Какво е “бърнаут” при учениците? По темата за емоционалното претоварване говориха един от агентите на Радио София Деян Янков от НЧ “Тротоара 2020”, който е направил видео, в което се разглежда проблема, както и Нели Цветкова – училищен психолог и фамилен терапевт. Също така в дискусията взеха участие и ученици от спортно училище “Дръстър” в Силистра.Сблъсквал се в живота си в личен и професионален план с “прегарянето” или “бърнаута”, Янков сподели: “Както физически се уморяваш и вече не можеш да свършиш нищо, така и мозъкът ти не е безкрайна чаша. В един момент се препълва, и като се препълни всичко блокира и всичко приключва откъм емоции и чувства”, поясни той.

Психологът Нели Цветкова допълни, че като цяло думата “стрес” се използва безразборно в обществото и винаги е с негативна конотация. “Стресът е един много полезен механизъм за да можем, когато имаме дадена задача да се мобилизираме и да я свършим”, каза тя и отбеляза, че креативния стрес е такъв в определени нива и той е нещо, без което не можем и всъщност е полезно.

“Това, което обаче се случва в модерното общество е, че ние непрекъснато сме в този цикъл на стрес до тази пикова му точка. В момента, в който приключим нещо, веднага преминаваме на друга задача и това натрупване, всъщност не позволява на нашия организъм да се успокои и да премине след това”, отбеляза специалистът и посочи симптомите на стрес – безсъние, нарушен апетит, раздразнителност.

Относно претовареността при учениците, Цветкова каза, че възрастните са много фокусирани върху резултата, без да си дават сметка, че също така трябва децата да бъдат насърчавани да си почиват, да се забавляват, да са в добро настроение и колкото по-рядко чуват тези послания, толкова повече губят мотивация.

Янков сподели опита си с различни училища, тъй като в НЧ “Тротоара 2020” работи с младежи от всякакви социални групи. Той подчерта, че “бърнаутът” го има навсякъде, но той е повече в елитните гимназии заради комбинацията от високи очаквания, както на хората, така и на самите ученици. Психологът Нели Цветкова допълни, че всеки трябва да отдели време за разбере какво означава почивката лично за него.

На 24 юни 2022 г. ще се състои една инициатива “Добрите практики на фокус”. Училища от цялата страна ще споделят интересни примери за ангажиране на учениците, за повишаване на тяхното благосъстоянието, развиване на самоинициативност и постигане на академичен напредък. Предвидени са още практически работилници, водени от самите училища, а една от практиките е “Борба със стреса”.

Възпитаниците на спортно училище “Дръстър” в Силистра Стоян, Волен и Дарен споделиха подробности за добрите практики. По думите им, стресът е навсякъде около нас и той се предизвиква от всяка нова и непозната ситуация. Преподавателите им предлагат диалог с учениците за да видят какво е тяхното мнение за предпочитаните дейности. Освен това провежда т. нар. “емоциометър”, който е всеки ученик да избере картинка, с която да изрази своите емоции преди започване на час. Освен това те работят по много проекти, като здравословно хранене, дишане, арттерапия и др.

Цветкова поясни, че емоциометърът е много важен както за учениците, така и за самите учители, защото по този начин те разбират състоянието на децата. Дишането, по думите й, също е от значение, тъй като вдишването активира симпатиковата нервна система, която ни дава енергия, а издишването – парасимпатиковата, което прави точно обратното, успокоява и забавя темпото. А относно изкуството в арттерапията тя каза, че то помага на хората да започнат да разбират себе си.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Агентът на Радио София Деян Янков от “Тротоара” не само засне едни млади герои в свое видео към една от мисиите, но и доведе в студиото Наталия Борисова от Софийската математическа гимназия, Ангел Лозанов от 121-во училище “Георги Измирлиев”, Константин Черганов от 91-ва немска гимназия.

И тримата са представители на ученически съвети в своите учебни заведения, а темата за самоуправлението на учениците възниква от самосебе си.

