Да постоим на тъмно за Часа на земята

Ако забележите вашия град или квартал да притъмнее на 30 март между 20:30 и 21:30ч., запазете спокойствие. Причината не е прекъсване на електрозахранването, а доброволен жест по повод Часa на Земята, който освен вашите съграждани, отбелязват и милиони хора по света.

Защо и как започва всичко?
Часът на земята се наблюдава за първи път в Сидни, Австралия на 31 март 2007, когато по инициатива на световната организация WWF, 2 милиона домакинства и 2100 компании изключват осветлението си за един час в знак на съпричастност към опазването на планетата. Година по-късно 50 милиона души от 370 града, в повече от 35 страни по света, се присъединяват към движението, а с годините цифрите стават все по-внушителни.

Без светлини остават и световни културни паметници като Бранденбургската врата в Берлин, Айфеловата кула в Париж, Лондонското виенско колело, четири от петте най-високи сгради в света, сред които Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

Датата на ежегодното събитие всеки път е различна, но винаги последната събота на месец март. Тази година – 30 март.

Целта на инициативата е да повиши ангажираността на световната общественост с проблема за глобалното затопляне. Масовото изгасване на осветлението на този ден демонстрира желанието на хората да допринесат положително за промяната на климата. Но дали това е достатъчно и дали не трябва да участваме в промяната всеки един час от живота ни.

Тази година се очаква в Часа на Земята да се включат рекорден брой хора от 188 държави с около 300 организирани събития из целия свят.

Ако искате и вие да сте част от тях, елате да постоим на тъмно (и тук-там някоя свещ) на 30 март в Клуб Терминал 1 с много добра музика, осигурена от Lefties, Спални места, Загубена дестинация и dj set, и в компанията на готини хора. Започваме точно в 18:00 ч. и гасим точно в 20:30!

Целият албум от 2018: http://bit.ly/2UYDR6B

Готови ли сте за TRAP FEST 2018!

Ето и дългоочакваната програма за двата дни на мащабния фестивал, който заедно с над 200 ученика в ролята на действащи лица организираме за втора поредна година.

Скъпи приятели и фенове на T.R.A.P. – Trotoara Room for Angry People! Билетите за събитието на годината – ТРАП фест 2018 вече са в продажба в мрежата на EVENTIM!

Двудневен билет: 18 лв
Еднодневен билет: 12 лв
Билет за родител – придружител: 6 лв/ден
Билет за концерта – вход след 18ч: 9 лв/ден

Може да ги закупите оттук:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/trap-fest-2018-priklcenieto-2-sofi-inovacionen-forum-dzon-atanasov-teh-park-507223/event.html

За всеки, който се снима с някой от билбордовете или плакатите за събитието, и сподели снимката във Facebook или Instagram ще има по една точка за членска карта за всяко едно споделяне! Условието е да тагнете ФБ на Тротоара (https://fb.com/trotoaracom) и Инстаграм-а ни (trap.trotoara), като може да използвате хаштаг #trapfest2018. След като споделите снимката пратете ни я като съобщение, за да си получите наградата!

Следете страницата на събитието и нашия сайт за информация за програмата, супер интересните участници и дейности на фестивала!

Ако искате да подкрепите Тротоара, може да изпратите СМС на номер 17777 с текст DMS TRAP (струва само 1 лв.).

Очакваме ви!

Линк към събитието във Фейсбук:
https://www.facebook.com/events/1895757100447562/

Фестивал на младежта, технологиите и изкуствата.

Създаден и организиран от ученици, ученически съвети и млади хора, подкрепен от отговорния бизнес, нестопански организации, медии и артисти.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1895757100447562/

В два последователни дни ученици от най-елитните технологични училища в София, както и други и училища, университети и организации, под ръководството на Фондация Тротоара, си поставят следните цели:

Снимка: МОГА фест

Т: Здрасти, Ленкиш, първо искам да ти пожелая “Честит рожден ден” и после да те помоля да се представиш. Кой е Ленкиша?

