Темата за потенциала на приятелството при сформирането на личността на един тийнейджър вълнува и Рийка Коркиамаки – преподавател в Тамперския университета за приложни науки, във Финландия. Основните й интереси се отнасят към мигрантите и миграционните процеси и потенциала на децата и тийнейджърите. В статията си “Friendship as Potential? The Recognition of Teenagers’ Peer Relationships at School “ Кориаками споделя виждането си за потенциала на приятелството при изграждането на личността на тийнейджърите.. 

Рийка Коркиамак

Снимка: Тамперски университет за приложни науки

Навярно често сме чували изрази като “Ако приятелите ти скочат от мост, ти ще го направиш ли?” или за някой човек, най-често тийнейджър, който е “попаднал в лоша компания”. Навярно  чуваме тези изрази много по-често, отколкото, например, “приятел в нужда се познава”. Е, според Кориаками това трябва да се промени – трябва да се акцентира върху позитивната роля на приятелството, върху неговия потенциал да помага на младите хора да растат и да се развиват. 

“Отправната точка на тази статия е, че приятелствата на децата и младите хора значително са били пренебрегнати като ресурс. Въпреки че значението на приятелите и връстниците  за тийнейджърите е широко признато, приятелствата им по-често се разглеждат като причина за рисково поведение, отколкото като ресурс, с който същото това поведение може да бъде предотвратено. Следователно целта на тази теоретична статия е да оспори този преобладаващ възглед, като разгледа приятелствата на тийнейджърите като потенциал за приобщаване. Статията разглежда приятелствата на тийнейджъри от гледна точка на благосъстоянието на учениците и превантивната социална работа в училище.” гласи резюмето на статията. 

По-нататък, Коркиамаки разкрива ролята на грижата и солидарността на тийнейджърите един към друг, често компенсирайки дори липсата от родителска подкрепа, която сякаш множество тийнейджъри изпитват. Освен това, приятелството може да помогне със справянето със стресови ситуации, както и с преодоляването на потенциалните негативни ефекти от непълноценно обкръжение (напр. лощ квартал)

Общата идея на теориите за признаването е, че признаването на даден човек от други хора и общности като равен и уважаван, е жизненоважна човешка потребност, чрез която младият човек гради по-нататъшната си идентичност. цитира проучването на Аксел Хонет, може би най-известният теоретик на признаването, според което “успехът на това постоянно усилие да се получи положително и адекватно признание от другите е определящ за развитието на самочувствието на хората.”

А неуспехът, обратно, може да предизвика трагични последици. За да докаже това, Кориаками цитира друг теоретик – Чарлз Тейлър, според когото онези, които не получават положително признание, “ т.е. „онези, които са изобразени от другите или обществените норми и ценности по едностранен или негативен начин (…),” срещат много по вече трудности при приемането на самите себе си, осъзнавайки силните и слабите си страни 

“Идеята на Хонет се споделя от Чарлз Тейлър, който твърди, че разбирането на човек за себе си е оформено от това дали той получава признание от околните. Тейлър подчертава, че онези, които не успяват да изпитат положително признание, т.е. „онези, които са изобразени от другите или обществените норми и ценности по едностранен или негативен начин (…), ще срещнат много повече трудности при приемането на самите себе си, както и всякакви по-нататъшни техни действия.“. Непризнаването или погрешното разпознаване на нечии ценности, интереси и общности може да затвори човек „във фалшив, изкривен и ограничен начин на съществуване“

Е, със сигурност не ни трябват научни трудове, за да осъзнаем важността на приятелството, но, разбира се, не пречи и да има конкретни доказателства за неговото положително влияние, които самите ние виждаме всеки ден тук, на НЧ “Тротоара 2020”! Елате и ще ги видите и вие!

С цялата статия, можете да се запознаете ТУК.

“Аз съм режисьорът. Като репетиции имахме концепция, която се променя с всеки спектакъл. Мисля, че леките гафове успяхме да направим от дефект в ефект. Имаше и моменти на импровизация. (Иван) Изборът на пиесата е дълга история, по социален проект на 12-класнички от гимназията. Оттогава останаха Крум и Татяна. През лятото организацията ни бе никаква. Успяхме да запишем някакви гласове, но не се получи радиотеатър.

Ние сме и стилисти – грим, прически, костюми, декори. (Стилиан) В мен бе концентриран целия смях като актьор (Крум). Бях в ролята на много изстрадалото и истерично момиче Елена, беше забавно да се улови целия спектър от емоции, беше ми по-трудно да запаметя дългите ѝ монолози. (Татяна)

Заедно се спряхме каузата да бъде благотворителна – морално е най-правилното. Една част от парите ще отидат в читалище “Тротоара”, другата ще отиде към децата в нужда.

Костюмографите и гримьорите работиха страхотно, озвучителят ни, също наш съученик и сценичните работници, всички, които ни помагаха през цялото време – 18 човека само бяхме актьорски състав, 5 момичета, които помагаха с гримирането, общо бяхме към 30 човека.

Зад кадър беше голям хаос, но на сцената всичко беше добре. Действието предава някаква мистичност и бе хубаво точно нея да изберем като аматьорска трупа. С нея се запознаваме с всякакви герои, дори и без реплики, хореографията бе брутална. Бъдеще ще има, сега говорим и се организираме, за да можем да продължим напред. Има как да просъществуваме като трупа на НПМГ. Догодина би трябвало да сме готови за нов проект.

Със сигурност това ще остане мое хоби. (Татяна) Ще продължим в природните науки. (Крум и Стилиан) Профилът ми са софтуер и хардуер, това е прекрасно хоби – позволява ми да си отворя душата към света. (Иван)