Клуб „При Черепите“ ще бъде домакин на тазгодишния Bloody Winter Festival, отбелязвайки началото на дългосрочно партньорство с Народно читалище „Тротоара 2020“. Със съвместни усилия планираме да реализираме още редица проекти, които да подкрепят младите таланти!

Интервю с Албена Бистрекова

Главен организатор на Bloody Winter 2024

Можеш ли да се представиш накратко? Как започна историята ти с TRAP?

Аз съм Албена Бистрекова и съм на 16 години. Уча в 127 училище със специалност предприемачество. Историята ми с TRAP започна на един концерт в Борисовата градина през 2022 година – Bloody Summer на 25 юни. Тогава свириха приятелите ми от M&M’s KREW, и от този момент започнах да се интересувам повече за читалището и дейностите, които организира. Видях, че събитията са много интересни и често безплатни, особено концертите. На следващата година се включих като доброволец в един от концертите в памет на Мима. Оттогава помагам на почти всеки концерт – дали с подреждане на сцената и украсата, или с разпространяване на информация за събитията.

Какво означава TRAP за теб лично? Каква роля играе в живота ти?

TRAP е място, което ме вдъхновява и мотивира. Това е не само сцена за изява на младите, но и общност, която създава възможности за развитие. За мен TRAP е начин да бъда част от нещо значимо и да допринасям за културната сцена на София.

За фестивала

Как се почувства, когато ти повериха организирането на Bloody Winter Festival?

Преди месец и половина Дидо ми предложи да организирам тридневен фестивал с 15 групи в клуб „При Черепите“. Приех с ентусиазъм, мислейки, че ще бъде лесно, защото познавам много групи, които са идеални за събитието. Скоро разбрах, че нещата са доста по-сложни, но това не ме спря.

Какво беше най-голямото предизвикателство при събирането на групите и организирането на събитието?

Най-трудното беше да съчетая графиците на групите, особено около празниците, когато много хора пътуват или вече имат планирани концерти. Трябваше да пренареждам списъка многократно, като се съобразявам с жанрове, наличност и предпочитания на участниците. Въпреки това успяхме да съберем 15 страхотни групи!

Коя част от организацията ти беше най-забавна или вдъхновяваща?

Въпреки трудностите, комуникацията с групите беше много интересна. Някои от тях дори предлагаха помощ и разбираха колко трудно е организирането на такова събитие. Забавлявах се, докато подреждах програмата, и научих много нови неща за себе си и за процеса на организация.

За личния опит

Какво ти даде този опит? Усещаш ли, че разви нови умения?

Определено станах по-търпелива и разбрах, че не всичко се случва така, както сме го планирали. Научих се да не бързам и да приемам, че хубавите неща изискват време и усилия. Този опит ми помогна да развия и умения за комуникация и работа в екип.

Какви нови контакти или приятелства създаде, докато работеше по фестивала?

Опознах се по-добре с много хора от групите и създадох нови приятелства. Тези контакти са безценни, защото всички те споделят същата страст към музиката и събитията.

Има ли някой момент, който никога няма да забравиш по време на организацията?

Най-запомнящият се момент беше, когато завършихме списъка с групите след дълги усилия. Почувствах огромно удовлетворение и радост, че всичко започва да се нарежда.

За вдъхновението

Какво би казала на други ученици, които искат да се занимават с организиране на събития, но се притесняват, че е трудно или непосилно?

Не се страхувайте да опитате! Ако винаги мислите, че нещо е твърде трудно, никога няма да разберете колко вдъхновяващо може да бъде. Няма по-хубаво чувство от това да видиш хора, които се радват на нещо, което ти си създал.

Какво те мотивира да вложиш толкова време и усилия в това събитие?

Мисълта за това колко хора ще се забавляват на фестивала. Знам, че и групите ще бъдат доволни, защото ще имат възможност за коледен концерт пред готина публика.

За бъдещето

Виждаш ли се в бъдеще да организираш още събития?