Е: Здравей и благодаря! Казвам се Еленко Петров. На 34 години съм. Завърших 9-та Френска Езикова Гимназия в София, след това Ударни инструменти в Нов Български Университет при Цветан Георгиев. Той е и директор на Център за Музикални Изкуства, където в момента преподавам барабани. Вече 18 години се занимавам с музика. Участвал съм в редица проекти с изпълнители от страната и чужбина.

Т: Как се появи названието Ленкиша?

Е: Брат ми го измисли. Той е по-голям и навремето, когато е бил тийнейджър, явно е било модерно да се слага сричката “иш” след името. И така от Ленко – Ленкиш.

Т: Разкажи ни малко повече за групите, в които свириш?

E: В момента свиря активно с групите МЛЪК! и Corecom. Също така е добре да се спомене и първата ми формация КПД-0, с които станах познат на ъндърграунд публиката преди 15 години. МЛЪК! е група с 13-годишна история. Нейни са хитовете “Всеки Мрази Красивите и Умните”, “Супа” и “Мързи Ме”. Музиката е еклектична с елементи на пънк, прогресив, ска и даже метъл. Текстовете са сатирични и социално ангажирани. Аз се присъединих преди 5 години, за които направихме емблематични концерти в страната, а през 2015 година записахме и издадохме последния ни албум “Балканозавър”. Corecom е по-млада, но спокойно може да се нарече супер-група. Тя е съставена от музиканти, които имат дългогодишен опит като участници в други небезизвестни музикални проекти. Стилът е метъл. Китарните рифове са тежки и често неравноделни. Имаме записани EP “Corecom” и LP “Crawling Under The Heavy Foot Of Addiction”.

Т: А какво е най-новото, което се случва около вас?

Е: Новото е, че работим по създаването на нови албуми. Те най-вероятно ще бъдат завършени и записани есента.

Т: Наскоро участва с много яка работилница по ритъм на T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение в Маймунарика. Поводът беше еднодневният фестивал, организиран от фондация Тротоара. Разкажи ни малко повече за тази инициатива?

Е: Работилницата има за цел да направи ритъма достъпен за всички. Тя предоставя възможност на участниците да открият своята ритмична природа. Те сформират група и участват като малка, но значима частица в създаването на единен пулс. Използването на самоделни ударни инструменти ясно показва, че не са нужни истински барабани, за да свириш. Изработването им също е интересна част от заниманията.

Т: Как се роди идеята за ритъм работилницата?

Е: В началото на април получих предложение от Тротоара да направя открит урок на техния T.R.A.P. Fest Open Air. Това беше чудесна възможност да обединя знанията, уменията и опита, които съм натрупал през годините. При работата ми с бразилския перкусионист Клаудио Крон се запознах с многогласното аранжиране на ударни инструменти. Доразвих тази способност в Street Percussion Band, където свирих с някои прекрасни музиканти. Оттам идва и концепцията за свирене на кофи, кашони и консервни кутии.

Т: Знаеш ли какво означава T.R.A.P.?

Е: Trotoara Room for Angry People

Т: Защо подкрепяш този проект?

Е: Всяка идея, която има за цел да просвети младите, да им даде стимул да са активни и креативни, трябва да се подкрепя. T.R.A.P. ги запознава със свят, който не е ограничен в рамките на един тъч-скрийн!

Т: Как започна да се занимаваш с музика?

Е: Когато бях малък, брат ми свиреше на барабани в една група. Събираха се да репетират в детската ни стая. Тогава се запалих. След време, когато станах тийнейджър, бях твърдо убеден, че ако започна да свиря, ще успея да си намеря приятелка. Разбира се, това не стана, но направих училищна група и тръгнах на уроци по барабани!

Т: Имаш ли някаква твоя тийнейджърска история, когато си бил в голяма дупка? Какво те измъкна от нея?

