Rock`n`Roll-ът скоро няма да умре!

Или поне докато си имаме група като Dreg Starz със сигурност ще имаме тази свежа глътка нова музика, дошла сякаш от миналото, но с едно различно и съвременно звучене! Те бяха част от първото издание на T.R.A.P. fest Open Air, чували сте ги и по много други поводи и места, а сега ще научите повече за тях в това интервю с Nick D’Monicus (Никола Стоянов), основни вокали и ритъм китари в Dreg Starz.

Т: Здравейте, момчета! Как сте в този слънчев ден, с какво запълвате свободното си време?

Н: Здравей, супер! Последно време с все повече рок ‘н рол, писане на нови парчета, както и с пиенето на много бира 

Т: Последното ви участие в София беше на TRAP фест-а, с какво ви впечатли инициативата и защо взехте участие?

Н: Включихме се по покана на Дани, организатора на феста. Аз живея от няколко години в Германия и се прибрах специално за феста, както и за участието ни на Wacken Metal Battle-a на 2-ри юни, там стигнахме до финалният кръг. T.R.A.P. фест, за нас е едно прекрасно събитие, с перфектна организация, добър подбор на бандите, които свириха, както и много интересни уъркшопи. Изобщо имаше за всекиго по нещо и е наистина похвално, че се случват такива неща в България, та дори и безплатни като събития. Много е важно идните поколения да се образоват културно във всякаква насока, а подобни събития като този фест са един страхотен и непринуден начин това да се случи.

Т: В момента на какъв етап сте с групата, какви са най-близките ви планове?

Н: Подготвяме изцяло нов материал за първия ни дългосвирещ албум, който ще съдържа 10-12 парчета. В момента ни предстои да го запишем до края на годината и да го издадем през 2018 г. Като концертни планове за лятото чакаме потвърждение от 1-2 фестивала в България, а за есента замисляме няколко клубни участия. Имаме и предложения от немски банди за съвместни концерти, които още са в процес на обсъждане. 

Т: Като опитни музиканти, през какви трудности преминахте когато тепърва навлизахте в тази сфера?

Н: Много са спънките, през които всеки прохождащ музикант минава. В началото винаги човек стои пред избора, дали да свири кавъри или собствена музика. Прави впечатление, че все още в България да свириш в трибют и кавър групи е по-лесния начин за бързо спечелена фен база и много платени участия. Свирейки единствено собствени песни, осъзнаваш, че си избрал по-сложния път към успеха, но и по-правилния за мен. Ние с DREG STARZ съзнателно направихме този избор и се надяваме с него да допринесем към стиловото разнообразие в България.

Преди да създадем Dreg Starz, всеки от нас е бил член на банди, свирещи предимно и само авторска музика. Иван (соло китара), Благо (барабани) и Стеф (бас) и в момента са част от добре познатата дет метъл машина, Eufobia.

Независимо дали ще останем в ъндърграунд сцената, музиката ни винаги е била с ясна идея и цел. Мисля, че музиката винаги трябва да има ясно послание към публиката. Това за нас е изкуство! Без да обвинявам или обиждам някои от колегите с това си изказване, но просто нещата седят по този начин. Просто като свириш чужда музика, винаги заставаш зад чужди идеи, а за да се изгради една истински добра музикална сцена в България, в момента има голяма нужда от банди, свирещи собствени парчета. Хубавото е, че напоследък има все повече ентусиасти като нас, много нови банди, мислещи като нас. Това е показателно, че има развитие и нещата не са съвсем в застой.

Т: Според вас инициативи като T.R.A.P. каква роля биха изиграли, ако имаше такава когато вие тепърва сте стъпвали на сцената и сте реализирали своите цели?

Н: Когато прохождахме като музиканти концертите основно се случваха в читалищата. В моите тийнейджърски години, когато живеех във Варна, например, в началото на милениума имаше само един клуб за тежка авторска музика, Зона 51, където да се добереш да свириш не беше никак лесно. Същото е било и в София, до колкото знам, за О! Шипка. Има прекалено много клубове според мен в момента, специално в София. Това до някъде е в минус. Няма толкова голям брой публика, която да ходи по всичките клубове на качествени родни банди в силните дни, ъндърграунд сме, малко сме, все пак, това е изцяло мое лично мнение. Не помня по времето, когато бях тийнейджър, да e имало много подобни инициативи като T.R.A.P. фест, но със сигурност щеше да ни е от полза, да свирим на такава сцена. Предимството на събития като това е, че публиката, пред която свириш е млада и разнообразна. Според мен младата част от публиката е най-искрената и такива събития имат огромен принос за популяризирането на нови банди.

