УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА НА ЧИТАЛИЩЕ
Органи на Читалището са:
Органи на Читалището са:
ОБЩО СЪБРАНИЕ
НАСТОЯТЕЛСТВО
ПРОВЕРИТЕЛНА КОМИСИЯ
Върховен орган на Читалището е Общото събрание. То се състои от всички членове на Читалището, имащи право на глас.
Изпълнителен орган на Читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години. Същите следва да нямат роднински връзки по права и съребрена линия до четвърта степен.
Председателят на Читалището е член на настоятелството и се избира от общото събрание за срок до 3 години.
Секретарят на Читалището представлява читалището заедно и поотделно с председателя.
Проверителната комисия се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години. Проверителната комисия осъществява контрол върху дейността на настоятелството председателя и секретаря на Читалището по спазване на закона, настоящия Устав и решенията на общото събрание.
Занимаваш ли се с нещо различно от работата в Тротоара?
Освен фондацията и читалището се занимавам със софтуер за управление на бизнес процеси. Голяма част от работата ми, свързана с управлението на бизнес процесите, се прилага и в начина, по който се организира работата във фондацията и читалището.
Как взехте решението фондацията да прерасне в читалище?
Разликата между тях е, че в читалището са се събрали членове, които застават зад една обща идея, а във фондацията не е точно така. С времето нашата общност започна да нараства все повече и повече нуждата от читалище се появи от само себе си. Читалищата са български организации с традиции, които са носители на културно – просветната дейност в България повече от 150 години. Всички хора, които са част от обществото на Тротоара, приеха с ентусиазъм идеята да основем читалище.
Освен директор на фондацията, какви са били задачите, които си изпълнявал в фондация “Тротоара” и сега в читалището?
Във фондацията се занимавах с почти всички задачи сам с помощта на Марк и Ева, но аз бях отговорен за всяка една от дейностите свързана с намирането на спонсори и средства до поддръжката и ремонта на TRAP-a, организирането на събития, концерти и фестивали. С времето общността и екипът на TRAP се разшири и това доведе до нуждата на създаване на нов вид организация.
Може ли да ни разкажеш защо избра името на читалището да е “Тротоара 2020”?
По закон в имената на читалищата се пише годината на учредяване, обаче едно от нещата, които ни накараха да използваме тази символична година е всички отрицателни неща, които се случиха. Омръзна ни да чуваме само негативни новини и решихме да направим нещо хубаво за обществото и за нас.
С какво читалището “Тротоара 2020” ще бъде по различно от всички други функциониращи читалища?
В читалището събираме всички неща, които правихме преди в TRAP, а именно работата с млади хора. Идеята да ги мотивираме, да ги караме да са активни, изобщо младите хора като ценност. В нашето читалище освен работата с тийнейджъри комбинираме и културно-просветната дейност. Ние сме 2-в-1, читалище и младежки център.
Какво следва след читалището? Коя е първата дейност, която ще бъде осъществена?
На първо място искаме да съберем хубав, готин, мотивиран екип, който да застане зад всичките задачи, които сме си поставили за тази година. Продължаваме си дейностите, които фондация “Тротоара” извършваше, свързани с работата с млади хора. Ще започнем и с нови дейности, които си идват от читалището, например – библиотека, събития, фестивали, клубове по интереси и други.
Искаш ли да споделиш нещо на тези, които следят работата на Тротоара?
Всички ние стоящи зад читалище “Тротоара 2020”, сме много щастливи, че тази наша мечта се случи. И искам да приканя всички хора да прегледат работата ни досега и ако тя ви харесва и ако имате желание да се станете член от екипа на читалището или просто да ни подкрепите.
Как разбра за Тротоара?
За Тротоара разбрах преди три години, когато бях част от ученическия съвет на Софийска математическа гимназия “Паисий Хилендарски”. Главно се занимавахме с ученически инициативи за училището и благотворителност. Един ден дойде Деян, който ни разказа повече за събитието TRAP Fest 2018г. и ни предложи заедно със Национална природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов” да станем част от организацията на фестивала. Така се включих аз – посетих TRAP-a, запознах се с организацията и това беше моята първа среща с фондация “Тротоара”.
Какво те накара да започнеш да доброволстваш във фондацията и сега да продължиш работата си в читалището?
Основната идеята на фондацията много ми допадна – да бъдат чути младите хора, да дават идеи, да бъдат дейни и да има някой, който да ги подкрепя в това, което правят и да им помага да се развиват по най- добрия начин.
Каква е длъжността, която заемаш в читалището? Какви са твоите задължения?
В читалището съм част от Настоятелството, което е главния управляващ орган. В момента сме доста малък екип и задълженията на всеки един от нас са доста, като тук бих искала да агитирам всички членове да се включват активно в дейностите, за да може да имаме по- добро разпределение на задачите и да бъде ефективно за работата, която вършим.