Е: Всеки изпада в дупки, не само като тийнейджър. Причините най-често са твърде банални. Безспорно активното занимание с каквото и да е помага за излизане от тези неприятни моменти. Музиката също. Трикът е да ангажираш съзнанието си с нещо, което изисква висока концентрация и не ти дава възможност да мислиш за проблеми. Другите сигурни помощници са приятелите и времето.

Т: Какви са наблюденията ти за днешните ученици? По-различни ли са откакто ти беше в училище?

Е: Не мога да кажа, че са по-различни. Сега имат повече забавления, повече информация. Всички деца са добри и любознателни. На някои им слагат етикети като проблемни или хиперактивни, но това е дефект на възрастните. Малките просто искат внимание и ако не го получат – търсят начин да го привлекат.

T: Какво липсва на младежите в България?

Е: Може би спокойствие и сигурност.

T: От какво черпиш вдъхновение?

Е: Напоследък черпя най-много вдъхновение от учениците ми. Те непрекъснато ме карат да мисля, задавайки всевъзможни въпроси, както и да търся най-лесния и достъпен начин да им предам знанията и уменията си. Добрите човешки отношения, майсторски изпълнената музика, природата също са стимулиращи.

T: Ако имаше магическа пръчка и право на едно желание, каквото и да е – какво щеше да е то? (нямаш право само да си пожелаваш още желания към магическата пръчка :))

Е: Ще си пожелая хората да се обичат повече, за да няма войни!

T: Какво би искал да пожелаеш на младите хора днес?

Е: Да държат духа си буден. Да развиват интелекта си. Да се грижат за себе си и за здравето си. И да вярват, че от тях зависи всичко. Те могат да поведат света към по-добро и светло бъдеще.

Rock`n`Roll-ът скоро няма да умре!

Или поне докато си имаме група като Dreg Starz със сигурност ще имаме тази свежа глътка нова музика, дошла сякаш от миналото, но с едно различно и съвременно звучене! Те бяха част от първото издание на T.R.A.P. fest Open Air, чували сте ги и по много други поводи и места, а сега ще научите повече за тях в това интервю с Nick D’Monicus (Никола Стоянов), основни вокали и ритъм китари в Dreg Starz.

Т: Здравейте, момчета! Как сте в този слънчев ден, с какво запълвате свободното си време?

Н: Здравей, супер! Последно време с все повече рок ‘н рол, писане на нови парчета, както и с пиенето на много бира 

Т: Последното ви участие в София беше на TRAP фест-а, с какво ви впечатли инициативата и защо взехте участие?

Н: Включихме се по покана на Дани, организатора на феста. Аз живея от няколко години в Германия и се прибрах специално за феста, както и за участието ни на Wacken Metal Battle-a на 2-ри юни, там стигнахме до финалният кръг. T.R.A.P. фест, за нас е едно прекрасно събитие, с перфектна организация, добър подбор на бандите, които свириха, както и много интересни уъркшопи. Изобщо имаше за всекиго по нещо и е наистина похвално, че се случват такива неща в България, та дори и безплатни като събития. Много е важно идните поколения да се образоват културно във всякаква насока, а подобни събития като този фест са един страхотен и непринуден начин това да се случи.

Т: В момента на какъв етап сте с групата, какви са най-близките ви планове?

Н: Подготвяме изцяло нов материал за първия ни дългосвирещ албум, който ще съдържа 10-12 парчета. В момента ни предстои да го запишем до края на годината и да го издадем през 2018 г. Като концертни планове за лятото чакаме потвърждение от 1-2 фестивала в България, а за есента замисляме няколко клубни участия. Имаме и предложения от немски банди за съвместни концерти, които още са в процес на обсъждане. 

Т: Като опитни музиканти, през какви трудности преминахте когато тепърва навлизахте в тази сфера?