Т: Има ли нещо, което според вас, липсва на младите хора днес?

Н: Да. Без да прозвуча поучително, не е за пренебрегване фактът, че преди да навлезе масово свалянето на музика, тя се ценеше повече. Не че тогава не сме си записвали касети или дискове един от друг, но самата музика имаше повече стойност, имаше жажда за нова музка, а и нямаше такава презадоволеност, каквато се получава от свободното сваляне от интернет, в последните години и стриймването.

Т: Колко време ви отнема творческият процес около записване на нова песен или измислянето на нов видеоклип?

Н: Чисто времево, композирането на едно парче / писането на текста може да стане дори и в рамките на 2-3 часа, но от там нататък започва и изпипването на детайлите, което може да отнеме месеци. Ние работим на принципа, че аз пращам готови пистови дема с цялостен аранжимент на останалите от бандата с основната идея на песента. Като от там нататък, като се съберем да репетираме всеки доизмисля и променя своята партия. Понякога накрая песните придобиват съвсем друг вид от първоначалната идея. Самият запис, не мисля, че е чак толкова мъчителен процес. Благо например записа за по-малко от един ден барабаните за трите парчета от дебютното ни ИП, към което са и двата ни видео клипа. По-дълъг е процесът на смесването и мастерирането на песните, до 2-3 месеца за албум, дори и повече. Сумарно можем да кажем, че за около 8-10 месеца в нашия случай ще бъдем готови с писането на новите песни и записа им и още примерно минимум два-три за смесването им. Така можем да кажем, че при нас творческият процес към записването на албум трае около година. Първото ни видео „Children of the night“ заснехме в рамките на два дни, за второто „Swinging Bottles” ни отне един снимачен ден. Както при аудиозаписите, и тук монтажът изисква повече време, от 2-3 месеца до половин година в някои случаи.

Т: Какво стои зад успеха, има ли лишения и компромиси когато искаш да направиш своя проект достъпен за повече хора?

Н: В изтърканата фраза „Изкуството иска жертви“ неслучайно има не малка доза истина. „Жертвите“ и „лишенията“ са най-вече от свободното време, но аз лично никога не съм възприемал правенето на музика като задължение, а като забавление, начин да се откъснеш от ежедневието. Всеки от нас работи нещо друго и музиката ни помага да разпуснем и е нещото, което ни прави щастливи. Рок ‘н ролът наистина е интернационален език, на който можеш да общуваш. Казвам го от позицията на човек, живеещ в чужбина и смея да твърдя, че чувството да намираш общи неща с любителите на тази музика от различни държави, е страхотно. Рок музиката, за мен е един от най-добрите начини да се запознаеш с най-различни интересни хора, с които може да преживееш много яки моменти, които никога не биха ти се случили и на най-скъпо платения тийм билдинг.

Т: Според вас, нужни ли са помощни колела на младите хора, които се опитват да прохождат в новите сфери за тях? До каква степен това е плюс и какъв би бил минусът?

Н: Да, със сигурност инициативите, които провежда Фондация “Тротоара”, са в огромен плюс. На такъв тип събития младите творци могат да бъдат себе си, без да им се дава наклон на това, как трябва да звучат, изглеждат и т.н. Напоследък започнаха да се организират и множество телевизионни музикални формати. Но минусът в такъв тип конкурси е че, се опитват да те оформят, да ти налеят акъл, как трябва да се случват нещата, свръхпродуцират те, като накрая те правят фалшив телевизионен герой, тъжно, но факт. За това, подкрепяме напълно независими събития като T.R.A.P. фест и да се надяваме, че подобни неща ще се случват по-често в България, защото много креативни български групи и родната сцена, като цяло, имат нужда от това.

Т: Финално, от какво никога няма да се откажете?

Н: От това да се забавляваме като правим музика!

Интервюто взе Ива Викторова (Alice)

Съвсем неучудващо 24 май премина по вода и тази година, успявайки да извали дъжда за цялото лято в един единствен ден, но това си е традиция. На 24 май вали. Това обаче не уплаши нито участниците в T.R.A.P Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение, нито пък хората, които го посетиха, а още по-малко пък уплаши групите, които свириха вечерта.