Определено! Надявам се да продължа да организирам събития и да работя с още повече групи и хора. Вече имам някои идеи за бъдещи проекти.

Как си представяш развитието на TRAP и твоето място в него през следващите години?

Мисля, че TRAP ще продължи да расте и да вдъхновява младите хора. Надявам се да бъда част от това развитие и да допринасям с нови идеи и инициативи.

Заключителни въпроси

Ако можеш да опишеш Bloody Winter Festival само с три думи, кои ще бъдат те?

Брутален последен фест за годината!

Какво послание би искала да отправиш към хората, които ще дойдат на фестивала?

Не се замисляйте – идвайте и се забавлявайте на макс! Доведете приятели и се постарайте да има здраво метъл и силно пого. Не разочаровайте групите!

Минали издания на Bloody Fest:

Пт, 28.02.2020 г. Bloody Spring Fest – Human, Wayler, L.S.D & Engineer of Death

https://www.facebook.com/events/1057253054445289

Сб, 1.08.2020 г. Bloody Summer TRAP Fest / 1.08.2020 / Борисовата градина

https://www.facebook.com/events/2595268494121077

Сб, 4.09.2021 г. Bloody summer // TRAP FEST SUMMER 2021

https://www.facebook.com/events/245222074139759

Сб, 25.06.2022 г. BLOODY SUMMER 25.06.2022 / Борисовата градина

https://www.facebook.com/events/701201437853298

Сб, 3.09.2022 г. Bloody autumn 03.09.2022 / Борисовата градина

https://www.facebook.com/events/765555751316447

Сб, 24.06.2023 г. TRAP fest 2023 // Bloody Summer // 24.06 18:00

https://www.facebook.com/events/273690381812350

Сб, 2.09.2023 г. TRAP fest 2023 // BLOODY AUTUMN // 02.09 – 03.09 18:00

https://www.facebook.com/events/607901898204081

нд, 3.12.2023 г. Bloody Winter 2023 // Kонцерт за TRAP-a в Студентски дом, 2 част // 03.12.2023

https://www.facebook.com/events/354515243802149

нд, 8.09 Bloody Autumn // TRAP fest 2024 // 8.09

https://www.facebook.com/events/1042569833536993

Защо да бъдете част от Bloody Winter Festival 2024?

• Неповторима атмосфера: Три дни, изпълнени с мощни звуци, незабравими изпълнения и публика, която живее за музиката.
• Свободен вход: Всеки е добре дошъл, защото музиката трябва да бъде достъпна за всички.
• Подкрепа на млади таланти: Фестивалът продължава да бъде сцена за изява на локални и нови банди, които зареждат сцената с енергия и креативност.

Запазете датите: 27, 28 и 29 декември 2024 г. Място: Клуб “При Черепите”, София Вход: Свободен

Не пропускайте шанса да станете част от най-горещото зимно музикално събитие – „Bloody Winter 2024“!

Първият път, когато отидох в TRAP-a, беше може би 2018-та година, когато бях на 15. Смятам, също като много трападжии, че търсех моите хора. Хора, които се интересуваха от различна музика, от изкуство, които, да, може би, като мен, не бяха много добри в училище, но затова пък, вместо с формули и уравнения, в главите им беше пълно с текстове на песни, с акорди, с литература… казано накратко, търсех хората, които не можех да намеря в училище.

И така, след като бях следила дейностите на TRAP-а може би няколко месеца в социалните мрежи, издебнах подходящ момент, когато в училище часовете ни бяха намалени и приключвахме един-два часа по-рано, а това родителите ми не го знаеха, защото бях наказана и очакваха да се прибера веднага след училище, пуснах си Google Maps и след известно въртене напред-назад, най-накрая го открих – TRAP-a! 