Н: Много са спънките, през които всеки прохождащ музикант минава. В началото винаги човек стои пред избора, дали да свири кавъри или собствена музика. Прави впечатление, че все още в България да свириш в трибют и кавър групи е по-лесния начин за бързо спечелена фен база и много платени участия. Свирейки единствено собствени песни, осъзнаваш, че си избрал по-сложния път към успеха, но и по-правилния за мен. Ние с DREG STARZ съзнателно направихме този избор и се надяваме с него да допринесем към стиловото разнообразие в България.

Преди да създадем Dreg Starz, всеки от нас е бил член на банди, свирещи предимно и само авторска музика. Иван (соло китара), Благо (барабани) и Стеф (бас) и в момента са част от добре познатата дет метъл машина, Eufobia.

Независимо дали ще останем в ъндърграунд сцената, музиката ни винаги е била с ясна идея и цел. Мисля, че музиката винаги трябва да има ясно послание към публиката. Това за нас е изкуство! Без да обвинявам или обиждам някои от колегите с това си изказване, но просто нещата седят по този начин. Просто като свириш чужда музика, винаги заставаш зад чужди идеи, а за да се изгради една истински добра музикална сцена в България, в момента има голяма нужда от банди, свирещи собствени парчета. Хубавото е, че напоследък има все повече ентусиасти като нас, много нови банди, мислещи като нас. Това е показателно, че има развитие и нещата не са съвсем в застой.

Т: Според вас инициативи като T.R.A.P. каква роля биха изиграли, ако имаше такава когато вие тепърва сте стъпвали на сцената и сте реализирали своите цели?

Н: Когато прохождахме като музиканти концертите основно се случваха в читалищата. В моите тийнейджърски години, когато живеех във Варна, например, в началото на милениума имаше само един клуб за тежка авторска музика, Зона 51, където да се добереш да свириш не беше никак лесно. Същото е било и в София, до колкото знам, за О! Шипка. Има прекалено много клубове според мен в момента, специално в София. Това до някъде е в минус. Няма толкова голям брой публика, която да ходи по всичките клубове на качествени родни банди в силните дни, ъндърграунд сме, малко сме, все пак, това е изцяло мое лично мнение. Не помня по времето, когато бях тийнейджър, да e имало много подобни инициативи като T.R.A.P. фест, но със сигурност щеше да ни е от полза, да свирим на такава сцена. Предимството на събития като това е, че публиката, пред която свириш е млада и разнообразна. Според мен младата част от публиката е най-искрената и такива събития имат огромен принос за популяризирането на нови банди.

Т: Има ли нещо, което според вас, липсва на младите хора днес?

Н: Да. Без да прозвуча поучително, не е за пренебрегване фактът, че преди да навлезе масово свалянето на музика, тя се ценеше повече. Не че тогава не сме си записвали касети или дискове един от друг, но самата музика имаше повече стойност, имаше жажда за нова музка, а и нямаше такава презадоволеност, каквато се получава от свободното сваляне от интернет, в последните години и стриймването.

Т: Колко време ви отнема творческият процес около записване на нова песен или измислянето на нов видеоклип?

Н: Чисто времево, композирането на едно парче / писането на текста може да стане дори и в рамките на 2-3 часа, но от там нататък започва и изпипването на детайлите, което може да отнеме месеци. Ние работим на принципа, че аз пращам готови пистови дема с цялостен аранжимент на останалите от бандата с основната идея на песента. Като от там нататък, като се съберем да репетираме всеки доизмисля и променя своята партия. Понякога накрая песните придобиват съвсем друг вид от първоначалната идея. Самият запис, не мисля, че е чак толкова мъчителен процес. Благо например записа за по-малко от един ден барабаните за трите парчета от дебютното ни ИП, към което са и двата ни видео клипа. По-дълъг е процесът на смесването и мастерирането на песните, до 2-3 месеца за албум, дори и повече. Сумарно можем да кажем, че за около 8-10 месеца в нашия случай ще бъдем готови с писането на новите песни и записа им и още примерно минимум два-три за смесването им. Така можем да кажем, че при нас творческият процес към записването на албум трае около година. Първото ни видео „Children of the night“ заснехме в рамките на два дни, за второто „Swinging Bottles” ни отне един снимачен ден. Както при аудиозаписите, и тук монтажът изисква повече време, от 2-3 месеца до половин година в някои случаи.

