Да, това е едно от местата, запазило вида си не много променен, въпреки ремонтите и в това именно се крие очарованието – защото колкото и да ни харесват напредничавите технологии, телефоните и 3D очилата, някак имаме нужда да си спомняме за дъвките „Идеал“, течния шоколад в тубичка, аудио касетките и други подобни неща от детството ни. Но тази вечер, филмът не беше от миналото, не беше носталгичен, а реалистичен и съвсем истински. И много хубав – документалният филм за българска музика „На Tротоара“ – първият проект на фондация Тротоара.

В не повече от час, авторите ни разходиха из софийските тротоари, показаха ни знакови места като паметника на НДК, Кравай, Попа и много умело ни разкриха възгледите и мислите на различни поколения музиканти, продуценти, критици, мениджъри, фенове и отношението им към музиката и нейното бъдеще.

Изказванията и вижданията на младата банда Simai се преплетоха чудесно със саркастичния, но искрен тон на Димитър Ковачев – Фънки (част от рок група Ера, един от основателите на София Мюзик Ентерпрайсис (SME)), със сериозния и леко ироничен изказ на Венци Мицов (един от основателите на Хиподил, музикант, телевизионен сценарист, политик), a рутината и опитът заговориха чрез доказали и утвърдили се музиканти от групи като БТР и D2 и една от най-харесваните и обичани прогресив метъл банди през последните години – WARTIME.

Единствено гласът зад камерата малко ни се губеше и на моменти трябваше силно да се напрягаме, но дори и това някак се вписа в прекрасната тротоарна действителност и ни най-малко не ни попречи да се изкефим максимално на всичко, случващо се на екрана. А то беше някак естествено, без суховати и скучни въпроси. Сякаш група приятели се бяха събрали да разсъждават върху темата „Що е то музика (качествена) и има ли тя почва у нас?“.

Ами, има да. Факт е, че на българската сцена се случват страхотни неща напоследък. Факт е, че млади групи хващат сериозно инструментите и работят здраво и вдъхновено, за да покажат, че има смисъл. Музиката винаги има смисъл. И всичко това по-късно ни беше доказано и на сцената.

Именно младежите от Simai забиха първи след края на филма. И не спряха да скачат, да крещят, да свирят страхотно и да ни доказват, че когато се съберат младостта и талантът, се получава някаква страшна енергийна смесица, която тотално може да те отнесе. И не случайно пред сцената настана абсолютна лудница. А фактът, че тази лудница беше сътворена от младежи, вероятно не-надвишаващи 16 – годишна възраст, вдъхваше още по-голям оптимизъм след дозата стойностно кино – че има надежда и младежи, които вървят в правилната посока (поне музикална). Колкото до Simai? Ами, чудесни са. Залагат основно на авторската си музика, раздават се страхотно и са ужасно талантливи! От какво друго има нужда българската сцена? Групи като Simai да продължават да присъстват на нея.

После на сцената излязоха WARTIME. Техничните progressive/death метъли, основани още в средата на 90-те години, с множество промени в състава, раздели, събирания, с 2 чудесни албума зад гърба си, с множество международни и родни участия, като едно от последните беше да излизането на сцената преди безкрайно обичаните в България – Gamma Ray. И те го направиха страхотно. Групата ще е част от предстоящия румънския фестивал Artmania 2014 с групи като Eluveitie, Equilibrium, Rage, Therion и много други.

И участието им в неделната вечер за пореден път доказа професионализмa им и това, че правят всичко с адски много желание, старание и талант. И им се удава безспорно. Още с първото парче “For One Moment In Time” завладяха публиката и не я пуснаха до края. И най-хубавото е, че макар голяма част от младежите, подкрепящи Simai да си бяха тръгнали (вероятно понятието „вечерен час“ все още работи по някакъв начин), то имаше и такива, които не само останаха, но смело отстояваха първия ред и дружно клатеха главите си през цялото време. Респект, деца!

Да, това трябваше да бъде нещо като обзор на филма…, но накрая всичко просто се смеси в една прекрасна завършеност. Филмът, музиката, идеалното място, хората, атмосферата… Не бих могла да го преразкажа или да цитирам определени фрази или заключения, но според авторите една от целите му беше: “да се покаже силата на музикалното изкуство и отдадеността на всички, готови да се занимават с него.” Поздравления за което, абсолютно успяха да ни го покажат. Всички, които взеха участие във филма бяха категорични, че музиката е начин на живот, вдъхновение да правиш всичко останало, смисъл… и обикновено няма нищо, което да те накара да спреш да се занимаваш с нея. Защото музиката е любов. Вероятно вечна.

В крайна сметка, всеки е излязъл от залата със свои си мисли и емоции. Но това, което остава е, че докато има такива проекти и хора, които се отдават изцяло на идеята за музиката и това, което ни дава тя, светлината в тунела се вижда, щом този тунел е изпълнен с хубава музика!

Да се надяваме, че скоро ще можем да видим филма и в други зали и канали, а дотогава, който го е пропуснал, може да види официалния трeйлър тук.

Снимки от събитието пък можете да разгледате тук.

Източник:

„Ти не избираш музиката, тя те избира“ – премиера на филма “На Тротоара”, 20.07.2014