Ще призная, че в началото беше малко странно. Всички се познаваха и си говореха, а аз, смело и безразсъдно, влязох през вратата и започнах да се оглеждам. Може би посъбрах няколко странни погледи  (“Коя е тая, дето никой не я познава, а така смело влиза тук?”), но с годините съм научила (е, не че съм толкова стара, моля, моля, но пък със сигурност съм маааалко по-дъртичка от един средностатистически трападжия!), че рядко хората ни обръщат толкова внимание, колкото ние си мислим, че ни обръщат. Така че, да, странни погледи може би посъбрах, но какво от това? 

Тогава обаче, на 15, бях далеч по-срамежлива и неуверена отколкото сега, та именно тези погледи ме накараха с разочатование да помисля, че може би и това не бе моето място. И тъкмо когато смятах да си тръгна и може би да не се връщам отново, към мен се приближи едно момче.

– Ти да не си нова тук? – попита.

– Ами… да… преди малко дойдох – отговорих.

– А, супер. Ела навън Мимата да ти разкаже за TRAP-а! 

А като заговори, видях, че всъщност е един изключително земен и готин човек! Постоянно се усмихваше, шегуваше, отговаряше на всичките ми досадни въпроси…

Мимата ме развеждаше из TRAP-a и говореше:

– Като цяло правим събития, доста готини събития, предимно конценти. Също така, ако станеш голям фен на TRAP-а, препоръчвам да си изкараш членска карта, която получаваш като правиш разни готини неща…  (да вдигнат ръка старите трападжии, които помнят членските карти, моля!)

Наистина бях виждала и разговаряла с Мимата едва два пъти, а освен това, дали заради възрастта, “стажа” й в TRAP-a или увереността, с която разговаряше с всички, тя ми се стори като един наистина изключително респектиращ човек. А сега, четейки текстове, които тя е писала, както и нейни размишления, ми се ще да я бях познавала по-добре, да си бяхме говорили повече, защото, смятам, щяхме да намерим доста допирни точки… но уви, може би възможността за този разговор, макар и индиректен, ще дойде на “МИМА!” 

И малко от Дидо: “Мимата остана завинаги същата, каквато си я знаем. За разлика от много от нас, на които им порастнаха косата и годините, нейната душа ще бъде винаги с нас и ще ни напомня кои сме, какви сме, и кои са нашите мечти и защо сме тук и сега.” 

“МИМА!” е част от TRAP Fest-а и се провежда за четвърта поредна година. Символизира всичко онова, което за нас беше Мимата – щастие, радост и любов. Вход свободен, с уговорката, че носите различни чорапи и сте готови да стреляте с водни пистолети и да се биете с възглавници!

Естествено, неразделна част от Мимата е и музиката. Тази година, на сцената на Мима Фест-а ще чуем пет страхотни групи, част от които са “ветерани” на нашата открита сцена, а други тепърва навлизат в нашия шарен, вдъхновяващ и  различночорапен свят – “Спални места”, “Нещо цветно”, “Jambure”, “Захар” и “МЗП”.

Така че, слагайте различните чорапи, зареждайте водните пистолети, взимайте възглавниците и ви чакаме в събота (20.07) в Лятната сцена на Борисовата градина, за да отпразнуваме заедно живота на Мимата!

Репортажа от миналогодишната “МИМА!”, както и размисли на музикантите за феста, можете да прочетете ей тук.

Автор: Мария Сомлева

С настъпването на лятото читалище “Тротоара 2020” представя своята вълнуваща лятна програма, в която ключово събитие е TRAP Fest Open Air 2024. Председателят на читалището Деян Янков разказва повече за инициативата. Всички събития са с “вход свободен” и предоставят уникална възможност за младежите да бъдат активна част от организацията, публиката и участниците в тях.

Програмата стартира с TRAP Fest Open Air 2024 в Борисовата градина, включващ гейминг турнир и множество доброволчески акции. Фестивалът обединява млади и стари, музикални фенове и любители на културата.