Т: Какво стои зад успеха, има ли лишения и компромиси когато искаш да направиш своя проект достъпен за повече хора?

Н: В изтърканата фраза „Изкуството иска жертви“ неслучайно има не малка доза истина. „Жертвите“ и „лишенията“ са най-вече от свободното време, но аз лично никога не съм възприемал правенето на музика като задължение, а като забавление, начин да се откъснеш от ежедневието. Всеки от нас работи нещо друго и музиката ни помага да разпуснем и е нещото, което ни прави щастливи. Рок ‘н ролът наистина е интернационален език, на който можеш да общуваш. Казвам го от позицията на човек, живеещ в чужбина и смея да твърдя, че чувството да намираш общи неща с любителите на тази музика от различни държави, е страхотно. Рок музиката, за мен е един от най-добрите начини да се запознаеш с най-различни интересни хора, с които може да преживееш много яки моменти, които никога не биха ти се случили и на най-скъпо платения тийм билдинг.

Т: Според вас, нужни ли са помощни колела на младите хора, които се опитват да прохождат в новите сфери за тях? До каква степен това е плюс и какъв би бил минусът?

Н: Да, със сигурност инициативите, които провежда Фондация “Тротоара”, са в огромен плюс. На такъв тип събития младите творци могат да бъдат себе си, без да им се дава наклон на това, как трябва да звучат, изглеждат и т.н. Напоследък започнаха да се организират и множество телевизионни музикални формати. Но минусът в такъв тип конкурси е че, се опитват да те оформят, да ти налеят акъл, как трябва да се случват нещата, свръхпродуцират те, като накрая те правят фалшив телевизионен герой, тъжно, но факт. За това, подкрепяме напълно независими събития като T.R.A.P. фест и да се надяваме, че подобни неща ще се случват по-често в България, защото много креативни български групи и родната сцена, като цяло, имат нужда от това.

Т: Финално, от какво никога няма да се откажете?

Н: От това да се забавляваме като правим музика!

Интервюто взе Ива Викторова (Alice)

Т: Здравей, Димо. Ще ни разкажеш ли какви са най-новите неща, които се случват с група ПИФ?

Д: Здравейте. В момента записваме нови неща. Не мога да кажа, че ще пускаме албум, просто натрупваме материал.

T: Наскоро имахте много силно участие на T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение в Маймунарника, което беше еднодневен фестивал с благотворителна цел, организиран от фондация Тротоара. Как решихте да се включите в него?

Д: Винаги, когато имаме възможност, се включваме в такива инициативи, подкрепяйки ги с това, с което можем. Музиката ни.
Идеята наистина си заслужава – млади хора да се обединят около идеята да правят заедно изкуство.

Т: Знаеш ли какво стои зад абревиатурата T.R.A.P.?

Д: Да. Макар, че не го запомних лесно.
Интересна е идеята с абревиатурата, както и идеята хората да се питат, какво означава. А не като нас P.I.F. – измислихме го и после започнахме да се чудим как да отговаряме на подобни въпроси. Естествено, това ни даде свободата да измисляме различни отговори и всеки път тази абревиатура да означава различно нещо.
Дано при Тротоара остане това, което е: Trotoara Room for Angry People.

T: Според теб какво липсва на младите хора в България?

