и „Приключението започва в T.R.A.P.“ в УАСГ.
• 2018 — TRAP fest влиза в София Тех Парк с музика, технологии, игри, работилници и ученическо участие.
• 2019 — Развива се моделът с множество зони и сцена в София Тех Парк.
• 2020 — Фестивалът се премества на Лятната естрада в Борисовата градина и започва летният формат на открито.
• 2021–2023 — Утвърждава се поредицата от летни дати и тематични концерти като МИМА!, Bloody Summer и Bloody Autumn.
• 2024–2025 — Повече квартални събития и районни партньорства; през август 2025 г. се провежда TRAP × MOGA Fest в Панчарево.
• 2026 — Десето издание: шест концерта със свободен вход, 29 групи и над сто различни ученици доброволци.

Всички ние заедно

За десет издания TRAP fest събира много различни хора и истории. Някои започват с първа песен на сцена, други — с носене на колона или снимане на концерт. Част от хората идват за един ден, а други остават с години.

Благодарим на всички, които са били част от това приключение — и на онези, които продължават да идват преди началото и да остават след края. Тази сцена се прави заедно.

Общата снимка събира хората от двете страни на сцената.

Срещите продължават и на поляната.

Снимки и репортажи по години

Отвори година, за да разгледаш албумите. За юбилейното издание през 2026 г. снимките са събрани и в новите репортажи.

Медии, интервюта и аудиозаписи