Повече за лятната програма на читалище “Тротоара 2020” и за тазгодишното издание на TRAP Fest разказва в ефира на “Нашият ден” Деян Янков, председател на читалището, който е по-познат за младите хора като Дидо от трапа. Ето какво каза той в рубриката “Епизоди от живота”:

“И тази година, както и последните няколко, нашето лято преминава в концертна и фестивална дейност. Обръщаме внимание на различни стилове. Читалището е учредено през 2020 г. и се стреми главно да предоставя платформа за изява на млади хора. Всички събития, които правим, се провеждат основно от младежи и ученици. Нашата основна и главна ценност е да работим с млади хора, като се съобразяваме с техните нужди и желания и им позволяваме да решават какво и как да се случи.

Фестивалът TRAP Fest води началото си от 2017 г., провеждан е в различни зали, но когато дойде пандемията от коронавирус, решихме да започнем да го провеждаме на открито, защото това беше единственият вариант за такива събития. С подкрепата на Столична Община, която от 2020 г. ни предоставя лятната естрада, започнахме да го провеждаме там. От тогава досега сме имали над 30 концерта. В парка, освен нашата тийнейджърска публика, често идват родители с деца и е интересно място за среща на поколенията. Особеност на фестивала е, че имаме много доброволци ученици, които са ангажирани в различни дейности. Тази година имаме дори две млади сценографки.”

Чуйте разговора в звуковия файл.

Източник:

Лятото на “Тротоара 2020”: Музика, култура и TRAP Fest Open Air 2024– БНР

“Тази година сме приготвили доста интересни неща – концерти, гейминг турнири, доброволчество, каза за “Хоризонт” Деян Янков, във връзка с лятната програма за млади хора в София и събитията на Народно читалище “Тротоара 2020”.

Ето кои са част от предстоящите събития:

На 20 юни в Скейт парк София, Студентски град, от 18:00ч.  – един незабравим концерт, за да отпразнуваме заедно деня на буквите.

С участието на българските рап изпълнители NIKISAN, MD BEDDAH, GERATA, IMP и SR.MARTINI!

Следващото събитие е на 22 юни – ТRAP Fest Open Air 2024, който за поредна година ще събуди Борисовата градина.

TRAP Fest Open Air 2024 не е просто фестивал, а преживяване, което обединява млади и стари, музикални фенове и любители на културата.

TRAP Fest обединява младежката енергия и творчество в уникална платформа за културен обмен и общностно взаимодействие. Целта е да се направи София още по-жива и интересна, и да се даде възможност на всеки да се почувства част от нещо голямо и вълнуващо.

“На 20 юни рап-концертът в Студентски град отново ни подкрепя община “Студентски град” и Българската скейт федерация.

На 23 юни в парка на “Майчин дом” в район “Сердика” в градинката до гарата на бул. “Христо Ботев” ще имаме метъл концерт за начинаещи метъл групи, допълни Янков.

“Нашата основна идея е да дадем възможност на младите хора да се включат в организацията на подобни събития, те отговарят за програмата, за изготвяне на плакати, за писане на прессъобщения, за публикации в социалните мрежи, за техническото обезпечаваме, имаме доброволци, които се занимават и със звукоинженерство, в гейминга също имаме доста позиции, заети от млади хора със сериозни технически умения, като най-главната ни цел е да ги научим да работят в екип, допълни още Деян Янков.

Събитията са с вход свободен.

На първи и осми септември ще са последните два концерта.

Източник:

Деян Янков: Предлагаме вълнуваща лятна програма за младите хора в София– БНР

Дариел Валентинов (Нууба)

Дариел Валентинов или както ние го наричаме – Нууба, ентусиаст на крипто и недвижеми имоти. С главно участие в Trap of Legends, във всичките му издания, в гейминг екипа, където се занимаваше с воденето на турнира, коментирането на мачовете, комуникацията с играчите по време на селектирането на отборите.

Стефка Стефанова

Стефка Стефанова, е трападжийка, която е помагала в изграждането на събитието Trap of Legends. Занимавала се в HR сферата в различни компании, любител на рок и метал музиката, Стефи е била ментор на момчетата от Gaming комитета за организацията на събитието.