Д: Мисля, че основното нещо, което им липсва е мотивация да правят нещо тук. Липсва им самосъзнанието, че са българи и означават много за страната си, могат да бъдат реалната промяна на ситуацията. Например американците са възпитани да носят в себе си тази гордост, че са американци!
Според мен, проблемът е, че мафията е прекалено близко до обикновените хора. Не че мафиотите и политиците не са обикновени, дори всъщност са доста по-обикновени от всички нас. Но техните далавери са прекалено близко до данъкоплатеца, а системата е направена така, че винаги да има вратички от санкции.
Това, обезкуражава младежта да прави каквото и да е. Тя просто живее с мисълта, да завърши средно образование, за да се махне от България.

Т: Кой момент от живота ти те накара да се занимаваш с музика?

Д: Нямам точен момент.
Отраснал съм на сцената, така, че най-вероятно съм нямал много моменти различни от сценичните.

Т: Кои бяха първите ти стъпки в музиката?

Д: Естествено, като всяко дете, с дезодорант в ръка пред огледалото и после с изкуствената китара.
След това група от приятели от блока, започнахме да репетираме в мазето. Естествено, всеки свири на това, което имаше тогава. Сигурно, ако тогава имах барабани, сега щях да съм барабанист.

Т: Имаше ли момент, в който си мислил да се откажеш от това да правиш музика? Какво се случи?

Д: Разбира се, че съм имал. Всеки човек е имал моменти на умопомрачение. Не мога да избягам от себе си!!!

Т: Какво те вдъхновява?

Д: Жена ми и дъщеря ми.

Т: А в какво намираш житейските си опори?

Д: Жена ми и дъщеря ми.
Мисля, че имам всичко, което заслужавам.

Фотограф: Виктория Вучева

Съвсем неучудващо 24 май премина по вода и тази година, успявайки да извали дъжда за цялото лято в един единствен ден, но това си е традиция. На 24 май вали. Това обаче не уплаши нито участниците в T.R.A.P Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение, нито пък хората, които го посетиха, а още по-малко пък уплаши групите, които свириха вечерта.

Сутринта премина в различни дейности, които бяха специално подготвени за младежите от подбрани хенд-мейд творци, а именно Мария Банова и Art Land, Милена и Milene’s Creatures, Мария и Marchella’s Art, Диана Ангелова и Диджи Плетиво, Дая и ГълUP, Александра Рамирез и Cheese&Ashtray, Искрен и Калина и KALO leather bags, Савина Елисеева и Sh-upcycle, Стефани Кочева и нейните ангелски бижута. Имаше от всичко за всеки – гривни, животинки, ключодържатели, рисуване на вълна и най-хубавото беше, че всички, включили се в дейностите си тръгнаха с по нещо за спомен. Нещо, което са направили сами със собствените си ръце.

Денят продължи с още интересни работилници, а именно:

Работилница по настолни игри, в която екипът на Abordage беше подготвил интересни занимания с настолни игри и всеки можеше да се включи в изработването на такава.

Стела Стоева беше подготвила различни материали и платове, от които се изработваха вази, гривни, прекрояваха се дрехи или се правеха нови, докато в това време Савина Елисеева водеше работилница „Как да си направим чанта от рециклирани дрехи“.

Лукан Червенков, заедно с Origin и Veloboost беше подготвил уроци по основни техники за поправка и поддръжка на колела.

Както подобава за всеки фестивал на открито, на T.R.A.P Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение се състоя дейност, която за пръв път се прави в България – Body Marbling, а инициаторът за това беше Мира Бояджиева, актриса и художник. Това е алтернативна форма на изобразителното изкуство, чрез която ръцете или пръстите се потапят в разтвор от вода и специални бои и крайният резултат са доста интересни рисунки по тях.

Във фестивала се включиха и двете ученички Стела Мутева и Лиа Манчева от 10 клас на НГПИ „Свети Лука“, които подготвиха специална работилница за рисуване върху гипсови фигурки с така наречената техника – dot painting, която става все по-популярна напоследък по света.

