T.R.A.P. е мястото, където развитието никога не спира. Двупосочният път на обмяна на енергия между младежи и ментори. Бягство, но не от себе си, а към себе си чрез свободата всеки един да бъде това, което е. Защото там ще се създава, ще се твори, ще се танцува, а където има свобода- има изкуство!

Научете повече за тази инициатива и нейното развитие от Жо Василев (Khanъ, Dash The Effort), един от замесените и главно действащи в нея.

Здравей, Жо! Мина време от последното ми интервю с теб, как се чувстваш днес?

Жо: Здравей!
Чувствам се страхотно, денят е слънчев и съм зареден с позитивизъм, за да започна седмицата си!

Този път поводът е съвсем различен, но все така интересен и завладяващ! Какво е T.R.A.P.?

Жо: T.R.A.P. (Trotoara room for angry people) е идея на моят приятел Деян Янков. T.R.A.P. ще бъде младежки център за изкуства, където младите хора ще могат да развиват всички свои таланти и да получават вдъхновение и увереността да ги споделят със света.

Каква е основната ви цел и идея, от къде почерпихте вдъхновение за началото на инициативата?

Жо: Както самият Дидо каза „младите хора са най-дългосрочната инвестиция”. Вдъхновението за тази инициатива е именно това, че всички в нея сме хора на изкуството. Музиканти, художници, танцьори и т.н.. Има много различни подобни проекти, които са успешни по света като Rock academy в Дупница, например ( създадено от шведския клон на Save the children).

Целта на T.R.A.P. е именно да съберем младите хора в едно общество, където взаимно чрез творческият процес да изградят собствени ценности и да се развиват взаимно.

Каква е твоята роля в T.R.A.P. и кой още стои зад този проект, нека разкажем малко повече за вашата дейност, от старта до момента?

Жо: В рекламното видео за T.R.A.P., което сме пуснали в Youtube канала на „Тротоара”, има само малка част от хората, които са замесени в проекта. Те са малка част от екипа, който ще работи там, именно, за да постигне целите на T.R.A.P.. Аз естествено, като фен на музиката и като човек, който се занимава с това, ще бъда по ангажиран с тази част от центъра. Като цяло моята роля е именно да споделям идеята и инициативата с колкото се може повече хора. Както правим и сега хаха.

Ти умееш да се впускаш в нови проекти, защо избра този, какво те привлече по-специално?

Жо: Идеята за T.R.A.P. ме привлече именно заради това, че аз обичам да се впускам в нови инициативи и нови проекти, когато те имат смисъл и могат да вдъхновяват и развиват не само мен, но и околните.

Това,което ми харесва в T.R.A.P., е именно мултифункционалността, която ще има този център, където всеки един талант ще може да бъде разпознат и приет.

Какво трябва да притежаваш, за да убедиш хората, че си заслужава идея като тази?

Жо: Най-вече хъс. И много, много постоянство.

В днешно време цялото общество е съсредоточено само и единствено в своите цели и е доста трудно да убедиш някой, че всъщност твоята цел е именно насочена към него и хората около него.

Когато стартираш нещо толкова голямо, какво е важно да си напомняш? Разкажи ни за процеса и колко време остава до официалното откриване на мястото?

Жо: Най-важното, което трябва да си напомняш, е именно, че трябва да не се отказваш дори и да изглежда трудно. Защото нищо качествено и голямо не идва лесно и бързо. Постоянството е ключът към това да създадеш нещо смислено и вечно.

Има изключително много време и трудности, през които трябва да преминем, преди да открием T.R.A.P. официално. След като вече имаме адрес и съответно планирани и начертани насоки, в момента сме на етап събиране на средства. Това е най-предизвикателното нещо, защото знаем много добре как се гледа в България на подобни проекти, но това не означава че е невъзможно. Даже напротив.

Какви ще бъдат основните дейности, има ли вече интерес към залите?

Жо: Дейностите, които сме си избрали са основно в четири области:

Изкуство – музика, танци, рисуване, актьорско майсторство;

Работилници и ръчен труд – създаване на произведения със собствени умения и сили, ремонт на велосипеди;

Екология, опазване на природата – природосъобразен начин на живот, занимания на открито, почистване на града и природата, информационни кампании, стимулиране на колоезденето;

Срещи и общуване – презентации, обучения, семинари, прожекции, организиране на събития, концерти, изложби, представления и други дейности, в които младите ще участват активно.

Всичко това ще бъде безплатно за младежите. Има интерес и към залите и като цяло към самия проект. Радваме се на доста внимание, но все пак това не ни спира да търсим още поле за изява и да осъществяваме нови и нови контакти.

Като един млад и доста активен човек какво искаш да се промени и какво би те задържало да останеш и за в бъдеще в нашата страна?

Жо: Мога да седя и да изисквам изключително много неща, които да се променят. Това, обаче, няма да промени нищо. Това, което аз знам, е именно, че ние държим съдбата в ръцете си и ако искаме държавата ни да бъде желано място за живеене, то зависи от самите нас да направим България хубаво място за живеене.