В ЕПИЗОДА ЩЕ ЧУЕТЕ

 Болест ли е геймингът? 

Как геймингът изгражда важни и ценни умения? 

 Защо учителите никога не трябва да подценяват учениците си? 

Как се е променял геймингът сред поколенията? 

Водещият – Деян Янков

Деян е председател и член на настоятелството на Народно читалище “Тротоара 2020”.

“TRAPCAST е един страхотен и различен начин да сме заедно и да си поговорим – младежи, възрастни, читалището и бизнеса.”

Повече за нас

https://facebook.com/trotoaracom
https://instagram.com/trap.trotoara
https://www.linkedin.com/company/narodno-chitalishte-trotoara-2020
https://trotoara.com
info@trotoara.com

Подкрепете ни!

https://trotoara.com/donate

Повече за гостите ни

Дариел Валентинов https://www.instagram.com/d.valentinovv/

Стефка Стефанова https://www.linkedin.com/in/stefka-st…

НАУЧНИ ИГРИ

За малките любопитковци се погрижиха няколко ученици от НПМГ и СМГ, обединени от споделения си интерес към точните науки. Желанието им – да направят тези науки интересни и за малките ученици, ги подтикна да участват в “TRAP Fest – МИМА!” с интерактивни и готини игри. Не само, че са останали приятно изненадани от самия фестивал, ами и споделят, че макар първоначално са се притеснявали дали ще има достатъчно деца, множество малки учени са се включили в игрите им! Ели от екипа, споделя, че не е знаела, че трябва да е с различни чорапи, обаче… е била! Единият черен, другият тъмносин. “Както е казал учителят Угуей от Кунг фу панда: “случайности не съществуват”, цитира Ели и е напълно права!

ДОБРОВОЛЦИ

Разбира се, никое събитие в TRAP не може да мине без помощта на своите надъхани и надъхващи доброволци! Албена, Мия, Мира и Чони положила усилия “TRAP Fest – Мима!” да мине по възможно най-добрия начин.

Албена, на 15, още от миналата година разбира за ТRAP. Първото й трападжийско събитие е Bloody summer концерт, който страшно много й харесва, както и хората, с които се запознава. Така започва да следи събитията на TRAP. 

Миналата година не успява да отиде на “TRAP Fest – МИМА!”, но затова пък тази година е доброволец! Преди началото на феста помага с принтирането на  снимките на Мима, както и с окачването им на сцената. “За жалост не се познавах с Мима, но забелязах и по снимките и по яката музика, която е слушала, че е била много енергична и готина.” споделя Бени. Естествено, идва с различни чорапи, но си обува прекалено високи кецове и чорапите й не се виждат. Догодина ще оправи тази грешка!  

За Мира, изкуството и музиката са страст. Пее и рисува, а от няколко години работи като тонрежисьор. От известно време следи НЧ “Тротоара 2020” в социалните мрежи, но за пръв път е доброволец. Надяваме се да доброволства при нас и в бъдеще! В рамките на феста помага за подредбата на сцената. Не е познавала Мимата, но споделя, че фестът е помогнал с “с частица “запознаване”. Носи различни чорапи… ама са черни! 

ПУБЛИКА

Е, безспорно сърцето и душата на едно събитие е готината публика! Рабира се, публиката нa TRAP Fest винаги е най-готината! Страхотна смесица от уникални хора, дошли да си прекарат страхотно и да си спомнят (или да се запознаят) с Мима! Благодарим ви и ще се видим отново на 02 и 03.09, за последния концерт в рамките на TRAP Fest! 

Когато вижда от стори на TRAP-а в Instagram, че може освен да се кефи на концерта, да е и от помощ на събитието като доброволец, Бени веднага се впуска в това приключение – “веднага писах на Дидо и организирахме нещата”.