В партньорство с фондация Мика беше организиран и уъркшоп по изработка на сапуни и сурови сладки, рисуване с къна, както и приложни изкуства с картони и семена за най-малките участници във фестивала.

И така неусетно измина денят и настана 16:00 часа. Уреченият час, в който първото музикално изпълнение събра всички присъстващи на едно място – Работилницата по Ритъм на Еленко Петров (Ленкиша). Целта на работилницата беше да покаже, че всички носим ритъма в себе си и с малко помощ можем да правим музика заедно. Навсякъде. И от всичко. Участниците имаха възможност да пресъздадат различни мелодии единствено и само чрез ритъм върху кашони, кофи, тенджери, тави и тигани, кенове и капачки от бира. За целта цял ден се изработваха инструменти, които да влязат в употреба по време на работилницата, а тя от своя страна се оказа изключително интересна за зрителите.

На място присъстваше и съвременната версия за правене на музика от любители, носеща името Guitar Hero (система от електронни китари, барабани и екран), която е една страхотна инициатива на Игор Дамянов и Иван Тодоров от сдружение „Gestus”. За съжаление дъждът отново заваля и не позволи повече експерименти с тази техника.

Но тъй като дъждът е толкова типичен за Ирландия и хората, населяващи тази част от света, той не успя успя да уплаши танцьорите от клуб по ирландски танци „Келтски феникс“ и те подариха на публиката едно прекрасно изпълнение, което пък от своя страна явно уплаши дъжда и той си тръгна. За дълго. За да даде началото на една невероятна музикална програма, която започна с Heartz Beat и Dreg Starz, продължи с Leever и участниците от „Голямото междучасие“ – The Lefties, премина през няколкото добре познати български песни, изпълнение в по-алтернативен вариант от група Frappe и достигна своят заветен час, когато на сцената се появиха P.I.F.

Група P.I.F предаде цялата си позитивна енергия в своето изпълнение и с това направи края на T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение малко по-труден, защото на всички ни се оставаше за още.

Не на последно място трябва да споменем имената на Стефан Гагов, Кристиян Петков, Илиян Георгиев, Джулия Костова, Деси Николчев, Савина Елисеева, Мартина Елисеева, Мария Йорданова, Мария Пандова, Даяна Димитрова, Вангел Стоянов и Abayomi Dance Studio, Даниела Стоева, Илиян Петров, Владислав Аронов, Ангел Григорчев, Михаил Милчев и Тони от UpGrade U, фондация Мика, сдружение Gestus, Бенита Примо и Nibrai Circus Theatre, както и на всички приятели на фондация Тротоара за това, че подкрепят проекта T.R.A.P.  и за това, че са едни невероятни, харизматични, силни, млади хора, от които България има нужда.

В този паметен за фондация Тротоара ден бяха събрани около 500 лв от дарения и продажба на тениски, чаши и други материали, и с тези средства на 3 и 4 юни беше организирано почистване на физическото място T.R.A.P,  което се намира близо до метро станция Сердика.

Всеки желаещ да се включи с доброволен труд в следващи акции, може да се свърже с фондация Тротоара на имейл: info@trotoara.com, чрез Фейсбук страницата или на 0893 77 40 10.

А това ще е първата голяма крачка към отварянето на врати на T.R.A.P. – Trotoara Room for Angry People! Нека да я извървим заедно.

Ето и снимките от събитието

Т: Представете групата. Откога свирите заедно, как се събрахте, какво трябва да знаем за вашата музика?

Георги: Групата Leever се състои от 5-ма члена – Петър (вокали), Благовест (китара), Божидар (ударни), Павел (бас китара) и аз – Георги (китара). Свирим заедно от февруари 2015-та година, когато след 2-годишни уговорки и “Хайде, ще го видим като дойде!” между мен и Петър, най-накрая успяхме да осъществим желанието си за съвместен музикален проект. Нашата музика е премерена “смес” от стиловете, които са присърце на всеки от нас – алтърнатив, блус, фънк, груув и за да не изпадам в подробности ще кажа – и други.

