Зад Статуята на свободата в Ню Йорк се виждат небостъргачи, а зад Статуята на суетата – типичен изглед от стара София
Тя държи телефон, вероятно си прави селфи. Облечена е в шарена дреха, вместо в тога. Не носи факел на мира, а каталог за последните намаления на Черния петък.

Да отидеш в Ню Йорк и да не видиш Статуята на свободата, е като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Докато се разхождаш в центъра на София, случайно край столичен паркинг попадаш на софийската Статуя на суетата.

Статуята на свободата – статуя, облечена в хиляди опаковки. Зад Статуята на свободата в Ню Йорк се виждат небостъргачи, а зад Статуята на суетата – типичен изглед от стара София. “Не е направена с комерсиална цел и няма да бъде продадена”, каза пред камерата на “Събуди се” – скулпторът Любомир Мишонов.

Едната е безспорният символ на Ню Йорк и на свободата, другата е не е символ. Някои я кръстиха Статуя на суетата, но името й е друго. “Не е символ на свободата, тя е отражение на днешното консуматорско общество, това сме всички ние”, каза още Мишонов.

В дясната си ръка американската Статуя на свободата стиска факел, който е символ на напредък, с лявата прегръща американската конституция. Българската версия си прави селфи с мобилен телефон. “Телефонът е моя измислица. Идеята за свободата днес се е изкривила. Суетата ни подтиква към тази свръхконсумация, от която следва свръхотделянето на отпадъци. Те са от храни, напитки и козметика, които в продължение на 2 месеца сме изконсумирали аз и моето семейство – около 15 чувала пластмаса”, заяви Любомир Мишонов.

Статуята на свободата – вдъхновена от египетска селянка

В другата си ръка сякаш държи надгробна плоча, на която пише “Черен петък”. Американската Статуя на свободата не просто стои, а върви и разкъсва веригите на робството. При българската оковите са знак за друго: “Скъсаната връзка на хората с реалността, хората прекарват повече от времето си онлайн в интернет, отколкото в реалния свят”, добави Мишонов.

Пластмасата оживява в ръцете на артиста-бунтар, а от боклука вкъщи създава изкуство. От 2 години семейството на Любомир разделно събира и изхвърля своите отпадъци, които след това се рециклират. Каузата му е лична, но независимо, че живее в центъра на София, за съсед Любомир си има сметище.

Съсед на Любо е не само сметището, но и хората от фондация “Тротоара”. Място, където деца и тийнейджъри творят с ръцете си, защото искат, но се вдъхновяват от личния пример на по-големите. “Една от главните ни цели тук е чрез изкуството да отключваме умовете на децата”, каза основателят на фондацията – Деян Янков.

Дори Статуята от боклуци вдъхновява. Деца и ментори заедно ремонтират работилница за рециклиране на пластмаса и електроника.

“Целта е да се чувстваме щастливи. Ако всички се стремим към това, светът ще е едно по-добро място”, каза още Янков. Място, където изкуството от боклук съзнателно оставя следи.

Още по темата гледайте във видеото.

Източник: Новините на NOVA