Постaвената й задача е много важна за атмосферата на събитието – трябва да намери възможно най-много снимки на Мима, които да бъдат окачени по сцената и около Борисовата.

След това преживяване, Бени решава, че иска по-често да се включва в събитията на TRAP-a като доброволец! В момента помага със статиите и нищо чудно да видите някоя статия в сайта, която да е нейна!  

“Сега продължавам с доброволческите задачи и се опитвам да съм от помощ на Трапа. И току-що си свърших първата задачка, а именно тази история, в която разказах за това как разбрах за трапа, какво правим на различните концерти и как станах доброволец.”

А ние нямаме търпение да видим всички готини неща, който ще направиш за НЧ “Тротоара 2020”, Бени!  

Деян

Ставането рано сутринта беше много трудно за мен, полузаспал се явих на сборния пункт. Искам да кажа, че организацията беше страхотна и на всеки пет доброволеца имаше по един координатор. Бяха приготвили неща, от които имаме нужда, като ядки, зърнени барчета, шоколадчета и вода, за всеки имаше тениска, а всичко това беше готино подредено в доброволчески пакет. 

Моята позиция се падна на 500 метра преди финала, в Борисовата градина, като смея да твърдя, че това беше едно от най-вдъхновяващите места, защото освен, че всички участници минават покрай теб,  имаш възможността да подкрепиш всеки, който е уморен, и който няма вече сили, да го надъхаш и да му кажеш “Хайде, още малко само 500 метра остават до финала, почти си там!”. Имаше всякакви хора българи, чужденци, млади, възрастни, слепи, имаше хора в инвалидни колички, много деца, които бяха със специални нужди, като цяло за мен участието в това събитие като доброволец беше много вдъхновяващо. Огромно благодаря на “Спортен клуб Бегач” за това, че бях част от цялото нещо!

И само да добавя, че тъй като събитието съвпадна с финала на купата по футбол на България, агитките бяха много добронамерени и не сме имали никакви проблеми с тях.

Мария

Още в 6 часа стартира моят неделен ден, в 7 вече бях на сборен пункт Мусагеница, който също така беше петият километър от състезанието. Там разположихме шатрата на освежителния пунк, в който предлагахме на участниците вода и тонизиращи напитки, за да се подкрепят по време на тичането. Още в 8 и 10, бяхме вече готови с разположението на шатрата, наредбата на масите, зареждането на напитките и чашите за тях. В останалото време до пристигането на първия маратонец успяхме да си поговорим с останалите хора от екипа, като цяло всеки сподели с какво се занимава, защо е решил да се включи в събитието като доброволец и разбира се какъв тип спортна натура е. В 9 и 15 в далечината зърнахме и първият участник, който достигна до нас. Докато двама наливахме напитки в чашите останалите трима подаваха на състезателите чашите, за да не се налага да спират и да губят време. С набирането на скорост от участниците, се наложи да преместим две от масите по средата на трасето. За отрицателно време, вече всичко наоколо беше в чаши, а ние почти не смогвахме да пълним чашите с вода, затова в подкрепа ни се включиха и момчетата, които разтовариха необходимите ни неща за пункта, те редом с нас наливаха и подаваха чашите на състезателите.

Пред очите ми минаха десетки деца, едно много сладко куче, което беше в подкрепа на стопанина си, които участваше в маратона, родители с детски колички, състезатели, които се бяха включили с кауза за децата в неравностойно положение и тичаха бутайки количките с децата, многобройни млади хора, а също така и възрастни, които по нищо не отстъпваха на младежта.
След като мина и последният състезател, всички набързо събрахме и почистихме пункта, и се насочихме към финалната права, която се намираше на Национален стадион “Васил Левски”. Там заварихме пълен стадион, който беше обагрен от усмивките на вече завършилите трасето си състезатели. Там помогнахме с координиране на хората, тъй като едновременно с финиша на маратона се провеждаше и състезание по лека атлетика, а пък запалянковците от футболните отбори подреждаха своята хореография по трибуните на стадиона. В последствие се озовах на самата финална права, където успях да бъда свидетел на последния финиширал състезанието маратонец.

