Калина Здравкова и Боян Вушков, които са част от екипа на Astea Solutions ще ви разкажат за себе си, за фирмата, за Тротоара и ще отговорят на още много интересни въпроси. Приятно четене!
Благодарим на целия екип на Astea Solutions за подкрепата и вярата им в нас!
Какво е Astea Solutions? Каква услуга предлага?
Накратко – Astea Solutions предлага софтуерни решения. Всякакви. Колкото по-предизвикателни, толкова по-добре – с колегите обичаме да учим нови неща и никога да не ни е скучно. Вече дори сме на нивото, на което имаме свободата да избираме проекти, които да отговарят на този начин на работа.
Каква е вашата позиция във фирмата?
Позицията ми е софтуерен анализатор, или човекът-връзка между клиент и екип, а защо не и между човеците в екипа. Но това е само част от нещата, с които се занимавам в Астеа. Всеки от нас, независимо от позицията, е свободен да участва във всякакви инициативи, свързани с развитието на компанията, екипа, или каквото друго има желание да прави, за да улесни живота на околните, или поне да го направи една идея по-приятен.
Разкажете ни малко повече за себе си като личности?
Професионален procrastinator. Постоянно се товаря с допълнителни дини, за да имам разнообразие от неща, които да подхващам през 5 минути. Никога не мрънкам, но винаги се старая да облекча мрънкането на останалите. Прекалено рационална, не изпадам в паника при “кризисни” ситуации, а гледам трезво и спокойно на нещата. Мисля, че с това описах и длъжностната си характеристика в известен смисъл.
Как решихте да се присъедините към Astea Solutions и какво ви задържа там?
Бях в средата на втори курс във ФМИ, не си търсех работа, нямах и опит, но един ден се оказах на интервю за софтуерен анализатор в непознатата дотогава за мен компания Астеа. Очевидно тогава още не беше толкова голяма и популярна сред студентите на ФМИ. И така вече 10 години! Толкова време ме задържа приятелското отношение между всички нива на ръководство, свободата да правиш неща, които ти харесват и да не правиш неща, които не ти харесват. И отново – разнообразието.
Коя е била най-забавната ви ситуация във фирмата? А най-трудната?
Велико е как в петък на обяд в офиса цари тишина, текат срещи и разговори с клиенти, а само няколко часа (бири) по-късно всички пеят Bohemian Rhapsody с пълен глас на поредния тиймбилдинг или коледно парти. Или не-коледно парти. Или импровизирана петък вечер, превърнала се в парти.
За трудни ситуации също има доста примери – клиентите се стараят да има изобилие от тях. Съчинявали сме изисквания за нов проект както от драсканици на салфетка, така и от екселска таблица с 15 листа. Трудно е и да работиш с нов клиент, но пък това е част от интересното в работата. С времето се научаваш как да говориш с всякакъв тип хора – понякога са свикнали с корпоративна и официална комуникация, понякога са много по-лежерни и си говорим кой къде е излизал в петък. А понякога са и двете.
Каква е разликата при работата с хора от “различни” поколения?
Не бих казала, че работя различно с хората в зависимост от възрастта им. Наистина е имало случаи нов проект да започне с няколко наглед млади и неопитни хора в очите на клиента, но този скептицизъм много бързо се изпарява.
Има ли отворени позиции за нашите младежи във вашата фирма?
Готови сме да обърнем внимание на всеки, който иска да поговорим и да разкажем повече за нас като компания и като хора. Все повече младежи се свързват с нас за стажовете ни. От няколко години работим с учениците от ТУЕС, а винаги сме имали и много тясна връзка с ФМИ към СУ.
Защо избрахте точно нашата кауза и подкрепяте ли други? Разкажете ни за тях.
Вашата кауза ни хареса, защото е нещо по-различно. Обикновено подкрепяме младежи в чисто образователно направление – имаме ментори на хакатони, преподаватели в ТУЕС и ФМИ, правим дни на отворените врати за ученици и студенти. Обаче, не по-малко важно е да обърнем внимание на извънкласните дейности – социално развитие, хобита, полезни умения. Или безполезни. Не съдим никого. 🙂
Каква е ролята на корпоративната социална отговорност, трябва ли да я подкрепяме?