Според теб читалищата в България развиват ли се? Кой ги посещава?
Всъщност, самата аз посещавах едно читалище в квартал Обеля, когато бях много малка. Там ходих да танцувам, но никога не съм го виждала като нещо повече от школа за танци. Сега вече разбирам, че дейността, която може да изпълнява една читалищна институция е много по-голяма от тази преди години, която са изпълнявали те. Затова много бих искала да развием нашето читалище, да направим една модерна институция.
С какво и как смяташ да допринесеш за развитието и постигането на тази модерна институция, която си представяш?
Смятам да дам всичко от себе си. Да използвам цялата енергия, която имам, много работа, идеи, кръв и пот. Няма да се даваме на възрастните.
С какво се занимаваш основно? Работиш или учиш?
В момента съм студент, първи курс, със специалност Стопанско управление в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Смяташ ли, че това което учиш може да ти бъде полезно в работата, която вършиш в читалището? Имат ли някаква връзка двете неща?
Не бих казала, че първоначалната идея на тази специалност беше да ги обвържа двете неща. В крайна сметка, стопанско управление и управление на читалище звучи доста сходно.
Какво е посланието, което би желала да отправиш към всички читатели на Тротоара?
Към членовете бих отправила молба да се включват, да са активни. Към младите хора да не спират да дават идеи, да се развиват, да учат все повече.
Занимаваш ли се с нещо различно от работата ти в Тротоара?
От началото на второто затваряне на държавата изцяло съм се отдал на работата си в фондация Тротоара. Оставил съм всякаква друга работа настрана. Преди това работех в един ресторант като готвач, но поради пандемията ми остана само работата във фондацията.
Кое е нещото, което обичаш да правиш в свободното си време?
В свободното си време обичам да свиря на барабани и да играя компютърни игри.
Кога разбра за фондация Тротоара?
Хаха..Този въпрос последно доста ми беше задаван. Един слънчев 9ти септември 2018г., имах почивен ден, провалиха ми се плановете за деня и сестра ми ми предложи да изляза с нея, да видя тя как прекарва дните си през лятото. Съвсем случайно разбрахме, че е работен ден за TRAP и отидохме там. Със самото ми идване съвсем случайно започнах да трупам точки за членска карта и това беше първия ми досег с Тротоара. Всичко стана случайно.
Как започна да работиш във фондацията?
Всичко започна покрай TRAP Fest 2018 г., който срещна много премеждия и трудности и липси при организацията, защото основателя на фондацията г-н Деян Янков се занимаваше с всичко сам. Не беше сформирал екип и затова денят след TRAP Fest-a, аз му предложих моята помощ, защото каузата ми се стори много хубава и истинска. Приех каузата много лично – това да помагаш на тийнейджъри много ми хареса като идея, защото аз като имах нужда от помощ, свързана с училищната среда, нямаше кой да ми помогне, освен родителите ми. Близо година и половина вече съм част от екипа на фондацията и продължих към читалището вече. Ние продължаваме с нашата кауза.
Какви бяха задълженията ти във фондацията и сега в читалището? По-различни ли са?
Във фондацията длъжността ми се изразява в координирането на дейности, поддръжка на събития, организацията на различни събития и концерти, създаване на графици за залите, документация и други дейности. Като цяло, моите действия са фокусирани върху това да поддържам живота на фондацията и на TRAP-а и сградата. В читалището не се променя, освен името на длъжността. Член на настоятелство звучи доста по-буржоазно. Нищо не се е променило, но смятам да увелича задълженията си. В момента предприемаме още една голяма крачка, която е да създадем Label TRAP, които да подпомага на младите групи да бъдат записвани, издавани и промотирани.
Посещавал ли си някога читалище? Ако да, защо?
Има едно читалище в Обеля, което съм посещавал в близките десет години. Единственото, за което съм ходил там е да си взема книга за училище и да играем на трите компютъра през студените дни.
С какво читалището “Тротоара 2020” ще бъде по различно от всички други функциониращи читалища?
Едно от нещата, с което се откроява нашето читалище, е фактът, че е създадено от млади хора и техните виждания, защото читалищата, които все още функционират са създадени по един образец от преди няколко десетки години и тяхната визия не се е променила досега. Както е учредено, така се работи до ден днешен. Нашата идея е читалището да се развива възможно най- бързо. С малки крачки, но постоянно.
Искаш ли да споделиш нещо на тези, които следят работата на Тротоара?
Ако някой, има свободно време и не знае какво да прави с него и знае за каузи и фондации, на които може да помогне, включително и нашата, бих се радвал да си помагаме взаимно.
Интервютата са изготвени от Екатерина Павлова, стажант в Тротоара. Благодарим!
