Гейминг турнирът обаче не е единственото събитие, което създадената от Деян фондация организира. Тя реализира десетки събития за ученици и подрастващи – концерти, работилници, спортни занимания и музикални семинари.

Идеята на Деян за организация, която развива творческите умения на младежи се заражда още през 2011 година. Той се вдъхновява от “Рок академия – Дупница” – инициатива, използваща музиката като инструмент за социално приобщаване на ученици. Две години по-късно Деян основава фондация “Тротоара” – там, “където младите хора споделят идеи, мечти, страхове и надежди”.

Една от главните цели на фондацията е да обедини доброволци, граждани, бизнеса и други организации, които заедно да помагат на младежи да се развиват като пълноценни членове на своята общност.

През 2016 година Деян започва работа с екип от доброволци, с които се посвещава на най-мащабния проект на фондацията – TRAP (Trotoara Room for Angry People). “Това е физическо място, където общуването, вдъхновението и творчеството се случват с пълни сили” – казва Деян.

След месеци събиране на материали и усилени ремонтни дейности с помощта на доброволци, TRAP е вече факт. Пространството, което днес се намира в центъра на София, служи за провеждане на работилници, репетиции и срещи с ученици от цялата страна.

“От четири голи стени със счупени прозорци успяхме да изградим най-яката репетиционна и звукозаписно студио” – казва Деян. Освен тях, TRAP притежава оборудвана компютърна зала, както и работилница за рециклиране на пластмаса и стари компютри. А в момента Деян и екипът му работят по изграждане на зала за танци.

Всичко това е напълно безплатно за ползване от ученици и младежи. “Нашият фокус е не да изкарваме пари, а да работим с децата” – казва Деян. Ежедневно ученици репетират, записват музика, рисуват и творят в TRAP.

Пространството за творчество е изцяло поддържано от младежите, които го посещават. “Имаме доброволци, които от първото си влизане в TRAP са тук и помагат” – казва Деян. В TRAP също са забранени употребата на алкохол и наркотици, агресията и лошото поведение. “Учениците сами спазват тези правила, ние не ги караме” – казва Деян.

Само за изминалата година, Деян и “ТРАП-аджийте” са успели да организират няколко фестивала за творческа изява на ученици. TRAP фестивалите включват концерти на ученически банди, художествени работилници, роботика, музикални семинари, танци и еко дейности.

Постоянната работа по фондацията обаче е изпълнена с немалко предизвикателства. “Непрекъснато срещаме пречки. Досега поне сто пъти съм си казвал, че се отказвам.” – казва Деян. Въпреки трудностите в намиране на средства, Деян не спира желанието си да създаде една по-благоприятна среда за подрастващите. “Всеки ден се случва нещо. Програмата ни е пълна през цялото време” – казва той.

Работата на Деян го отличава като финалист в тазгодишната кампания “Будител на годината”, а неговото вдъхновение не стихва. Следващата стъпка в развитието на TRAP е създаването на читалище за всички възрасти и интереси, споделя той. “Децата – това сме ние”, завършва Деян.

Източник: Свободна Европа

Всички тези приключения споделих с кучето ми Люлют, и котката ми Малиа, които бяха страхотна компания през цялото време и се справиха с пътуването много добре.

Пристигането в София мина добре. Срещнах се с приятелите ми в апартамента им. А докато разтоварвахме багажа – изненада! Бяха минали само 5 минути на българска земя, а вече имах скоба – мисля, че това означава – “Добре дошъл в България!”

Нямам търпение да разбера повече за българската култура, храна, традиционните танци, историята, езика, азбуката, която е толкова различна от моята, и още много други интересни неща!

Всичко започна, когато пристигна ме реално, уж. В най-голямата жега, на обяд, поне имаше свободни места за палатки /дори един човечец беше помолен учтиво да премести своята палатка, за да освободи перфектните две дървета, за хамака ми/. Та така, разпънахме се, който където свари. Преждевременно пристигаха още и ощеее хора. Както се и очакваше, застигна ме лошия късмет. В рамките на 10 минути успях да си затрия телефона /намерихме го/ и поредния нож в кенефа. Денят премина сравнително бързо, разпънахме и ТРАП шатричката, всички се заредихме с бири и който кавото му трябва. И чакам/е със затаен дъх излизането на “Нещо цветно” на сцената.

Последни приготовления ииии, готови, на стартаа, ДАВААЙ! Излязоха и разпалиха всичко наоколо. Няма да навлизам в подробности за групите.

Приключиха сета си, лично мога да измрънкам, че лично мен поздравиха с химна на Тротоара “Янска”, абее пълно щастие.
Излизат Plastic Bo. представиха стари парчета и нови и вечни хитове като “Ставри гледа динозаври”. Песен преди тази успях да си изкълча глезена по най-глупавия начин. Таа, до края на концерта общо взето беше мазало. И на финиша, но не последни, The top stoppers не останаха по-назад със своето шоу. За финал, организаторите бяха избрали Мерудия, перфектният завършек на вечерта.

“23:30 Около огъня after-party”, тази година се бяха погрижили да се запалят огньовете на определини места, заради съображение за сигурност. Както можете сами да си предтставите: огън, китари, музика като цяло, алкохол се лее, скара се прави. И най – уникалното, имахме си Гайдар, козината ни настръхна, когато започна да свири. Оказа се един от членовете на групите свирили по-рано. Настроението на макс. Помня, че тогава се оттеглих към нашия лагер, където прекарах по-голямата част от времето ми с една страхотна полу пловдивска компания, с която тука. И нека сложим край на първия ден/вечер.