Петър: Изпълняваме основно авторска музика на английски език. До момента имаме три официално издадени песни – High (Top of the Mountain), Wild Horses (към която заснехме и клип) и наскоро издадената (A)way.

Т: Една от целите на фондация “Тротоара” е да насърчава развиването на таланта в младите хора. В тази връзка, кога започнахте да свирите, какво ви провокира и имаше ли хора, които да ви помагат в първите ви стъпки в тази сфера?

Г: Аз започнах да свиря на около 15-годишна възраст, провокиран чисто и просто от любов към музиката и интерес към самите музикални инструменти. Списъкът с хора, на които съм благодарен за първите стъпки в сферата е дълъг!

П: Аз пък пея още от детската градина. Тогава обаче като че ли не съм се занимавал с музика дотолкова осъзнато, че да знам какво и как искам да правя, а по-скоро по настояване на родителите си, за да развивам тази даденост. Повратния момент дойде в ранното тийнейджърство, когато музикалните ми предпочитания вече бяха започнали да се избистрят. В осми клас, заедно с трима съученици сформирахме група. Уви, така и не стигнахме до концерт, тъй като човека, който ни наставляваше и при когото репетирахме, замина за София. Опитите за продължаване на дейността не сполучиха и бандата се разпадна. Но това все пак си беше едно начало, оттогава насам не съм оставал без група.

Т: T.R.A.P. Fest Open Air ще се проведе на една от най-специалните дати в календара на българина – 24 май, деня на българската просвета и култура. С какво свързвате тази дата?

Г: С Деня на българската просвета и култура.

П: След 12 години училищни тържества мелодията на “Върви народе възродени” и лицата на “чичковците от портрета, които написаха азбуката” са запечатани трайно в съзнанието ми. Иначе сериозно казано, факта, че делото на Кирил и Методий е било чествано още по времето на османското владичество, и че всички режими, партии и идеологии, преминали през българката политическа сцена, не са успели да омаловажат този празник, говори за афинитет и уважение на народа към образованието и културата. Това оставя лъч надежда, че не сме се превърнали напълно в неграмотни коне с капаци.

Т: Освен вас към музикалната част на фестивала ще се присъединят още четири групи –  P.I.F., The Lefties, Dreg Starz и Heartz Beat. Какви са очакванията ви за общата ви изява?

П: Фестивалните изяви винаги имат по-особен заряд. На такива събития можеш наведнъж да чуеш любима група, да опознаеш по-добре познато име и да откриеш съвсем нови за теб артисти. P.I.F. е една от групите, които смело мога да кажа, че има принос за формирането на музикалния ми вкус. The Lefties са ми известни от преди участието им в “Голямото Рок Междучасие”, а Dreg Starz съм слушал още по времето на предшестващата ги Alley Sin, така че ще ми е интересно да чуя и видя как са се развили двете банди. Не съм имал възможността да чуя Heartz Beat, но по всяка вероятност няма да ровя из YouTube в търсене на техни записи и ще се оставя да бъда изненадан на 24-ти.

Г: Очаквам да се получи изява на добро ниво, като се надявам, че ще съм приятно изненадан от посещаемостта на събитието.

Т: А какво да очакваме от вас на 24-ти?

Г: Ще представим някои от последните си песни, както и някои от вече записаните, в кратък, но стегнат сет. Но като цяло можете да очаквате всичко

Т: Какво пожелавате на себе си и на своите слушатели занапред?

Г: Пожелавам повече спокойствие и време за оценяване на музиката.

П: На нас време и вдъхновение, на публиката – повече поводи да се срещаме. Благодарим на всички, които ни подкрепят. Очакваме ви на T.R.A.P. Fest на 24 май в “Маймунарника”.

За проекта T.R.A.P. може да научите повече тук или от следващото видео:

Фотограф: Павел Дюлгерски