БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАЛИЩА – ПОВЕЧЕ
ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
Чл. 2. (1) Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
(2) Читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 3. (1) Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със:
- развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си;
- запазване на обичаите и традициите на българския народ;
- разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;
- възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
- осигуряване на достъп до информация.
(2) За постигане на целите по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
- уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи;
- развиване и подпомагане на любителското художествено творчество;
- организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти чествания и младежки дейности;
- събиране и разпространяване на знания за родния край;
- създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство;
- предоставяне на компютърни и интернет услуги.
(3) Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба.
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 1990-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен.
През втората половина на XX век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Външни препратки
Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
Закон за народните читалища
Информационен сайт за читалищата