За мен това събитие беше много стимулиращо и освежаващо, бях забравила какво е да ставаш рано и да бъдеш наравно с други спортисти. Със сигурност ще се включа отново в такова събитие. Специално искам да благодаря на Радо и Еленко от Спортен клуб “Бегач”, които бяха едни от главните организатори на това грандиозно събитие. Също така искрено благодаря на всички останали доброволци и участници, защото без тях нямаше да имаме възможността да осъществим това събитие. Разбира се, да не забравяме и компанията, която беше както лицето, така и стабилния гръб, на който да се облегнем, а именно Кауфланд – България, тези хора направиха това събитие възможно, Благодаря Ви!

Кати

Моят ден започна сутринта много рано, в 7 и 30 трябваше да съм на Паметника на Съветската армия, защото там беше “Гардероба”, на който аз бях разпределена. Бях много развълнувана, че пак имам възможността да участвам като доброволец в такава кампания, да видя страшно много хора, да се запозная с голяма част от тях, всички те бяха много дружелюбни. По някое време се бяхме събрали около десетина доброволеца, но за всеки си имаше задача, която да свърши. При “Гардероба” процесът беше следният – на всяка стена се позиционираха нещата на различните по дисциплини участници, едната беше за петте километра, другата за десетте, третата за двадесет и един километра и сто метра, имаше и четвърта позиция в гардероба, която беше за състезанието RUN4EU, което беше за деца и тийнейджъри, които вземаха безплатно участие в маратона и подготвените състезания.

Отговорничката беше супер мила и веднага ми показа какво и как да правя, разказа ми подробно как ще протече денят. Имаше много хора, които оставиха багажа си при нас, всеки с по едно яке и с по една раница. Но по-интересно беше после, когато идваха, за да получат своя багаж, ние питахме “Горе долу, как изглежда вашият багаж?” и почти всеки отговаря: “Черна чанта” или “Декатлонска чанта”, но успяхме да се справим и в резултат всеки получи обратно своя багаж, без инциденти. С удоволствие, бих се включила отново, като доброволец в такова спортно събитие.

Мила

Отидохме там сравнително рано, бяхме трима доброволеца, един отговорник и още двама, които бяха нещо като отговорници, но те бяха по трасето. Към осем часа ни докараха една палатка, която разгърнахме, в нея наредихме маси, върху които поставихме чаши с вода, кола и хидратиращи напитки. Оправихме всичко, мина известно време, стана 9 часа и започна маратона, и ние чакахме, бяха спрели движението, аз бях на булевард Вапцаров, пред училище Св. Георги, на петнадесети километър. И предполагах, че няма да има много хора, но учудващо за мен имаше доста маратонци, за дистанцията двадесет и един километра.

Първият човек дойде в 9 и 40, някъде там, което много ни учуди, започнаха да идват един по един, мислехме си, че ще се справим сами, без отговорника. Подкрепяхме както с напитки, така и морално участниците, максимално се опитвахме да ги надъхаме. Аз дори тичах с тях, докато им подавам напитките, с някои дори се заговорихме, като цяло хората бяха много дружелюбни и усмихнати.

По едно време на хоризонта се зададе една голямо група от хора, добре че тогава дойде и отговорника, за да ни помогне с всичко, защото без него нямаше да успеем да се справим. Стана доста натоварено и в един момент започвах да се чудя: “Добре, на кого да дам сега вода, на тези, които идват, или на тези, които си отиват?”. Защото, малко по-нагоре имаше завой и хората се връщат от там, и ние трябваше да събираме чашките, да им ги подаваме, да подскачаме, за да ги насърчаваме, и да тичаме с тях, а с голяма група идвайки на веднъж, става малко трудно.
Изчакахме всички да минат, събрахме шатрата, изчистихме, пуснаха движението, след което се насочихме към Стадиона, защото ни беше интересно какво се случва там.

Марк

Комбинирането на ранно ставане с шофиране ми е едно от най-неприятните неща за начало на деня! Ставането в 5 сутринта въобще не е моето нещо. Отидох на Национален стадион Васил Левски, където беше финала на състезанието, там бях разпределен и аз, моето участие като доброволец, беше да пускам тонизираща и надъхваща музика на състезателите, за да ги стимулирам да завършат с усмивка. Успяхме да се организираме много бързо с хората, които бяха на финала и деляхме една шатра. Тези хора се занимаваха с преброяването на финалистите и следенето им по трасето чрез вграден в номера на всеки един състезател микрочип, който, разположени на различни места по трасето машини, засичаха и така се осъществяваше проследяването на участниците. Към 9 и 20 забелязах първия финалист по трасето от 5км. Междувременно на стадиона се провеждаха състезания по лека атлетика за деца, които бяха в непосредствена близост до нас и успях да усвоя умения за комуникация с малчуганите, което беше нещо ново за мен. Едно от предизвикателствата беше как да отреагираме на скандирането на малките, с цел да подразнят агитките на футболните отбори, които в същото време се намират на няколко метра от нас, подреждайки хореографията си за вечерния мач.

Вече мога да се похваля и да включа към CV-то си и диджействане на Националният стадион. Нямаше оплаквания от музиката, всички много се забавляваха, танцуваха и наслаждаваха. Като цяло организацията на събитието беше на високо ниво, за което искрено желая да благодаря на Спортен клуб “Бегач”, в ролята си на главни организатори, а също и на Кауфланд – България, че направиха това събитие възможно. Последното нещо, което искам да добавя, е че голямо впечатление ми направиха самите участници, които бяха от всякакви възрастови групи, имаше и включени деца със специални нужди, и радостта от това че преминаха финалната линия.

За събитието

Kaufland София полумаратон е едно от най-масовите спортни събития в столицата, което цели да насърчи активния и здравословен начин на живот. Той включва няколко дисциплини с различни дистанции и условия, сред които – класически полумаратон (21,1 км) и бягания на 10 и 5 км. За поредна година инициативата се реализира под наслов „0 пластмаса за еднократна употреба“, като част от 360-градусовата стратегия на Kaufland за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба и цялостната политика на компанията за устойчиво развитие. В рамките на софийския полумаратон отново ще се проведе и инициативата “RUN4EU”, която дава възможност на учениците да се включат безплатно в редица лекоатлетически игри, отборни и индивидуални състезания.

Част от средствата, събрани от записалите се за различните дисциплини участници, ще бъдат дарени за подпомагане на пострадалите от войната в Украйна чрез Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“. Останалата сума ще бъде разпределена поравно между Народно читалище „Тротоара 2020“ и Фондация „Герои на времето“ (TimeHeroes).

Kaufland София полумаратон и състезанието за ученици се организират от Спортен клуб „Бегач“, Kaufland България и Представителството на Европейската комисия в България в партньорство със Столична община, Бюрото за връзка на Европейския парламент в България и клуб „Приорити Спорт“.

Народно читалище “Тротоара 2020” иска да изкаже огромната си благодарност на Спортен клуб “Бегач”, който за втори път ни подкрепя.

Радваме се, че работим заедно с тях!

Всички средства събрани за НЧ “Тротоара 2020” ще бъдат вложени в летния ни фестивал – TRAP fest 2022 – Приключението 6, който ще бъде разгърнат в 6 съботни летни дни, за които набираме доброволци, така че ако имате желание да се включите може да ни потърсите на https://www.facebook.com/trotoaracom (Facebook) и https://www.instagram.com/trap.trotoara / (Instagram)

И не забравяйте, че Ноември месец също сме част от каузите на “Бегач” със събитието TECH RUN 2022 – https://www.begach.com/events/the-big-tech-run/!