Трудно ли се гради кариера тук, мислиш ли, че артистите имат нужда от това специално място, за да намерят себе си?

Жо: Изключително трудно. Не е тайна за всеки артист в България, че пазарът е изключително свит, но за сметка на това публиката е изключително отдадена и подкрепяща. Когато започне да твори, всеки има нужда от помощ в това да запознае обществото с творчеството си. Именно T.R.A.P. дава тази възможност на младите – да вдъхне увереност в самите тях, за да може те сами да изградят своята кариера.

Ако имаше T.R.A.P., когато ти самият си бил в тийнейджърските си години, мислиш ли, че това щеше да ти даде по-бърз отскок в развитието или ти винаги избираш по-трудния път и се оправяш сам в живота?

Жо: Определено да.

Когато започнах моят път в музиката, не разчитах и нямах някого на когото мога да се уповавам относно развитието ми. Всички проекти са започнали от нулата и са развити от самите нас в групите ми (с изключение на една от групите ми, в която се присъединих на по-късен етап).

Не съм имал избор да избирам между труден или лесен път, защото всъщност няма такъв. Има труден път и труден път, който можеш да извървиш с помощта на хората, с които работиш.

Това, което T.R.A.P. предлага, е именно алтернатива, чрез която трудният път да стане една идея по-лесен. И по-хубаво споделен.

И финално, какво ще посъветваш всеки млад подрастващ, който търси своето място в живота?

Жо: Мога да посъветвам всички търсещи, да продължават да търсят. Нищо хубаво не идва лесно. Да намериш себе си и да намериш мястото си е изключително трудно и всеки човек търси това цял живот. Смисълът на живота ни е именно да намерим този смисъл. Да намерим себе си в идея.

Никога не трябва да се отказваме от това да търсим нашето място. Защото то търси нас в същото време.

Благодаря ти много, Жо! Винаги е удоволствие да взимам интервю от теб и да следя интересните проекти, в които участваш! Успех с T.R.A.P.!

Източник: http://metalhangar18.com/site/initsiativata-t-r-a-p-prez-otchite-na-zho-vasilev.mh18

Когато избереш движението пред застоя. Когато избереш да бъдеш, пред това да съществуваш.

Представяме ви една млада Българска група. С Българското име Khanъ. Хора, които се опитват да излязат от рамките, будни и целеустремени. С едно от най-важните послания към младите хора в днешно време:

Събудете се!

Този кратък филм, история, път, проследява част от летните им концерти, които запалиха всички млади сърца със своята музика и душа, стигнаха до планините, морето и равнината, и се върнаха обратно в сърцето на София. Това е група Khanъ, софийската “фолккор” чета, както сами се наричат. Много от вас са чували за тях, а тези които не са, днес имат тази възможност.

Като всеки път и техният не е лесен. Те са сформирани през далечната 2009 година, като съставът им е претърпял много промени. Това, което не се е променило обаче, е музиката, и най-вече духът, който стои зад тях.

Актуалният състав от юнаци се събира на по-късен етап от развитието на групата, но те са хората които успяват да я издигнат, които създадоха и представиха своя първи дългосвирещ албум „Знамение” като продължение на първото им EP „Правда”, като след това групата се превърна в символ на българското сред младежта, и станаха техните „българо-пазители на новото време”. Те са олицетворение на младите хора, младия дух, неспирната работа и любовта с която правят всяко едно нещо. Превърнаха се във вдъхновение, разпространиха своята ЖАР.

Показваме идеите, вдъхновението и посланието им, защото заслужават да бъдат чути и да продължат да ги разпространяват сред всички нас, които имаме нужда да се изправим и повярваме в това, което сме.

Защото те не пеят сложни текстове, а песни свързани с бита, ежедневието, проблемите, всички тези неща, които изпитваме и преминаваме всеки ден. Защото те пеят за земята, за нашата родина, за любовта, за вярата без която не може да живееш, пеят за теб и за мен. Пеят за това, че ако си повярваш силно и знаеш какъв е твоят път, няма кой да те спре – имаш само една посока. Така както те показаха своята и тръгнаха единствено нагоре по следите на чувствата и емоциите си. Защото небето е лимита тук, но след него идва друг, и следващ.

Следвайте емоциите си, бъдете смели и откровени към себе си. Споделете си какви искате да бъдете и ще го направите, защото всичко което си представяте, може да бъде реалност. Защото не е важно само да останеш тук, а важно е и да се бориш за своята кауза, да не изоставаш, да вървиш напред и да се развиваш.

Група Khanъ са:
Марто – вокалъ
Жо – вокалъ
Симо – китари
Митко – китари
Иво – барабани
Явор – басъ
Здравко – тамбура
Камен – гайда

Повече информация за група Khanъ можете да намерите тук:

https://www.facebook.com/khanfolkcore/

https://www.youtube.com/user/Khanfolkcore

https://khanfolkcore.bandcamp.com/

Автор: Ива Викторова