Темата за потенциала на приятелството при сформирането на личността на един тийнейджър вълнува и Рийка Коркиамаки – преподавател в Тамперския университета за приложни науки, във Финландия. Основните й интереси се отнасят към мигрантите и миграционните процеси и потенциала на децата и тийнейджърите. В статията си “Friendship as Potential? The Recognition of Teenagers’ Peer Relationships at School “ Кориаками споделя виждането си за потенциала на приятелството при изграждането на личността на тийнейджърите.. 

Рийка Коркиамак

Снимка: Тамперски университет за приложни науки

Навярно често сме чували изрази като “Ако приятелите ти скочат от мост, ти ще го направиш ли?” или за някой човек, най-често тийнейджър, който е “попаднал в лоша компания”. Навярно  чуваме тези изрази много по-често, отколкото, например, “приятел в нужда се познава”. Е, според Кориаками това трябва да се промени – трябва да се акцентира върху позитивната роля на приятелството, върху неговия потенциал да помага на младите хора да растат и да се развиват. 

“Отправната точка на тази статия е, че приятелствата на децата и младите хора значително са били пренебрегнати като ресурс. Въпреки че значението на приятелите и връстниците  за тийнейджърите е широко признато, приятелствата им по-често се разглеждат като причина за рисково поведение, отколкото като ресурс, с който същото това поведение може да бъде предотвратено. Следователно целта на тази теоретична статия е да оспори този преобладаващ възглед, като разгледа приятелствата на тийнейджърите като потенциал за приобщаване. Статията разглежда приятелствата на тийнейджъри от гледна точка на благосъстоянието на учениците и превантивната социална работа в училище.” гласи резюмето на статията. 

По-нататък, Коркиамаки разкрива ролята на грижата и солидарността на тийнейджърите един към друг, често компенсирайки дори липсата от родителска подкрепа, която сякаш множество тийнейджъри изпитват. Освен това, приятелството може да помогне със справянето със стресови ситуации, както и с преодоляването на потенциалните негативни ефекти от непълноценно обкръжение (напр. лощ квартал)

Общата идея на теориите за признаването е, че признаването на даден човек от други хора и общности като равен и уважаван, е жизненоважна човешка потребност, чрез която младият човек гради по-нататъшната си идентичност. цитира проучването на Аксел Хонет, може би най-известният теоретик на признаването, според което “успехът на това постоянно усилие да се получи положително и адекватно признание от другите е определящ за развитието на самочувствието на хората.”

А неуспехът, обратно, може да предизвика трагични последици. За да докаже това, Кориаками цитира друг теоретик – Чарлз Тейлър, според когото онези, които не получават положително признание, “ т.е. „онези, които са изобразени от другите или обществените норми и ценности по едностранен или негативен начин (…),” срещат много по вече трудности при приемането на самите себе си, осъзнавайки силните и слабите си страни 

“Идеята на Хонет се споделя от Чарлз Тейлър, който твърди, че разбирането на човек за себе си е оформено от това дали той получава признание от околните. Тейлър подчертава, че онези, които не успяват да изпитат положително признание, т.е. „онези, които са изобразени от другите или обществените норми и ценности по едностранен или негативен начин (…), ще срещнат много повече трудности при приемането на самите себе си, както и всякакви по-нататъшни техни действия.“. Непризнаването или погрешното разпознаване на нечии ценности, интереси и общности може да затвори човек „във фалшив, изкривен и ограничен начин на съществуване“

Е, със сигурност не ни трябват научни трудове, за да осъзнаем важността на приятелството, но, разбира се, не пречи и да има конкретни доказателства за неговото положително влияние, които самите ние виждаме всеки ден тук, на НЧ “Тротоара 2020”! Елате и ще ги видите и вие!

С цялата статия, можете да се запознаете ТУК.