“Аз съм режисьорът. Като репетиции имахме концепция, която се променя с всеки спектакъл. Мисля, че леките гафове успяхме да направим от дефект в ефект. Имаше и моменти на импровизация. (Иван) Изборът на пиесата е дълга история, по социален проект на 12-класнички от гимназията. Оттогава останаха Крум и Татяна. През лятото организацията ни бе никаква. Успяхме да запишем някакви гласове, но не се получи радиотеатър.

Ние сме и стилисти – грим, прически, костюми, декори. (Стилиан) В мен бе концентриран целия смях като актьор (Крум). Бях в ролята на много изстрадалото и истерично момиче Елена, беше забавно да се улови целия спектър от емоции, беше ми по-трудно да запаметя дългите ѝ монолози. (Татяна)

Заедно се спряхме каузата да бъде благотворителна – морално е най-правилното. Една част от парите ще отидат в читалище “Тротоара”, другата ще отиде към децата в нужда.

Костюмографите и гримьорите работиха страхотно, озвучителят ни, също наш съученик и сценичните работници, всички, които ни помагаха през цялото време – 18 човека само бяхме актьорски състав, 5 момичета, които помагаха с гримирането, общо бяхме към 30 човека.

Зад кадър беше голям хаос, но на сцената всичко беше добре. Действието предава някаква мистичност и бе хубаво точно нея да изберем като аматьорска трупа. С нея се запознаваме с всякакви герои, дори и без реплики, хореографията бе брутална. Бъдеще ще има, сега говорим и се организираме, за да можем да продължим напред. Има как да просъществуваме като трупа на НПМГ. Догодина би трябвало да сме готови за нов проект.

Със сигурност това ще остане мое хоби. (Татяна) Ще продължим в природните науки. (Крум и Стилиан) Профилът ми са софтуер и хардуер, това е прекрасно хоби – позволява ми да си отворя душата към света. (Иван)