Сутринта премина в различни дейности, които бяха специално подготвени за младежите от подбрани хенд-мейд творци, а именно Мария Банова и Art Land, Милена и Milene’s Creatures, Мария и Marchella’s Art, Диана Ангелова и Диджи Плетиво, Дая и ГълUP, Александра Рамирез и Cheese&Ashtray, Искрен и Калина и KALO leather bags, Савина Елисеева и Sh-upcycle, Стефани Кочева и нейните ангелски бижута. Имаше от всичко за всеки – гривни, животинки, ключодържатели, рисуване на вълна и най-хубавото беше, че всички, включили се в дейностите си тръгнаха с по нещо за спомен. Нещо, което са направили сами със собствените си ръце.

Денят продължи с още интересни работилници, а именно:

Работилница по настолни игри, в която екипът на Abordage беше подготвил интересни занимания с настолни игри и всеки можеше да се включи в изработването на такава.

Стела Стоева беше подготвила различни материали и платове, от които се изработваха вази, гривни, прекрояваха се дрехи или се правеха нови, докато в това време Савина Елисеева водеше работилница „Как да си направим чанта от рециклирани дрехи“.

Лукан Червенков, заедно с Origin и Veloboost беше подготвил уроци по основни техники за поправка и поддръжка на колела.

Както подобава за всеки фестивал на открито, на T.R.A.P Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение се състоя дейност, която за пръв път се прави в България – Body Marbling, а инициаторът за това беше Мира Бояджиева, актриса и художник. Това е алтернативна форма на изобразителното изкуство, чрез която ръцете или пръстите се потапят в разтвор от вода и специални бои и крайният резултат са доста интересни рисунки по тях.

Във фестивала се включиха и двете ученички Стела Мутева и Лиа Манчева от 10 клас на НГПИ „Свети Лука“, които подготвиха специална работилница за рисуване върху гипсови фигурки с така наречената техника – dot painting, която става все по-популярна напоследък по света.

В партньорство с фондация Мика беше организиран и уъркшоп по изработка на сапуни и сурови сладки, рисуване с къна, както и приложни изкуства с картони и семена за най-малките участници във фестивала.

И така неусетно измина денят и настана 16:00 часа. Уреченият час, в който първото музикално изпълнение събра всички присъстващи на едно място – Работилницата по Ритъм на Еленко Петров (Ленкиша). Целта на работилницата беше да покаже, че всички носим ритъма в себе си и с малко помощ можем да правим музика заедно. Навсякъде. И от всичко. Участниците имаха възможност да пресъздадат различни мелодии единствено и само чрез ритъм върху кашони, кофи, тенджери, тави и тигани, кенове и капачки от бира. За целта цял ден се изработваха инструменти, които да влязат в употреба по време на работилницата, а тя от своя страна се оказа изключително интересна за зрителите.

На място присъстваше и съвременната версия за правене на музика от любители, носеща името Guitar Hero (система от електронни китари, барабани и екран), която е една страхотна инициатива на Игор Дамянов и Иван Тодоров от сдружение „Gestus”. За съжаление дъждът отново заваля и не позволи повече експерименти с тази техника.

Но тъй като дъждът е толкова типичен за Ирландия и хората, населяващи тази част от света, той не успя успя да уплаши танцьорите от клуб по ирландски танци „Келтски феникс“ и те подариха на публиката едно прекрасно изпълнение, което пък от своя страна явно уплаши дъжда и той си тръгна. За дълго. За да даде началото на една невероятна музикална програма, която започна с Heartz Beat и Dreg Starz, продължи с Leever и участниците от „Голямото междучасие“ – The Lefties, премина през няколкото добре познати български песни, изпълнение в по-алтернативен вариант от група Frappe и достигна своят заветен час, когато на сцената се появиха P.I.F.

Група P.I.F предаде цялата си позитивна енергия в своето изпълнение и с това направи края на T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение малко по-труден, защото на всички ни се оставаше за още.

Не на последно място трябва да споменем имената на Стефан Гагов, Кристиян Петков, Илиян Георгиев, Джулия Костова, Деси Николчев, Савина Елисеева, Мартина Елисеева, Мария Йорданова, Мария Пандова, Даяна Димитрова, Вангел Стоянов и Abayomi Dance Studio, Даниела Стоева, Илиян Петров, Владислав Аронов, Ангел Григорчев, Михаил Милчев и Тони от UpGrade U, фондация Мика, сдружение Gestus, Бенита Примо и Nibrai Circus Theatre, както и на всички приятели на фондация Тротоара за това, че подкрепят проекта T.R.A.P.  и за това, че са едни невероятни, харизматични, силни, млади хора, от които България има нужда.