Корпоративната социална отговорност е важна поне колкото е важна и личната. Когато като компания имаме възможността, влиянието и аудиторията да направим нещо за чуждото благо, особено засягащо деца и младежи, смятам, че трябва да дадем всичко от себе си.
Какво според вас е важно за развитието на младите хора?
В тази ера на информационно наводнение, знанието и развитието са въпрос на избор. Мнозинството от младежите имат равен старт и стига да имат желание, могат да научат всичко дори от youtube клипчета (на 30 години и аз го правя). На младежите в момента им е нужна конкурентна среда и място, където да споделят колко е готино новото нещо, което учат и колко са добри в него, да запалят желание у другите да опитват нови неща. Различно е от родителските и учителските амбиции.
Могат ли според вас 20 годишни младежи да управляват институция с над 250 члена?
Когато правиш каквото ти харесва и чувстваш, че е важно за теб и за тези 250 души, няма значение дали си на 20, 30, или 50 години. Ако си наясно с крайната цел, по-малките и скорошни цели стават по-лесни и не е толкова страшно, колкото звучи. Пък помага и, ако сте цял отбор помощници – лично аз се мотивирам в пъти повече при работата в екип и не мога да си представя да върша всичко еднолично.
Какво е Astea Solutions? Каква услуга предлага?
Помагаме на всякакви хора и бизнеси да живеят един по-щастлив и пълноценен живот, използвайки приложенията, които разработваме от-до.
Каква е вашата позиция във фирмата?
Подвизавам се като старши писател на код и, подкрепяйки казаното от Калина, жонглирам с доста странични занимания. Различните инициативи, с които човек може да се захване в компанията, имат огромно значение за мен, тъй като ми позволяват да уча и да се развивам в различни посоки. Също, разнообразието винаги е супер.
Разкажете ни малко повече за себе си като личности?
Обичам да съм полезен. Май това ме определя най-точно. Възхищавам се на всички създатели и хора, които не изпитват страх от промяната. ENFP-T, ако има значение. Вярвам, че малките жестове никога не трябва да се подценяват и ако всички станем дори малко по-добри, бабите около блока няма да ни одумват и светът ще има повече плетени чорапи.
Как решихте да се присъедините към Astea Solutions и какво ви задържа там?
Разбрах за Астеа от събитие в университета ми. Около половин година по-късно, един колега (Митачето) започна стаж и разказваше колко е хубаво. След още година вече и аз бях на стаж, заедно с още трима колеги от специалността.
Коя е била най-забавната ви ситуация във фирмата? А най-трудната?
Тимбилдинг дейностите определено са с най-висока концентрация на забавни моменти. Едно от другите епични неща са вътрешнофирмените презентации на проекти. Веднъж експериментирахме със запис на видео, вместо презентация на живо, и резултатната продукция беше велика – след нея няколко дни имах мускулна треска от смях.
Най-трудната ситуация може би беше първият разговор с клиенти, на който взех по-активно участие. Сценичната треска е страшно нещо.
Каква е разликата при работата с хора от “различни” поколения?
При нас работата с хора от различни поколения се вижда единствено при комуникация с клиентите. Екипите в компанията са изключително млади и дори да има някаква разлика в годините между колеги, не се усеща.
Защо избрахте точно нашата кауза и подкрепяте ли други? Разкажете ни за тях.
Подкрепяме вашата кауза, защото създава общност, в която аз и, вярвам много колеги от Астеа, биха се чувствали на място, дава възможност за развитие на разнообразни умения и като цяло изглежда яко!
Каква е ролята на корпоративната социална отговорност, трябва ли да я подкрепяме?
Астеа е компания, в която е лесно личната социална отговорност да се превърне в корпоративна. Мисленето и ценностите, които споделяме като колектив ни позволяват да сме социално ангажирани и активни по много направления.
Какво според вас е важно за развитието на младите хора?
На първо място, бих казал, е среда за експериментиране и импровизация. Място, където можеш да опитваш нови неща без да усещаш напрежение, без нещо да те притиска. Място, където има хора с подобен светоглед, но и такива с достатъчно различен, че да предизвикат някои наши убеждения. Общност с култура на експериментиране и изследване.
Могат ли според вас 20 годишни младежи да управляват институция с над 250 члена?
Стига да вярват в това, което правят, разбира се! Мотивацията и визията са неща, които имаме, независимо от възрастта ни. Остава единствено да ги канализираме в нещо, за което наистина се вълнуваме.