Когато хората са млади, нуждата да правят нещо заедно, да се борят за правата си и да искат нови неща, се появява по естествен начин. Когато станат големи (възрастни) първоначалните им желания и амбиции са удавени от битовизми, коментира Деян Янков.

Очевидно, за да сме активни граждани, трябва да сме свикнали със самостоятелните решения от малки.

Младите хора в студиото на Радио София разказаха, че мотивацията да участват в органите на самоуправление в училище е свързана с желанието за доброволчество, за инициативност, споделяне на мнения, за организиране на привлекателни културни събития, за активности, които да са от полза за всички.

Хубавото е, че има и училищни ръководства (като в СМГ), които са отворени към идеи и предложения, вслушват се в глада на младежите.

Учениците  в 91. НЕГ обаче невинаги получават търсените отговори от педагогическия състав.

Всъщност ученическото самоуправление има няколко нива: паралелка, клас, училище, градско и национално ниво.

На национално ниво действа Съвет на децата – консултативен орган към председателя на ДАЗД (Държавна агенция за закрила на децата).

Оказва се, че много често от страна на училищното ръководство не се иска повече от това – директорът да разреши учениците да реализират идеите си, допълни Деян Янков.

“Проблемът за истината е наследен, защото много неща не бяха реформирани след 1989 г. Културните институти в България, като във всеки един тоталитарен строй трябва да обслужват определена идеология. И това означаваше, че през 90-те тази история трябваше да бъде развенчана, преразгледана и това на много места не се случи”, каза Доровска и поясни, че музейният разказ не е просто дело на един куратор или уредник, а изисква определена среда от факти и интерпретации, която липсва.

Деян Янков каза, че като ходи в чужбина много обича да посещава музеи и подчерта:

“Мен лично въобще не ме интересува истината. Това, което е в музеите влияе на хората като личности и като общество. То ги вдъхновява, то ги мотивира, то ги кара да искат да правят някакви неща. Няма значение дали е истина или не”. Освен това посочи “Война и мир” и каза, че тя е 70% истина, но това не означава, че не е най-великата книга.

“Музеите са една много важна част от всички държави, в които съм бил, от обществената дейност, от образователната дейност и изобщо образованието е част от развитието на обществото. От възпитанието на всички и на младите, и на възрастните. Защото, като се сменят музейните експозиции и възрастните научават нови неща”, поясни Янков.

Активните столичани Йордан Атанасов, Деян Янков от НЧ “Тротоара 2020”, Максим Бановски  от “Angry building” и Борислав Вълов (Ей Бо) са хора, които обичат София. Също така те са т. нар. “Агентите на Радио София” (Агенти РС) и разказаха защо участват в “Стани агент на Радио София”.

Борислав Вълов (Ей Бо) сподели, че харесва енергията и “живостта” в София и когато види нещо интересно в столицата, той чувства порив да направи снимка или кратко видео, които да достигнат и до слушателите, както и до социалните мрежи. По думите на Деян Янков, в неговия фокус са младите хора, а читалището се казва “Тротоара 2020”, тъй като по тротоарите и улиците на София се срещат всякакви хора и всички връзки между тях за него е много вдъхновяващо.

За Максим Бановски от “Angry building”каузата е ежедневното обръщане на внимание на градските проблеми, както и това да променят хората, и да дадат отговорност към общите пространства на града, в който живеем. На него, като родител на две деца и посещаващ градинки му прави впечатление, че хората си оставят отпадъците на тези площи и той силно се надява промяната да дойде от хората, а не от властта.

Деян Янков сподели, че градинката пред Народния театър е едно от неговите любими места, а там няма тоалетни. Ей Бо каза, че се дразни, когато види, че някой си изхвърля боклука на улицата и в такива случаи пуска камерата и започва да снима.

Хубавото време, многото хора по улиците, общуването между тях, доброволното поправяне на пейки и люлки, са от нещата, които са в противовес на негативите, забелязани от агентите на РС.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.