В този паметен за фондация Тротоара ден бяха събрани около 500 лв от дарения и продажба на тениски, чаши и други материали, и с тези средства на 3 и 4 юни беше организирано почистване на физическото място T.R.A.P,  което се намира близо до метро станция Сердика.

Всеки желаещ да се включи с доброволен труд в следващи акции, може да се свърже с фондация Тротоара на имейл: info@trotoara.com, чрез Фейсбук страницата или на 0893 77 40 10.

А това ще е първата голяма крачка към отварянето на врати на T.R.A.P. – Trotoara Room for Angry People! Нека да я извървим заедно.

Ето и снимките от събитието

Фондация “Тротоара” представя и подарява цял ден празник за младежите в София с безплатни работилници, уъркшопи и концерт!
Поканени са всички до 18 г. и всички, които се чувстват на толкова!

На 24 май в Борисовата градина Фондация “Тротоара” представя за първи път напълно безплатен, забавен и вдъхновяващ “T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение“. Еднодневният фестивал е част от поредицата събития, запазена марка и организирани от “Тротоара” и е предназначено за младежи до и над 18 годишна възраст. Началният час е 11.00 ч., когато в клуб “Маймунарника” в Борисовата градина на открито ще стартират различни по теми, стил и вдъхновение работилници. Те ще са обособени по зони така, че младите хора с различни интереси да открият по нещо за себе си, да опитат и се докоснат до различни видове изкуства, спорт и игри. Работилниците ще са в областите: хенд-мейд арт, рисуване, музика, актьорско майсторство, танци, литература, настолни игри, екология, велосипеди и други, а за ментори за поканени хора с опит и най-вече с желание да работят именно за младите. Младежите ще имат възможност да се включат в творческите дейности и да участват активно в създаването на нещо, което ще могат да си вземат за спомен. Фестивалът ще завърши с много музика с доброволното участие на млади и чувстващи се такива банди, а началото на концерта е от 18.00 ч. Ще чуем групите P.I.F. & Frappe, The Lefties, Leever, Dreg Starz, Heartz Beat, а вероятно ще се присъединят и още млади банди, който в лицето на Фондация “Тротоара” ще намерят съмишленик и така жадувана възможност за изява пред публика.

Входът за “T.R.A.P. Fest Open Air: Музика, Творчество, Вдъхновение“ на 24 май от 11.00 до 22.30 ч в “Маймунарника” е безплатен за всички!

Събитието се организира от Фондация “Тротоара”, чийто екип споделя своята идея и мисия: “Да вдъхновим младите хора да вярват в себе си, да създават, да изграждат ценности, да се развиват като личности и активни членове на своята общност. Вярваме, че младите трябва да бъдат насърчавани да развиват своите умения и таланти, а също активно да откриват нови, като участват в различни програми, проекти и обществени инициативи в областта на музиката, изкуството, литературата, образованието и екологията.”

Фондация “Тротоара” си поставя и амбициозната задача в София “да отвори врати” едно различно, ново и напълно безплатно пространство за младите, наречено T.R.A.P.. Това е физическо място, където общуването, вдъхновението и творчеството в различни области ще се случват с пълни сили. Място, където ще могат да се провеждат репетиции, срещи, кръжоци, работилници и други дейности напълно безплатно.

Организаторите и всички участници в събитието на 24 май ще са там на абсолютно доброволни начала. На място ще има поставена кутия за дарения за мястото T.R.A.P. и ще се предлагат тениски, средствата от които също ще са за ремонт на мястото.

Неговата локация вече е известна, а ТУК можете да видите и как изглежда то преди да стартира ремонта. Част от необходимата сума вече е събрана, а при желание, всеки може да се включи с дарение. Даренията могат да са в продукти (строителни фирми и други), т.е. не непременно в пари.

Амбицията на “Тротоара” е мястото да е готово и активно в края на м.октомври 2017 г. и ни напомнят, че “всеки който подкрепя младите – инвестира в бъдещето”.

За всички активности и проекти на “Тротоара” можете да следите във Facebook – ТУК.

Страницата на фондацията е: www.trotoara.com

Програма – работилници на тема: