Първият път, когато отидох в TRAP-a, беше може би 2018-та година, когато бях на 15. Смятам, също като много трападжии, че търсех моите хора. Хора, които се интересуваха от различна музика, от изкуство, които, да, може би, като мен, не бяха много добри в училище, но затова пък, вместо с формули и уравнения, в главите им беше пълно с текстове на песни, с акорди, с литература… казано накратко, търсех хората, които не можех да намеря в училище.

И така, след като бях следила дейностите на TRAP-а може би няколко месеца в социалните мрежи, издебнах подходящ момент, когато в училище часовете ни бяха намалени и приключвахме един-два часа по-рано, а това родителите ми не го знаеха, защото бях наказана и очакваха да се прибера веднага след училище, пуснах си Google Maps и след известно въртене напред-назад, най-накрая го открих – TRAP-a! 

Ще призная, че в началото беше малко странно. Всички се познаваха и си говореха, а аз, смело и безразсъдно, влязох през вратата и започнах да се оглеждам. Може би посъбрах няколко странни погледи  (“Коя е тая, дето никой не я познава, а така смело влиза тук?”), но с годините съм научила (е, не че съм толкова стара, моля, моля, но пък със сигурност съм маааалко по-дъртичка от един средностатистически трападжия!), че рядко хората ни обръщат толкова внимание, колкото ние си мислим, че ни обръщат. Така че, да, странни погледи може би посъбрах, но какво от това? 

Тогава обаче, на 15, бях далеч по-срамежлива и неуверена отколкото сега, та именно тези погледи ме накараха с разочатование да помисля, че може би и това не бе моето място. И тъкмо когато смятах да си тръгна и може би да не се връщам отново, към мен се приближи едно момче.

– Ти да не си нова тук? – попита.

– Ами… да… преди малко дойдох – отговорих.

– А, супер. Ела навън Мимата да ти разкаже за TRAP-а! 

А като заговори, видях, че всъщност е един изключително земен и готин човек! Постоянно се усмихваше, шегуваше, отговаряше на всичките ми досадни въпроси…

Мимата ме развеждаше из TRAP-a и говореше:

– Като цяло правим събития, доста готини събития, предимно конценти. Също така, ако станеш голям фен на TRAP-а, препоръчвам да си изкараш членска карта, която получаваш като правиш разни готини неща…  (да вдигнат ръка старите трападжии, които помнят членските карти, моля!)

Наистина бях виждала и разговаряла с Мимата едва два пъти, а освен това, дали заради възрастта, “стажа” й в TRAP-a или увереността, с която разговаряше с всички, тя ми се стори като един наистина изключително респектиращ човек. А сега, четейки текстове, които тя е писала, както и нейни размишления, ми се ще да я бях познавала по-добре, да си бяхме говорили повече, защото, смятам, щяхме да намерим доста допирни точки… но уви, може би възможността за този разговор, макар и индиректен, ще дойде на “МИМА!” 

И малко от Дидо: “Мимата остана завинаги същата, каквато си я знаем. За разлика от много от нас, на които им порастнаха косата и годините, нейната душа ще бъде винаги с нас и ще ни напомня кои сме, какви сме, и кои са нашите мечти и защо сме тук и сега.” 

“МИМА!” е част от TRAP Fest-а и се провежда за четвърта поредна година. Символизира всичко онова, което за нас беше Мимата – щастие, радост и любов. Вход свободен, с уговорката, че носите различни чорапи и сте готови да стреляте с водни пистолети и да се биете с възглавници!

Естествено, неразделна част от Мимата е и музиката. Тази година, на сцената на Мима Фест-а ще чуем пет страхотни групи, част от които са “ветерани” на нашата открита сцена, а други тепърва навлизат в нашия шарен, вдъхновяващ и  различночорапен свят – “Спални места”, “Нещо цветно”, “Jambure”, “Захар” и “МЗП”.

Така че, слагайте различните чорапи, зареждайте водните пистолети, взимайте възглавниците и ви чакаме в събота (20.07) в Лятната сцена на Борисовата градина, за да отпразнуваме заедно живота на Мимата!

Репортажа от миналогодишната “МИМА!”, както и размисли на музикантите за феста, можете да прочетете ей тук.

Автор: Мария Сомлева