ДЕН 2

Не успях да посетя повечето приготвени занимания заради проклетия надут глезен. НО за сметка на това, като първа излюпила се от краткия си сън, успях да направя завидно голямо количество палачинки на малък газов котлон и специално купения за случая тиган. Надявам се поне повечето хора да бяха щастливи от този факт. Наистина получих страхотни отзиви за това.

Както почти всяка година, имахме план да се сготви безплатен БОБ в огромен тиган, говореше се за порядъка на 180л, но вкрайна сметка бяха 100 /за щастие/. Бяхме в града с една позната и се опитвахме да превържем крака ми с 2 лъжици и бинт, не питайте как и защо. Тогава се появи един от организаторите -Ицан. Вкрайна сметка уточнихме рецептата за боба и необходимите продукти. През това време фондация Тротоара създаваха пейки и маси от специално осигурен дървен материал, под звуците на акустички и няколко гласа от страхотни млади изпълнители, които с малко лъжа мога да кажа, че са младежи от ТРАП-а. Всеки с малко креативност и желание се включи, но за съжаление времето не стигна за бъдат оцветени.

Когато успях все пак до докоцукам до зоната на феста, естествено, че се включих в рязането на зеленчуците за манджата, на туко-що направена /наопаки/ от Нейтън маса. Казах си още в началото, че ме застигна лошото, познайте – успях да се порежа супер гадно, режейки морков. Готиното за направата на боба, беше, че доста хора помагаха и в рязането и в бъркането, абе като цяло във всичко. Та, няма да споменавам другите дейности, защото както казах, не ги посетих. Но от първа ръка знам, че са били доста интересни.

Очаквано, втората част от музикалната подготовка, започна. Времето, до момента прекрасно, реши, че ще даде шанс на сцената само на младежите от Dumbfound, единствения па-тежък формат за феста и Jeremy?, преди да се изсипе страхотен дъжд и да прекъсне изпълнението. По това време всички се разтърчаха, който кавото има да прибира /включително и аз, добре че готини хора около мен/, да се покрие техниката, впрочем озвучението беше страшно добро, евала на пичовете от Строежа.

Дори изливането на небето върху нас, не повлия дори за секунда на настроението ни. Барабар с приятели, седяхме по средата на поляната, шервайки си бира и ракия, за лечебни цели. Бях боса, станах свидетел /не за пръв път/ на тичащия НАПЪЛНО ГОЛ Радо, под звуците на стотина грачещи “Радо, радо тича гол” хора. Повечето посетители естествено се възмутиха, за нас пък беше супер дебилно, даже му се изкефихме на смелостта. Дъждът спря. Концертът продължи с ФОН, наскоро сформиралата се група, след тях и Der Hunds, още веднъж, страхотен завършек на вечерта.

Както по-горе ви казах, няма да навлизам в подробности за изпълнението на групите. Никой на никого не отстъпи и наистина евала на изпълнителите от втория ден, че не се отказаха въпреки дъжда. Всички банди доказаха, че българския ъндъграунд наистина си струва и е на страшно добро ниво. Абе, бяха уникални, сами по себе си. НИЕ публиката не спряхме да куфеем и скачаме, е, поне тези от нас, които можеха, само крясъците “още”, доказаха това.

Купонът продължи до зори. Макар и спънките, макар и всичко. Отново after-party-то беше около огъня, този път имахме и тромпетист. Всички пяха, който които песни знае, който може, колкото може. Поради забавянето на сцената, after-а започна и по-късно. И за поредна вечер не останах много там, този път си имах по-добро оправдание от “реших да кръжа”, намерих си двама мотористи. “Тактично” бяха изтирилинкани да ме повозят. Около 2 часа не сме слизали от моторите. Когато се върнахме, купонът продължаваше с пълна. сила. С всяка година се убеждавам колко безсмъртни могат да бъдат хората, особено от към алкохол. И за финал, не мога да пропусна този вид идиоти, които всяка година нощно време бичат само една и съща песен /плейлист, съдържащ 2 песни, на колони, по средата на главния лагер, огласяйки всичко живо. За това, дами и господа, препоръчвам втората къмпинг зона, вярно, по-далеч е от купона, но това е предимство, особено, когато наистина искате да почивате /бонус: имате повече избор за разположение/.

ДЕН 3

“Почистване на поляната и водна война”, изумих се колко в пъти бе по-малко свинщината този път.
*Към организаторите: другия път, моля сложете кофи наистина навсякъде, особена около тоалетните, имаше кретени, които си бяха хвърлили цяла торба с празни кенчета в една от тоалетните.
Ще пропусна разказа как пак правих закуска за повечето хора и се изгарих като нищо и ще мина натам. Учудващо бая хора се включиха в чистенето. Когато тръгнахме всичко беше сортирано и готово да се извози. Относно водните войни: мисля, че възрастните бая се позабавляваха на дъжда от предната вечер, за това оставихме това малко удоволствие на децата.
Абеее, каво да ви кажа, страшна голямо приключение е / било/ беше и ще бъде! И като цяло Етрополе е уникално планинско градче. Почти никави забележки към нищо. Ако търсите развлечение, почивка и летни приключения, това е вашият фестивал. Извинявам се, че чак толкова късно публикувам този репортаж, ако мога така да го нарека. А именно, мога, щото е Мога фест, сещате ли се. Таа да, когато свърши, ежедневието ни поглъща пак и отново. Попитаха ме: “добре, как помниш всичко”, амии лесно. Винаги е незабравимо изживяване, наситено с емоции и даа..

Това беше от мен!

Ето и снимките от фестивала!